Писателите говорят

И гениите в литературата ни са били мъже с любовни страсти, а понякога и слабости

Поредицата на издателство „Персей“, която разкрива неизвестни факти от живота и любовта на големите български поети и интимната им лирика представи пред ученици от ГПЧЕ „Ромен Ролан“ издателят и литературен критик Пламен Тотев. Кои са забележителните жени, оставили ярка следа в живота на Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков? Как харизматичната, но омъжена писателка Евгения Марс се превръща в муза на патриарха на българската литература и го вдъхновява да изживее нов творчески подем? Книгата „Любовта е златен сън“ представя най-характерните за поета любовни стихове, както и негови писма, и разкрива неизвестни и интригуващи факти за сърдечните му истории. Романтичните събития в живота му осветляват етапите в неговото духовно израстване и стремежа му да оцелее сред вихъра на завистта и многото изпитания на съдбата.
 
Пламен Тотев: Радвам се да ви видя тук, а и за това, че бяхме поканени да участваме в традиционния Маратон на четенето в Стара Загора. С вас може би задочно се познаваме и чрез учебните помагала, издавани от издателство „Персей” - на почти всички аз съм автор или съавтор. Има някаква връзка между учебните помагала по български език и литература, които издаваме и тази поредица от книги, част от която виждате. Връзката е това, че се опитахме по достъпен и интригуващ начин да покажем авторите, които са влезли през всички тези десетилетия и векове вече в българската литературна класика, но да ги покажем от тяхната човешка страна. Не скучни и поставени на пиедестал класици, изучавани в училище в скучни учебници, а като живи хора със своите страсти, любови, падения и изживени трагедии. Това са само някои от книгите, които влязоха в тази поредица. Всички са оформени по сходен начин, като са използвани картини на една от най-талантливите български художнички днес – Ралица Денчева, от серията й „Българските мадони”.
По няколко думи ще кажа за най-любопитните неща за българските класици, които включихме в тази поредица. Направихме една книга за Пенчо Славейков, в която разказахме за неговата любовна история с една от големите български поетеси, която обаче не е толкова популярна, защото не се изучава в материала в училище. Става дума за Мара Белчева – твърде млада останала вдовица - на 23 години, тя е била омъжена за министър в правителството на Стефан Стамболов, Христо Белчев. Бил е убит в атентат, чиято жертва е трябвало да падне Стамболов, но става така, че убитият е Христо Белчев. Съпругата му много рано остава вдовица, всички царедворци я ухажват, включително и Фердинанд, който тогава е княз, а по-късно става цар на България. Дори самият Фердинанд поръчва гипсова отливка на ръката на Мара Белчева и я поставя на нощното си шкафче, за да я гали понякога – поне такива клюки се носят. Та сред всички мераклии от царския двор, в крайна сметка Мара Белчева предпочита един сакат човек, какъвто е Пенчо Славейков, защото за нея по-важна е духовната близост, това, че тя усеща като своя сродна душа Пенчо Славейков. Тяхната любов е кодирана върху банкнотата от 50 лева – от едната страна е Пенчо Славейков, а ако обърнете банкнотата има една женска фигура, женски силует, това е Мара Белчева; нещо любопитно, което едва ли ви е известно.
Другият автор, за чиито любови разказахме, е Димчо Дебелянов. На снимката виждате Иванка Дерменджийска, неговата любима, неговата най-продължителна любов. Тя е учителка в Ихтиман и когато Димчо Дебелянов е ходил да се вижда с нея, понякога се е налагало да я изчаква, докато свършат училищните часове и тя се върне в квартирата си в Ихтиман. Той е написал някои от известните си стихотворения по белите полета на нейните учебници. Приживе Дебелянов няма книга. Едва след смъртта му – той е убит в Първата световна война, неговите близки и приятели събират стиховете му и ги издават в книга. Другите две любови на Димчо Дебелянов са Елена Петрунова и актрисата Маня Цачева. Всички любови на Дебелянов са трагични, защото по една или друга причина се оказват неосъществени и водят до фатален край за Дебелянов. В крайна сметка Елена Петрунова става жертва на убийство – убита е не от друг, а от собствения си баща. Различни версии има затова, включително и че може би бащата е имал неестествено влечение към своята дъщеря. Маня Цачева е актриса по това време, когато Дебелянов се влюбва в нея, но тя заминава за Германия, където прави наистина европейска кариера в света на нямото кино и се омъжва за немски режисьор и продуцент – Манфред Ноа.
Да ви кажа и още нещо любопитно за Дебелянов – едно от най-прочутите му стихотворения, елегията „Аз искам да те помня все така” е вдъхновена от една от най-романтичните му любови. По времето, когато Дебелянов е имал връзка с Мария Василева, или Мара Василева, както са я наричали близките й, тя се е радвала и на друг ухажор. Живяла е извън София и един ден Димчо Дебелянов получава писмо от своята любима, но адресирано не до него, а до другия й ухажор. Дебелянов получава грешното писмо след неволната им размяна и това е истинска драма за него. По-късно, когато Мара Василева се разболява – тя умира от туберкулоза, Дебелянов отива на смъртното й легло и й прощава.
Направихме книга и за Яворов. Идеята на тази поредица е да разкажем за любовите и жените на големите български поети, но не от гледната точка на сух литературен изследовател, а предоставяме думата на самите герои да разкажат. Тоест, включваме и много писма, изнасяме много факти, които са съпътствали създаването на популярните стихотворения и читателят добива представа как са се развивали любовните отношения на авторите им. Яворов неминуемо беше включен в тази поредица! Освен любовните му истории с Мина и Лора ние за първи път разказахме систематизирано и събрано за любовната му история с Дора Габе. Мълчеше се около тези любовни взаимоотношения, защото самата Габе в различни моменти и етапи от живота си отбелязваше различни неща – от „той никога не ме е целувал” до твърдението „беше първият мъж в живота ми”. Има едно нейно стихотворение „Женска кръв”, което е нейното поетическо завещание, публикувано след смъртта на Габе по изричното й желание. Много неща обединяват Яворов и Дора Габе, включително и образа на теменугите. Преди години имаше една много популярна песен, в изпълнение на Камелия Тодорова и по стихове на Яворов. „Теменуги” се казва и първата книга на Дора Габе, а злите езици говорят, че Яворов е дописал тези стихове. Жените, в които се влюбва Яворов, съвсем не са случайни. Дора Габе е дъщеря на много богат земевладелец от Добруджа, Мина Тодорова е дъщеря на един от най-богатите хора в България по онова време. Избухва истински скандал, когато в списание „Мисъл” – най-авторитетното литературно издание тогава, е публикуван цикъл от 5 стихотворения на Яворов, които са били без заглавие при първата си публикация, но само с мотото: „Не знам какво ще излезе от всичко това. Аз съм толкова млада, а Вие сте поет”. Което се оказва, че е цитат от писмо, което Мина пише до Яворов. И тогава тяхната връзка предизвиква едва ли не обществен скандал, защото по онова време Мина е на 16 години, непълнолетна, а Яворов – на 28. Единият от братята на Мина – Христо, отива да потърси сметка на издателя на списание „Мисъл” д-р Кръстев затова как е могъл да публикува този цикъл стихове с цитата от писмо. Цитатът е бил анонимен, но разпознаваем. Но д-р Кръстев успява да устои на нападките, като казва, че по-важни са литературните качества на тези текстове, отколкото другите обстоятелства. След това, знаете, Мина умира, истинска драма за Яворов и той среща фаталната жена в своя живот – Лора Каравелова. Отново неслучайна жена, тя е дъщеря на три пъти министър-председател на България – Петко Каравелов. Изключителна, огнена жена, но знаете какъв е фаталният край, когато ревнивата Лора се застрелва. Яворов е бил много харизматичен за жените, обвит в романтичния ореол на поета и харамията, бил се за свободата на Македония. Яворов и Лора се запознават по време на разходка до Драгалевския манастир край София. Любовта им е фатална и може би защото започва не къде да е, а на гробищата. Лора, която преследва постоянно поета, неведнъж е показвала чувствата си, но е отблъсквана, разбира, че след смъртта на Мина Яворов всеки ден полага цветя на гроба й край Париж. И тя го издебва в един такъв ден и му се обяснява в любов. Отново чувствата й са отклонени, но в друга вечер почуква на вратата му, той не успява да й откаже, свързва живота си с нейния и фатално приключва. Любопитното е, че докато Мина е изключително вдъхновение за Яворов и той написва някои от най-силните си стихотворения, от връзката си с Лора има само едно-единствено стихотворение „Стон” или „На Лора”, публикува се с различни заглавия.
Разказахме в друга книга и за любовния триъгълник Дора Габе-Елисавета Багряна-Боян Пенев. Той е университетски преподавател, един от големите изследователи на българската литература. Любопитното е, че един месец преди съдебното дело за развода на Пенев с Дора Габе и месец преди планираната сватба с Елисавета Багряна, съвсем неочаквано Боян Пенев умира след уж невинна операция от апандисит. Интересна е и връзката на Дора Габе с един от големите поети на 20-и век - чешкия поет Витезслав Незвал.
Тази година издадохме книга и за Вазов. Свикнали сме да го виждаме възрастен, с бастунче и панамена шапка, скучен, в пенсионерска възраст, но вижте го и в разцвета на силите му! Първата му любов го спохожда на 15 години – една девойка, която участва в представление на „Многострадалната Геновева”. Той не намира смелост да й изкаже чувствата си и това си остава платонична любов. Първата реализирана, истинска любов в живота му е с Катерина, еврейка от Солун, тя е била омъжена по онова време, но мъжът й е често пътуващ търговец. От отсъствията му се е възползвал Вазов. Катерина е била близка приятелка на майка му и явно чувствата са били споделени. По някое време съпругът подразбрал за случващото се и бързо премества семейството си в Румъния, Влашко. По времето, когато Вазов е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица, той се влюбва в една туркиня, Зехра, която по-късно приема християнското име Параскева, защото приема и християнството. Тя е била вдовица на един бей, който се удавил в реката след пиянски запой. Останала вдовица, туркинята разбива много сърца, включително и това на Вазов, защото бързо го изоставя, влюбвайки се в един офицер. През годините, когато Вазов е в Пловдив, той се влюбва в една полугъркиня. В годините непосредствено след турското робство, когато би трябвало повече да се робува на българското самосъзнание, Вазов изглежда не се ръководи от това и се влюбва все в жени с небългарски произход. Та тази Пелагия, полугъркиня, крие една тайна – Вазов може би е щял да се ожени за нея, ако тя не му се е изповядала, че има извънбрачно дете на остров Крит. Вазов явно се оказва консервативен във възгледите си и се разделя с нея. През 1886 г. Вазов е емигрант в Одеса, по време на управлението на Стамболов, когато започва гонение на русофилите, а Вазов е сред отявлените русофили. Тогава той пише романа си „Под игото”, а жената до него е Вера Тимони. Той е на 36 години, а тя – на 25, рускиня, страстно влюбена в него. Но Вазов смята, че не е на неговото интелектуално ниво, макар че тя му създава уюта и спокойствието, за да пише. Когато Вазов й заявява, че ще се завърне в България, тя дори го заплашва със самоубийство, но той успява да се измъкне от ситуацията. Жената, за която се оженва, е Атина Болярска, това става през 1889 г. Вазов е на прага на 40-те и сключва доста прибързан брак, може би повече заради натякванията на майка си за деца. Болярска е от аристократично за тогавашните представи семейство, фамилия от Русе, но когато заживяват заедно и се опознават, се оказва, че двамата имат несъвместими интереси и характери. Докато Вазов предпочита да е насаме с белия лист и да пише, неговата съпруга желае да блести в светското общество, да ходи на балове, все неща, които не са присърце на Вазов. Всички близки осъзнават, че двамата не живеят добре. Стига се до един ден, когато Атина се прибира в дома им, но близките на Вазов не я допускат у дома и изхвърлят багажа й. Отмъщението на Болярска е това, че тя до края на живота си не му дава развод. В крайна сметка тази нелюбима за него жена се оказва съпругата му завинаги! Жената, която събужда Вазов за нов живот и творчество, когато той е на 55, а тя на 28, е Евгения Марс. Тя е омъжена, срещат се по време на разходка. Вазов вижда свой близък познат от годините в Пловдив, стоматолога д-р Михаил Елмазов. Двамата дълго се разхождат и разговарят, сядат след това в заведение, а Вазов изобщо не обръща внимание на жената с доктора, докато тема на разговора не стават публикуваните в пресата интересни разкази, подписани само с псевдонима „Марс”. Тогава д-р Елмазов му казва, че жената с тях е този автор с неизвестна самоличност. Тогава Вазов забелязва тази жена и се оказва не след дълго влюбен в нея. Свързват ги общи интереси, тя не е особена красавица, но излъчвала достолепие. Тази връзка става обществена тайна, а и съпругът й узнава за това. Има обща снимка от съвместно пътуване до Венеция на Евгения Марс със сина й Павел и Иван Вазов. Започват интриги, понася се слухът, че „Марс има мустаци”, в смисъл, че някои от разказите са написани/дописани от самия Вазов. Марс не е криела своите големи писателски амбиции. Близките се намесват също, защото Марс често моли Вазов да ходатайства за нейни близки или приятели и той прави всичко възможно, макар че е внимавал да не го определят за слуга на властта. Има легенди за смъртта на Вазов, но не се знае точно. Факт е, че ден преди да почине той пише писмо до Евгения Марс, публикувано в нашата книга, както и други интересни писма от тяхната кореспонденция. Факт е, че Евгения Марс е неговата муза, която го връща към творчеството, когато той самият се счита за амортизиран и без вдъхновение и след това Вазов създава най-хубавите си стихове, посветени на природата и на любовта. Надявам се, че всички тези интересни и любопитни факти ще ви помогнат да разберете човека, поета Иван Вазов!
Вазов няма преки наследници, а само децата на неговите братя. Потомците на Евгения Марс са дъщерите на нейния син Павел, които бяха на премиерата на тази книга.
Обмисляме нова книга за Вапцаров, макар че неговите любовни стихове не са много, но има интересни неща, свързани с поета. Ботев също е залегнал като идея на „Персей”. Издаването на тази поредица ми хрумна, защото аз самият съм почитател на поезията, като студент съм писал стихове, но не мога да се нарека поет, макар че има няколко популярни български песни по мой текст. Ако сте чували за дует „Шик” и тяхната песен „Където няма скука” тя е по мой текст, една от поп-баладите на Емилия „Ангел в нощта” също е по мой текст. Обичам поезията и затова реших да издаваме най-хубавите стихотворения, поднесени по привлекателен начин!

 

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2023, Библиотека Родина - Стара Загора