Алгафари: В книгите си съм опитал да покажа по-различна гледна точка към християнството
Библиотека „Родина“ представи писателя Нидал Алгафари и неговата „Любиш ли, ти Бог си” в Регионален исторически музей Стара Загора. Книгата е третата рожба на известния режисьор след „Боже, защо Господ лъже?” и „Аллах, милост нямаш ли”. Авторът признава, че за написването на книгите го провокирали уроците на дъщеря му. Той е убеден, че има имена от българската история, които заслужават много повече от няколкото реда в учебниците.
Нидал Алгафари: В третата си книга съм се опитал да опиша нападенията над Ески Заара, сега Стара Загора и за опита за превземането й от известния по онова време главорез и главатар на даалиите и кърджалиите Емин ага, човек, който обикалял цяла Южна България. Стигнал е до Жеравна, до Трявна, опожарил ги е и ограбил. Изклал много народ и в селата около Стара Загора. За този човек, който е историческа фигура, съм се опитал да покажа, че това, което е вършил, не е било в името на някаква вяра към Бог или към Аллах, не го е вършил от омраза към друговереца, към черкезина, османлията, арменеца, българина и т.н. Това му е било безразлично. Той и неговите трима бюлюкбашии Кара Иван, Кара Георги и Пехливан Кузьо, които са исторически фигури, а при мен съм добавил още двама – Индже и Мустафа Шибилоглу, добавил съм ги като художествена измислица, та те са били хората, които са грабили. Има заповед, издадена от султан Селим към пашата в Стара Загора и към пашата в Сливен, да въоръжат и християнското население от барутчийниците, за да могат да се бранят от тези кръвопийци. Този герой съм си го подбрал по две причини: едната е да се опитам исторически да покажа някои по-малко известни неща, а другата причина е, че в сюжетната линия ми беше необходимо да покажа как много силна, голяма севда, любов, може да преобърне такъв герой като него от едната в другата крайност. Това вече не е исторически факт, а художествена измислица, но ми трябваше като образ.
Описал съм обсадата, която Емин ага с неговите даалии и кърджалии правят около Стара Загора, описал съм отбраната на населението, доколкото са могли да се справят със свои сили. Включително и заповедта на пашата за най-малко подозрение за свързаност с Емин ага да се хвърля в кюлханетата, тоест в тези пещи, които тогава са топлели хамамите. Исторически Емин ага е стигнал до Стара Загора.
Третата част е продължение на първата и втората и за мое най-голямо съжаление вероятно една част от вас съм ви подлъгал, като казах, че произведението ще бъде трилогия. Тъй като за първи път пиша и нямам нужните опит и ценз ли, не зная как да го нарека, да изградя ”по калъпите” романа, се впуснах от самото начало по начин, който се оказа възможно най-трудния – в първата част въвлякох в историята 43-ма герои! Не съм ги броил, но някой го беше сторил и ми каза. Оказа се, че е много лесно, както в живота един мъж да създаде дете, по-лесно от това няма и така ги наблъсках тези 43-ма герои. След това тези „деца” се откъсват от майка си и баща си, започват да порастват и всеки от тях искаше неговата история да бъде доразказана докрай. Вместо да направя както Балзак навремето – създаваш много герои в първите 15 страници и след това ги избиваш в следващите 15, защото не можеш да ги ръководиш, аз си позволих само 1 герой да премахна в първата част, но за сметка на това във втората и третата част добавих още повече герои. И не се събраха! Този 3-стаен апартамент, който им бях приготвил да живеят, се оказа тесен за душите им и си поискаха четвърти. И се кръстя, и се моля на Бог и на Аллах да няма и пети, да видим! В момента пиша една много хубава история за любовта между самодива и жив мъж, но историята така се развива, че май ще се откажа от нея, ще я „изтръгна” от романа и ще я напиша в друг роман, иначе мога да отида и в пета част.
В третата част се опитвам да разкажа за няколко неща, които мен лично много силно са ме впечатлили – за един летописец Челеби, който е османлия, кръстосвал империята по онова време, описвал е много точно местата и нещата, които е виждал тогава с очите си. Заради едно такова място, описано от него, измислих цяла любовна история, отнела немалко страници. Но трябваше да я разкажа, защото е повод да се гордея със случилото се по българските земи. Той разказва за селцето Дюлян, в което сега живеят около 100 души, дори не съм сигурен дали са и толкова. Но по онова време там се е правил най-големият панаир в рамките на Османската империя. Не Узунджовският панаир, а в това селце Дюлян. Там са се събирали десетки хиляди търговци и мющерии, идвали са от Съединените американски щати и от Китай, цели хергелета и огромни стада с овце са си разменяли собствениците, там са се събирали най-големите мегданни играчи, бълвали са огън, идвали са най-изкусните танцьори и танцьорки, свирачи... Там са били най-големите търговци на злато, на брокат, на сърма, на платове... За да мога да разкажа за това селце и за този изключителен панаир, измислих една история, която ще прочетете в третата част.
В третата част на книгата се опитвам – освен историите, които продължават – да сблъскам Богомил с две изключителни за мен поне ценностни системи. Едната е на нашите таксидиоти, това са български православни монаси, обучени в бойни изкуства така, както се обучават в Шао Лин. Твърди се, че един от тях е можел да се справи с десет въоръжени айдука! Тези хора са пренасяли ръкописи, знания от манастир на манастир, по цялата територия на османската власт, не само в България, знаели са перфектно по минимум 4 езика: български, османски, гръцки и латински, разбирали са от почти всички теологични течения по онова време и са били едни от големите пазители на българщината. Тези таксидиоти започвам да ги сблъсквам в третата част, а това ще продължи и в четвъртата, с една ислямска секта, създадена в 960 година от шейх Ал Сабах в Египет. Той е прогонен от там, стига до днешна Сирия, Дамаск, откъдето също е прогонен и стига най-накрая до крепостта Алмут, крепостта на смъртта, на 100 км. от Техеран. Тази крепост никога не е била превземана чрез военни действия, но той успява да я превземе с хитрост, лукавост и с пари и там създава Градините на рая. Тази крепост е описана и от Марко Поло. Тези Градини на рая са построени на високо плато, до тях се стига чрез естествен каменен мост, а от всички страни са урви. Марко Поло твърди, че в тези градини е имало течаща бистра вода, много впечатляващо за онова време. Там са засадили най-красивите дървета, храсти и цветя от цял свят, там са държали изключителни зверове – някои в клетки, някои на свобода. Там момчета са били обучавани в бойни изкуства от 15-16-годишна възраст, глезели са се с най-хубавата храна, възхищавали са се на най-красивите гледки, ползвали са се от най-прекрасните робини, купувани или отвличани за техните нужди. Тези момчета са били държани с опиум, хашиш, затова са ги наричали хашашии, оттам през френския език стават асасини и до ден-днешен асасин означава убиец. Тяхната основна задача в живота е била да убиват срещу много добро заплащане. За да ги принудят, са ги лишавали от наркотици, храна и всякакви блага и след като изпаднат в абстиненция са се съгласявали. Услугите им са ползвали и Ричард Лъвското сърце, и други князе в онези земи. Другото, с което са известни в тази секта, е, че са събирали ръкописи, теологични документи и знания в тази крепост. Твърди се, че голяма част от гностичните евангелия и от първите екземпляри на Корана, за които се твърди, че са изгорени, са били пазени там. Край на тази секта поставя внукът на Чингис хан Кублай, жертвайки десетки хиляди войни, за да превземе тази крепост, успява, опожарява я, не оставя камък върху камък, унищожава всички свитъци вътре. Той пощадява живота на един-единствен асасин и му позволява изпълнението на едно желание, но защо – никой не знае. Този асасин поискал от завоевателя да изнесе книги и ръкописи и асасинът изнесъл документи с една каручка. В исляма твърдят, че е изнесъл само праведният Коран, но според други най-отгоре в каручката са били праведните корани, но под тях е имало и книги, свързани с юдеите, с християните, включително и онези корани, за които се смята, че са били унищожени. Тези хора ще сблъскам с нашите таксидиоти, но това ще продължа по-скоро в четвъртата част.
Много ми се иска да ви разказвам, но не смея, защото тръгна ли по сюжетната линия ще ви разкрия разни неща, а не искам, хубаво е сами да можете да ги прочетете. В третата книга се опитвам да стигна до еманацията, до кулминацията на моите размишления за основата на теологията. Затова се спирам на теологичната мисъл на есеите, начина, по който те са разбирали християнството и вярата, което на мен най-много ми допада в сравнение с другите учения. И съм се опитал чрез книгата на есеите да покажа малко по-различна гледна точка към християнството. Надявам се да съм успял всичко описано исторически да е точно, макар че при мен има „шаване” в рамките на 50-70 години лашкане в едната или другата посока, затова не съм споменавал години, за да не твърдя, че са исторически, но да са правдиви исторически.
Много ми хареса, че богомилите приемат жените също да могат да бъдат свещенослужители като мъжете, но не ми хареса, че те са гледали само чужди деца, нямали са право да създадат свои, което би било възприето за грях. Не мога да се съглася с твърдението им за създаването на света, защото то е точно толкова безумно, колкото е безумно във Вехтия завет. Но независимо от всичко това, уважавам изключително тяхното учение, което е тръгнало от България и е станало световно. Те са преработили павликянството и манихейството през по-различен поглед, благодарение на тях сме имали дълги години патриарх на катарите във Франция, развило се е след време и протестантството, така че са достойни за уважение, независимо дали ги приемам, или не ги приемам.
Първоначално започнах да пиша сценарий за филм, трябваше да се казва „Мор”. В един момент, когато задълбах малко повече в теологията, осъзнах, че тази лъжа, създала нашата ценностна система, ни е направила много поразии. Смятам, че 10-те божи заповеди са лъжа и са по-скоро Господни, отколкото божествени. И през книгите се опитвам да покажа, че те не биха могли да са и няма как да са божествени, а по-скоро Господни. Ще се опитам да ви дам няколко примера за начина, по който аз мисля: има твърдения и в догмите на почти всички монотеистични религии Господ е този, който решава съдбите ни. Той е предписал съдбата ни, знае кога ще се родя и знае кога ще умра, подготвил ми е всичко. Това е в противоречие със заповедта „Не убивай”, защото ако Господ знае кога ще умра това означава, че ако някой от вас ме наръга с нож и аз умра, значи вие се явявате инструмент Божи. Ако вие не го извършите, трябва таванът да падне върху мен или земята да се разтвори под мене и да ме погълне, тоест Господ да ме убие, щом е написал съдбата ми. Какво точно означава заповедта „Не убивай”? Тя не гласи: „Не убивай ближния си” или „Не убивай човек”, а само „Не убивай”. Заколването на агнето за Гергьовден или на друго животно, за да ядем, е убийство. Убиването на буболечките е убийство. Тоест, Бог е толкова голям и велик, че не би оставил такава празнота в тази заповед да обясни точно какво е имал предвид. Другата заповед е „Не кради”. В нито една религия не е обяснено действието кражба, ние сме си го изградили – че ако бръкна във вашия джоб това е кражба, но сам Бог не го е разяснил. Тя е оставена на наша преценка ние да определим какво е кражба. Казано е: „Не изобразявайте нищо, що е горе на Небето, нито на Земята, нито във водата”. Вижте тези, които институционализираха нашата вяра, тоест църквата, дали не я нарушават отгоре-додолу цялата, дали горе на купола в църквата не е изобразен Светият Дух, ангели, херувими и серафими? Дали на иконостаса не са изобразени светците, рибата под водата, с която Христос е нахранил хората? Ами заповедта „Не си правете кумири”? Ами Богородица и светците не са ли кумири, на които се молим да ни помогнат? Заповедта „На прелюбодействай”. Прелюбодеянието, вероятно сте запознати, е след като човек е венчан в тайнството на брака и срещне друг, с когото не е венчан. Когато Господ изгонва Адам и Ева от Рая със заръката да се множат, той не ги е венчал преди това, а е могъл с някакви сакрални думи или с ритуал, той или някой друг от неговата йерархия. Но това тайнство не е извършено. След това Адам и Ева се размножават, появяват се Каин и Авел. Самата Дева Мария, която възрадвана приема божието семе в себе си, след благата вест на архангела, и ражда Бог, към онзи момент е била венчана за Йосиф, нейния законен съпруг, с когото има тайнството венчание. Тоест, това противоречи на догмата и се наказва.
Тези заповеди по-скоро са Господни, защото аз смятам, че Бог, който е вдъхнал дъха си в нас и ни е дал душа по свой образ и подобие, той е създаден по образ и повобие на своите пророци. Това, смятам аз, е голямата лъжа между Бог и Господ, които аз разграничавам – Господ идва от господар, който иска да господства, да му се прекланят, да го уважават, да му принасят дарове, а Бог е много по-голямо от това. Това е мое мнение и на много хора през вековете, вярно е, че църквата за подобни неща ги е пращала на кладата, сега е малко по-възможно да се изрази. Затова едно отче ме изкара едва ли не, че съм работил за Държавна сигурност към Шести отдел. Дори не си е направил труда поне да прочете какво съм работил там, защото още в първото изречение го пише: „Работил срещу сирийските тайни служби и иракските тайни служби”. Тоест, аз съм бил троен агент. Работил съм – според разбиранията ми по онова време – за българската държава срещу две тайни служби, които се опитваха да крадат информация за войната между Ирак и Иран, която се водеше тогава. Това отче, подведен от името Нидал Алгафари, което не е Иван Иванов или Стефан Стефанов, решил е, че щом името е чуждо то е арабско, а това означава ислямски фондации, турски държави и този човек, тоест аз, иска да рути нашата православна църква! Намерихме един изключителен професор да ни сдобрява, опитах се да му обясня разликата между Бог и Господ според мен и че след като се прочетат моите книги хората започват наистина да вярват в Бога, което е много възвишено, не в църквата и в икони. Аз съм християнин, приел съм вярата след катехизиса, което означава обучение от послушник и оглашен в християнин, това са три степени. Минал съм това обучение благодарение на един доцент по теология от Велико Търново.
Християнството ни е превърнато в търговия, вероятно ще се съгласите и вие с мен, че храмовете ни са търговски дружества в момента. За да се помоля на Твореца, на Бога или както те го наричат на Господа, аз трябва да запаля свещичка. Смятате ли, че така е по-логично да ме чуе Бог? Не е задължително, нали? Но ако тази свещичка не е взета от свещоливницата на църквата, а е закупена от циганката отвън, то нима Господ си запушва ушите! Пробвайте и вижте! Каква е разликата между едното и другото? След като приех християнството, в катехизиса трябваше да получа светото тайнство кръщение. Попът, който трябваше да ми го даде, поиска ли ми пари, според вас? Поиска. А той е длъжен да ми го даде! Когато се венчах за съпругата ми Мадлен, защото аз съм венчан в църквата „Света Неделя”, ми предложиха два варианта – къс и дълъг, срещу съответната сума. Това търговия ли е, според вас, с тайнството венчавка? Като почина бабата на Мадлен, Бог да я прости жената, отчето също ми поиска да платя за опелото, а това също е тайнство, което е негово задължение. Затова ви казвам – там го обърнаха на търговия, грозна, отвратителна търговия с духовността ни. И тези хора се сърдят, че някакви йоги били дошли тука или защо в циганските махали са влезли мюсюлманските и евангелистките мисионери. Моите попове от едно време, за периода, който аз описвам - добри или лоши, са били тези в селото, които са знаели всичко! Те са били ЕСГРАОН на селото, те са били психоаналитиците на селото, били са онези, които са сдобрявали хората. Но във втората книга се опитах да обясня какви са противоречията в исляма, за да не твърдят, че Нидал Алгафари, мюсюлманинът, искал да ги рути! А в четвъртата ще завърша с едно изключително тежко и голямо изследване, което свързвам с така наречените асасини и таксидиоти. Ако имате представа от Корана – там сури се наричат главите и има 29, ако не се лъжа, сури, които започват в началото с безсмислени букви. С по три, по четири или по пет абсолютно безсмислени букви. Примерно, седем от тях започват с „А”, „Л”, „Н”. Никой няма обяснение за тях по ислямски. И когато се зададат въпросите на пак едни достойни теолози по исляма - извинявайте, може ли да сте попитали навремето Мохамед, историческа фигура, все пак, как да влизам да познавам жена си, дали с левия или с десния крак и той да е отговорил на това нещо, но да не го попитате какво означават тези букви в Свещената книга вътре! Не са попитали. Отделно от това нещо, тези знамения, спуснати на Мохамед чрез архангел в продължение на много години, никой не ги записва. Но независимо от това, има едни, хафизи се наричат, които са ги запомняли, да предположим да са ги запомняли на 100 процента, никъде, в нито едно знамение от Аллах, не се споменава тези знамения в какви сури трябва да бъдат. Тоест, подредбата на Корана, когато имаш една торба със знамения взимаш и слагаш, ли, как, в главата за кравите или за жените... И ако това е вярно, че някой друг, а не самият Аллах ги е подредил, това означава, че този някой друг е поставил тези букви там. И има един немски институт, който много дълго време се занимава с тях и той вероятно ще докаже, че буквите са на арамейски. Тогава, ако се докаже, те имат значение и ще се разпадне основната догма на исляма – за Корана на арабски език. Това съм се опитал да го опиша вътре.
Много си мечтая тези книги да станат на сериал, ясно е, че вече не могат на филм. Но тъй като и киното в България е политика, това означава, че аз трябва да се върна по някакъв начин към политическите сили, за да мога да имам тяхната благословия и да ме финансират през Министерството на културата. Върна ли се, ще стана за пореден път подлога – както съм бил, казвам го за мое съжаление. Започваш да се съобразяваш с неща извън съвестта си, морала си, ценностната си система. За да направя един филм? Мога да мина и без него. Единственото, от което се притеснявам, е, че имам покана да си представя книгите в Българската екзархия в Истанбул. Там са поканени издатели от турската държава, преводачи и медии. Ще се зарадвам много, ако те вземат моите книги, преведат ги, издадат ги и ги екранизират. Но ще е много жалко и горко, ако това не го направи българската държава, а ще го направи турската държава. И като го направи, иди обяснявай след това, че нямаш сестра! Но като никой не пожела в България... Молил съм големите критици на България, подарил съм им книгите си, молейки ги само за мнение, без дори да го публикуват, но срещнах само пренебрежение. А можеха да ми помогнат, да ме носочат нещо, да ме поправят. При комшиите работят много читаво. Жалко само, че това ще бъде поредният не кръст, а полумесец, който ще трябва да нося на гърба си. Но какво да правя!...
Описал съм обсадата, която Емин ага с неговите даалии и кърджалии правят около Стара Загора, описал съм отбраната на населението, доколкото са могли да се справят със свои сили. Включително и заповедта на пашата за най-малко подозрение за свързаност с Емин ага да се хвърля в кюлханетата, тоест в тези пещи, които тогава са топлели хамамите. Исторически Емин ага е стигнал до Стара Загора.
Третата част е продължение на първата и втората и за мое най-голямо съжаление вероятно една част от вас съм ви подлъгал, като казах, че произведението ще бъде трилогия. Тъй като за първи път пиша и нямам нужните опит и ценз ли, не зная как да го нарека, да изградя ”по калъпите” романа, се впуснах от самото начало по начин, който се оказа възможно най-трудния – в първата част въвлякох в историята 43-ма герои! Не съм ги броил, но някой го беше сторил и ми каза. Оказа се, че е много лесно, както в живота един мъж да създаде дете, по-лесно от това няма и така ги наблъсках тези 43-ма герои. След това тези „деца” се откъсват от майка си и баща си, започват да порастват и всеки от тях искаше неговата история да бъде доразказана докрай. Вместо да направя както Балзак навремето – създаваш много герои в първите 15 страници и след това ги избиваш в следващите 15, защото не можеш да ги ръководиш, аз си позволих само 1 герой да премахна в първата част, но за сметка на това във втората и третата част добавих още повече герои. И не се събраха! Този 3-стаен апартамент, който им бях приготвил да живеят, се оказа тесен за душите им и си поискаха четвърти. И се кръстя, и се моля на Бог и на Аллах да няма и пети, да видим! В момента пиша една много хубава история за любовта между самодива и жив мъж, но историята така се развива, че май ще се откажа от нея, ще я „изтръгна” от романа и ще я напиша в друг роман, иначе мога да отида и в пета част.
В третата част се опитвам да разкажа за няколко неща, които мен лично много силно са ме впечатлили – за един летописец Челеби, който е османлия, кръстосвал империята по онова време, описвал е много точно местата и нещата, които е виждал тогава с очите си. Заради едно такова място, описано от него, измислих цяла любовна история, отнела немалко страници. Но трябваше да я разкажа, защото е повод да се гордея със случилото се по българските земи. Той разказва за селцето Дюлян, в което сега живеят около 100 души, дори не съм сигурен дали са и толкова. Но по онова време там се е правил най-големият панаир в рамките на Османската империя. Не Узунджовският панаир, а в това селце Дюлян. Там са се събирали десетки хиляди търговци и мющерии, идвали са от Съединените американски щати и от Китай, цели хергелета и огромни стада с овце са си разменяли собствениците, там са се събирали най-големите мегданни играчи, бълвали са огън, идвали са най-изкусните танцьори и танцьорки, свирачи... Там са били най-големите търговци на злато, на брокат, на сърма, на платове... За да мога да разкажа за това селце и за този изключителен панаир, измислих една история, която ще прочетете в третата част.
В третата част на книгата се опитвам – освен историите, които продължават – да сблъскам Богомил с две изключителни за мен поне ценностни системи. Едната е на нашите таксидиоти, това са български православни монаси, обучени в бойни изкуства така, както се обучават в Шао Лин. Твърди се, че един от тях е можел да се справи с десет въоръжени айдука! Тези хора са пренасяли ръкописи, знания от манастир на манастир, по цялата територия на османската власт, не само в България, знаели са перфектно по минимум 4 езика: български, османски, гръцки и латински, разбирали са от почти всички теологични течения по онова време и са били едни от големите пазители на българщината. Тези таксидиоти започвам да ги сблъсквам в третата част, а това ще продължи и в четвъртата, с една ислямска секта, създадена в 960 година от шейх Ал Сабах в Египет. Той е прогонен от там, стига до днешна Сирия, Дамаск, откъдето също е прогонен и стига най-накрая до крепостта Алмут, крепостта на смъртта, на 100 км. от Техеран. Тази крепост никога не е била превземана чрез военни действия, но той успява да я превземе с хитрост, лукавост и с пари и там създава Градините на рая. Тази крепост е описана и от Марко Поло. Тези Градини на рая са построени на високо плато, до тях се стига чрез естествен каменен мост, а от всички страни са урви. Марко Поло твърди, че в тези градини е имало течаща бистра вода, много впечатляващо за онова време. Там са засадили най-красивите дървета, храсти и цветя от цял свят, там са държали изключителни зверове – някои в клетки, някои на свобода. Там момчета са били обучавани в бойни изкуства от 15-16-годишна възраст, глезели са се с най-хубавата храна, възхищавали са се на най-красивите гледки, ползвали са се от най-прекрасните робини, купувани или отвличани за техните нужди. Тези момчета са били държани с опиум, хашиш, затова са ги наричали хашашии, оттам през френския език стават асасини и до ден-днешен асасин означава убиец. Тяхната основна задача в живота е била да убиват срещу много добро заплащане. За да ги принудят, са ги лишавали от наркотици, храна и всякакви блага и след като изпаднат в абстиненция са се съгласявали. Услугите им са ползвали и Ричард Лъвското сърце, и други князе в онези земи. Другото, с което са известни в тази секта, е, че са събирали ръкописи, теологични документи и знания в тази крепост. Твърди се, че голяма част от гностичните евангелия и от първите екземпляри на Корана, за които се твърди, че са изгорени, са били пазени там. Край на тази секта поставя внукът на Чингис хан Кублай, жертвайки десетки хиляди войни, за да превземе тази крепост, успява, опожарява я, не оставя камък върху камък, унищожава всички свитъци вътре. Той пощадява живота на един-единствен асасин и му позволява изпълнението на едно желание, но защо – никой не знае. Този асасин поискал от завоевателя да изнесе книги и ръкописи и асасинът изнесъл документи с една каручка. В исляма твърдят, че е изнесъл само праведният Коран, но според други най-отгоре в каручката са били праведните корани, но под тях е имало и книги, свързани с юдеите, с християните, включително и онези корани, за които се смята, че са били унищожени. Тези хора ще сблъскам с нашите таксидиоти, но това ще продължа по-скоро в четвъртата част.
Много ми се иска да ви разказвам, но не смея, защото тръгна ли по сюжетната линия ще ви разкрия разни неща, а не искам, хубаво е сами да можете да ги прочетете. В третата книга се опитвам да стигна до еманацията, до кулминацията на моите размишления за основата на теологията. Затова се спирам на теологичната мисъл на есеите, начина, по който те са разбирали християнството и вярата, което на мен най-много ми допада в сравнение с другите учения. И съм се опитал чрез книгата на есеите да покажа малко по-различна гледна точка към християнството. Надявам се да съм успял всичко описано исторически да е точно, макар че при мен има „шаване” в рамките на 50-70 години лашкане в едната или другата посока, затова не съм споменавал години, за да не твърдя, че са исторически, но да са правдиви исторически.
Много ми хареса, че богомилите приемат жените също да могат да бъдат свещенослужители като мъжете, но не ми хареса, че те са гледали само чужди деца, нямали са право да създадат свои, което би било възприето за грях. Не мога да се съглася с твърдението им за създаването на света, защото то е точно толкова безумно, колкото е безумно във Вехтия завет. Но независимо от всичко това, уважавам изключително тяхното учение, което е тръгнало от България и е станало световно. Те са преработили павликянството и манихейството през по-различен поглед, благодарение на тях сме имали дълги години патриарх на катарите във Франция, развило се е след време и протестантството, така че са достойни за уважение, независимо дали ги приемам, или не ги приемам.
Първоначално започнах да пиша сценарий за филм, трябваше да се казва „Мор”. В един момент, когато задълбах малко повече в теологията, осъзнах, че тази лъжа, създала нашата ценностна система, ни е направила много поразии. Смятам, че 10-те божи заповеди са лъжа и са по-скоро Господни, отколкото божествени. И през книгите се опитвам да покажа, че те не биха могли да са и няма как да са божествени, а по-скоро Господни. Ще се опитам да ви дам няколко примера за начина, по който аз мисля: има твърдения и в догмите на почти всички монотеистични религии Господ е този, който решава съдбите ни. Той е предписал съдбата ни, знае кога ще се родя и знае кога ще умра, подготвил ми е всичко. Това е в противоречие със заповедта „Не убивай”, защото ако Господ знае кога ще умра това означава, че ако някой от вас ме наръга с нож и аз умра, значи вие се явявате инструмент Божи. Ако вие не го извършите, трябва таванът да падне върху мен или земята да се разтвори под мене и да ме погълне, тоест Господ да ме убие, щом е написал съдбата ми. Какво точно означава заповедта „Не убивай”? Тя не гласи: „Не убивай ближния си” или „Не убивай човек”, а само „Не убивай”. Заколването на агнето за Гергьовден или на друго животно, за да ядем, е убийство. Убиването на буболечките е убийство. Тоест, Бог е толкова голям и велик, че не би оставил такава празнота в тази заповед да обясни точно какво е имал предвид. Другата заповед е „Не кради”. В нито една религия не е обяснено действието кражба, ние сме си го изградили – че ако бръкна във вашия джоб това е кражба, но сам Бог не го е разяснил. Тя е оставена на наша преценка ние да определим какво е кражба. Казано е: „Не изобразявайте нищо, що е горе на Небето, нито на Земята, нито във водата”. Вижте тези, които институционализираха нашата вяра, тоест църквата, дали не я нарушават отгоре-додолу цялата, дали горе на купола в църквата не е изобразен Светият Дух, ангели, херувими и серафими? Дали на иконостаса не са изобразени светците, рибата под водата, с която Христос е нахранил хората? Ами заповедта „Не си правете кумири”? Ами Богородица и светците не са ли кумири, на които се молим да ни помогнат? Заповедта „На прелюбодействай”. Прелюбодеянието, вероятно сте запознати, е след като човек е венчан в тайнството на брака и срещне друг, с когото не е венчан. Когато Господ изгонва Адам и Ева от Рая със заръката да се множат, той не ги е венчал преди това, а е могъл с някакви сакрални думи или с ритуал, той или някой друг от неговата йерархия. Но това тайнство не е извършено. След това Адам и Ева се размножават, появяват се Каин и Авел. Самата Дева Мария, която възрадвана приема божието семе в себе си, след благата вест на архангела, и ражда Бог, към онзи момент е била венчана за Йосиф, нейния законен съпруг, с когото има тайнството венчание. Тоест, това противоречи на догмата и се наказва.
Тези заповеди по-скоро са Господни, защото аз смятам, че Бог, който е вдъхнал дъха си в нас и ни е дал душа по свой образ и подобие, той е създаден по образ и повобие на своите пророци. Това, смятам аз, е голямата лъжа между Бог и Господ, които аз разграничавам – Господ идва от господар, който иска да господства, да му се прекланят, да го уважават, да му принасят дарове, а Бог е много по-голямо от това. Това е мое мнение и на много хора през вековете, вярно е, че църквата за подобни неща ги е пращала на кладата, сега е малко по-възможно да се изрази. Затова едно отче ме изкара едва ли не, че съм работил за Държавна сигурност към Шести отдел. Дори не си е направил труда поне да прочете какво съм работил там, защото още в първото изречение го пише: „Работил срещу сирийските тайни служби и иракските тайни служби”. Тоест, аз съм бил троен агент. Работил съм – според разбиранията ми по онова време – за българската държава срещу две тайни служби, които се опитваха да крадат информация за войната между Ирак и Иран, която се водеше тогава. Това отче, подведен от името Нидал Алгафари, което не е Иван Иванов или Стефан Стефанов, решил е, че щом името е чуждо то е арабско, а това означава ислямски фондации, турски държави и този човек, тоест аз, иска да рути нашата православна църква! Намерихме един изключителен професор да ни сдобрява, опитах се да му обясня разликата между Бог и Господ според мен и че след като се прочетат моите книги хората започват наистина да вярват в Бога, което е много възвишено, не в църквата и в икони. Аз съм християнин, приел съм вярата след катехизиса, което означава обучение от послушник и оглашен в християнин, това са три степени. Минал съм това обучение благодарение на един доцент по теология от Велико Търново.
Християнството ни е превърнато в търговия, вероятно ще се съгласите и вие с мен, че храмовете ни са търговски дружества в момента. За да се помоля на Твореца, на Бога или както те го наричат на Господа, аз трябва да запаля свещичка. Смятате ли, че така е по-логично да ме чуе Бог? Не е задължително, нали? Но ако тази свещичка не е взета от свещоливницата на църквата, а е закупена от циганката отвън, то нима Господ си запушва ушите! Пробвайте и вижте! Каква е разликата между едното и другото? След като приех християнството, в катехизиса трябваше да получа светото тайнство кръщение. Попът, който трябваше да ми го даде, поиска ли ми пари, според вас? Поиска. А той е длъжен да ми го даде! Когато се венчах за съпругата ми Мадлен, защото аз съм венчан в църквата „Света Неделя”, ми предложиха два варианта – къс и дълъг, срещу съответната сума. Това търговия ли е, според вас, с тайнството венчавка? Като почина бабата на Мадлен, Бог да я прости жената, отчето също ми поиска да платя за опелото, а това също е тайнство, което е негово задължение. Затова ви казвам – там го обърнаха на търговия, грозна, отвратителна търговия с духовността ни. И тези хора се сърдят, че някакви йоги били дошли тука или защо в циганските махали са влезли мюсюлманските и евангелистките мисионери. Моите попове от едно време, за периода, който аз описвам - добри или лоши, са били тези в селото, които са знаели всичко! Те са били ЕСГРАОН на селото, те са били психоаналитиците на селото, били са онези, които са сдобрявали хората. Но във втората книга се опитах да обясня какви са противоречията в исляма, за да не твърдят, че Нидал Алгафари, мюсюлманинът, искал да ги рути! А в четвъртата ще завърша с едно изключително тежко и голямо изследване, което свързвам с така наречените асасини и таксидиоти. Ако имате представа от Корана – там сури се наричат главите и има 29, ако не се лъжа, сури, които започват в началото с безсмислени букви. С по три, по четири или по пет абсолютно безсмислени букви. Примерно, седем от тях започват с „А”, „Л”, „Н”. Никой няма обяснение за тях по ислямски. И когато се зададат въпросите на пак едни достойни теолози по исляма - извинявайте, може ли да сте попитали навремето Мохамед, историческа фигура, все пак, как да влизам да познавам жена си, дали с левия или с десния крак и той да е отговорил на това нещо, но да не го попитате какво означават тези букви в Свещената книга вътре! Не са попитали. Отделно от това нещо, тези знамения, спуснати на Мохамед чрез архангел в продължение на много години, никой не ги записва. Но независимо от това, има едни, хафизи се наричат, които са ги запомняли, да предположим да са ги запомняли на 100 процента, никъде, в нито едно знамение от Аллах, не се споменава тези знамения в какви сури трябва да бъдат. Тоест, подредбата на Корана, когато имаш една торба със знамения взимаш и слагаш, ли, как, в главата за кравите или за жените... И ако това е вярно, че някой друг, а не самият Аллах ги е подредил, това означава, че този някой друг е поставил тези букви там. И има един немски институт, който много дълго време се занимава с тях и той вероятно ще докаже, че буквите са на арамейски. Тогава, ако се докаже, те имат значение и ще се разпадне основната догма на исляма – за Корана на арабски език. Това съм се опитал да го опиша вътре.
Много си мечтая тези книги да станат на сериал, ясно е, че вече не могат на филм. Но тъй като и киното в България е политика, това означава, че аз трябва да се върна по някакъв начин към политическите сили, за да мога да имам тяхната благословия и да ме финансират през Министерството на културата. Върна ли се, ще стана за пореден път подлога – както съм бил, казвам го за мое съжаление. Започваш да се съобразяваш с неща извън съвестта си, морала си, ценностната си система. За да направя един филм? Мога да мина и без него. Единственото, от което се притеснявам, е, че имам покана да си представя книгите в Българската екзархия в Истанбул. Там са поканени издатели от турската държава, преводачи и медии. Ще се зарадвам много, ако те вземат моите книги, преведат ги, издадат ги и ги екранизират. Но ще е много жалко и горко, ако това не го направи българската държава, а ще го направи турската държава. И като го направи, иди обяснявай след това, че нямаш сестра! Но като никой не пожела в България... Молил съм големите критици на България, подарил съм им книгите си, молейки ги само за мнение, без дори да го публикуват, но срещнах само пренебрежение. А можеха да ми помогнат, да ме носочат нещо, да ме поправят. При комшиите работят много читаво. Жалко само, че това ще бъде поредният не кръст, а полумесец, който ще трябва да нося на гърба си. Но какво да правя!...
