Фолклорен календар – май 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 8054

1 май ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май. Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

5 май. Имен ден на Ирин, Ирина, което значи "мир".

5 – 7 май ВЕЛИКДЕН (Пасха). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.

5 май. Имен ден на Величко, Величка.

6 май ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

11 май. Имен ден на Кирил (от гр. "господарски") и Методи (също от гръцки произход – "който изследва, води се по метод").

12 май ТОМИНА НЕДЕЛЯ

12 май ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

30 май. Имен ден на Емил, Емилия (от лат. "пустословя").

Фолклорен календар – юни 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 8517

11 юни ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

13 юни СПАСОВДЕН (Възнесение). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. А вечерта празнуват именниците – Спас, Спаска.

14 юни ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

14 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ. Това е седмицата от Духовден до неделя, в която по домовете ходят мъже – лечители, наричат ги калушари. Хората вярват, че след калуша идва само здравето.

15 юни ВИДОВДЕН. Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".

22 юни ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

23 юни ЗАДУШНИЦА. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

24 юни ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

24 юни ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и именниците – Янко, Янка.

29 юни ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват именниците – Петър, Петрана, Камен.

30 юни ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).

30 юни НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни)

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен календар – юли 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 8154

1 юли СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли. Имен ден на Недялко, Недялка. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората.

8 юли ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

15 юли. Имен ден на Владимир, Владимира, от старинното „велик владетел”.

16 юли. Празник за тези, които носят име Юлиян, Юлия – по името на император Гай Юлий Цезар.

17 юли. Имен ден за Марин, което е мъжка форма на Мария „твърда, постоянна” и Марина.

20 юли ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Празнуват и именниците – Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон - Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

30 юли БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ. Правят трапеза с обредна „заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни тримирят – гладуват, за да се пречистят телом и духом.

Фолклорен календар – август 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 8216

БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.

1 – 12 август МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т.н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

15 август ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник, Правят курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден на Мария.

26 август. Празнува се от тези, които се именуват Адриан, Адриана (с името на римски пълководец) и Наталия (родна, рождена).

27 август. На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август СЕКНОВЕНИЕ. Хората почитат този ден, защото е “сечен” т.е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата – става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. В тоя ден хората не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.

Фолклорен календар – септември 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 7516

1 септември СИМЕОНОВДЕН. Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба. Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. Името „Симеон” идва от еврейското „Шимон”, което значи „изслушване на желанието”.

8 септември МАЛКА БОГОРОДИЦА. Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек пред богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла” – на две места просорясана и намазана с мед. Първия залък хвърлят през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Дорде съм жив, козе месо няма да туря в уста, за болестта – медена питка, а за мен – лек и здраве!”. Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!”.

14 септември КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.

16 септември. Имен ден на Людмил, Людмила (със значение „мила, обичана от хората”).

17 септември ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом. Празнуват именниците – Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, Вяра.

Фолклорен календар – октомври 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 8916

11 октомври. Имен ден на Филип – „любител на коне” от старогръцки.

14 октомври ПЕТКОВДЕН. В деня на Света Петка е забранено да се преде и плете. Според фолклорната ни митология тя е леля на Свети Димитър. В нейния ден децата не бива да се къпят, а който не пости в петъка преди празника, вярват, че може да се удави. Имен ден за Петкана, Петрана, Пенка, Петко.

18 октомври. Имен ден на Златко, Златка. Лъскат се златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си.

26 октомври ДИМИТРОВДЕН. Според легендите Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди червен кон, има дълга бяла брада, от която се изсипва снегът. В Северна България наричат празника още Разпуст, защото на този ден освобождавали ратаите и гурбетчиите и се договаряли за следващата година. Денят почитат именниците: Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко, Митра.

27 октомври МИШИНДЕН. Тачат го жените, не работят домашна работа, за да не пакостят мишките на дома и посевите. Зашиват предната и задната част на полите си, за да „зашият” символично очите на мишките.

Фолклорен календар – ноември 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 8302

2 ноември ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА. Голямата, или още както я наричат Архангелска задушница, е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да “чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

8 ноември АРХАНГЕЛОВДЕН. Според народната митология на българите, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”. Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му - казват възрастни хора. Именници в този ден са Ангел, Ангелина, Райна, Райчо, Рангел, Михаил,

11 ноември. Имен ден за Виктор, Виктория (със значение победител), Минчо, Минка (по името на Свети Мина).

14 ноември КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ. Коли се голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се пълнени чушки с боб. Точи се баница с тиква. След вечерята стопанката измива и скрива лъжицата, с която е сипвала блажно, и не я пипа чак до Коледа.

14 – 21 ноември ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ (Мратинци). Някога траките са почитали вълка като водач главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител – цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево – царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. По късна доба хората не излизат от дома си.

21 ноември КУЦУЛАН. Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.

24 ноември КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

30 ноември АНДРЕЕВДЕН (Едрей). Наричат го още „Мечкинден”. С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!”. И вярват, че мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората. Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей (мъжествен).

Фолклорен календар – декември 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 9114

4 декември ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден за Варвара.

5 декември САВА. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ) – имен ден на Славка, Слав, Сава.

6 декември НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.

9 декември АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Имен ден за всички Анни.

12 декември СПИРИДОНОВДЕН. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Празник на всички кондурджии.

17 декември ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

20 декември ИГНАЖДЕН. Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват именниците, а Игнат значи огън.

22 декември АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Настася Смъртница - митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.

24 декември БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).

25, 26, 27 декември КОЛЕДА (Рождество). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

25 декември. Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.

26 декември. Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.

27 декември. Третият ден на Коледа е Стефановден. Празнуват го и Стояновци. Къпят именниците, пеят песни, играят вити хора.

Годишнини – декември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19248

01.12.

• 220 г. от рождението на Николай Лобачевски (1792–1856), руски математик.
• 120 г. от рождението на Чезар Петреску (1892–1961), румънски писател. 

03.12.

• 155 г. от рождението на Джоузеф Конрад (1857–1924), английски писател.
• 115 г. от създаването на историческия музей в Кюстендил (1897).
• 110 г. от рождението на Кирил Мирчев (1902–1975), български езиковед.
• 45 г. от първата в света трансплантация на човешко сърце (1967). Извършена е в ЮАР от проф. Кристиан Бернард.

04.12.

• 370 г. от смъртта на кардинал Ришельо (1585–1642), френски държавник.
• 90 г. от рождението на Жерар Филип (1922–1959), френски киноактьор.

05.12.

• 120 г. от рождението на Никола Танев (1892–1962), български художник живописец.
• 85 г. от рождението на Рангел Игнатов (1927), български писател, драматург, киносценарист.

07.12.

• 2055 г. от смъртта на Марк Тулий Цицерон (106–43 пр. Хр.), римски оратор и писател.
• 280 г. от откриването на лондонския театър "Ковънт Гардън" (1732).
• 130 г. от рождението на Георги Михов Райчев (1882–1947), български писател и драматург.
• 75 г. от смъртта на Антон Страшимиров (1872–1937), български прозаик и драматург.
• 70 г. от рождението на Тошо Тошев (1942), български журналист. 

08.12.

• 210 г. от рождението на Александър Одоевски (1802–1839), руски поет декабрист.

09.12.

• 70 г. от рождението на Стефан Данаилов (1942), български драматичен и киноактьор.

10.12.

• 90 г. от рождението на Димитър Узунов (1922–1985), български оперен певец.
• 35 г. от откриването в Плевен на панорамата "Плевенска епопея" (1977).

11.12.

• 130 г. от рождението на Макс Борн (1882–1970), немски физик.
• 70 г . от рождението на Боян Биолчев (1942), български писател, сценарист, литературовед.

12.12.

• 235 г. от рождението на Александър Първи (1777–1825), император на Русия.
• 220 г. от смъртта на Денис Фонвизин (1745–1792), руски писател.
• 110 г. от смъртта на Павел Грабовски (1864–1902), украински поет.
• 85 г. от рождението на Драгомир Димитров Ненов (1927), български диригент, композитор.

13.12.

• 215 г. от рождението на Хайнрих Хайне (1797–1856), немски поет и публицист.
• 110 г. от рождението на Евгений Петров (1902–1942), руски писател /"Дванадесетте стола" в съавторство с Иля Илф/.
• 65 г. от смъртта на Николай Константинович Рьорих (1874–1947), руски художник и теософ.

14.12.

• 75 г. от смъртта на Ангел Каралийчев (1902–1972), български детски писател.

15.12.

• 1975 г. от рождението на Нерон (37–68), пети император на Древния Рим.
• 180 г. от рождението на Александър-Гюстав Айфел (1832–1923), френски инженер.
• 160 г. от рождението на Антоан Анри Бекерел (1852–1908), френски учен физик.
• 135 г. от рождението на акад. Николай Державин (1877–1953), руски историк и филолог. 

16.12.

• 130 г. от рождението на Золтан Кодай (1882–1967), унгарски композитор.
• 115 г. от смъртта на Алфонс Доде (1840–1897), френски писател.
• 110 г. от рождението на Крум Велков (1902–1960), български писател.
• 95 г. от рождението на Артър Кларк (1917), английски писател фантаст.
• 80 г. от рождението на Родион Шчедрин (1932), руски композитор. 

18.12.

• 255 г. от смъртта на Антонио Страдивари (ок. 1644–1757), италиански лютиер.
• 65 г. от рождението на Стивън Спилбърг (1947), американски режисьор.

19.12.

• 105 г. от откриването в София на Майчин дом (1907).
• 75 г. от рождението на Милчо Левиев (1937), български композитор, пианист, педагог. 

20.12.

• 30 г. от смъртта на Артур Рубинщайн (1887–1982), американски пианист.

21.12.

• 95 г. от рождението на Хайнрих Бьол (1917–1985), немски писател.
• 75 г. от рождението на Джейн Фонда (1937), американска актриса.

22.12.

• 310 г. от рождението на Жан Етиен Лиотар (1702–1789), швейцарски художник.
• 145 г. от смъртта на Пиер Етиен Теодор Русо (1812–1867), френски художник.
• 15 г. от смъртта на Александър Геров (1919–1997), български поет.

23.12.

• 130 г. от рождението на акад. Спиридон Казанджиев (1882–1951), български философ и психолог. 

24.12.

• 30 г. от смъртта на Луи Арагон (1897–1982), френски писател.

25.12.

• 370 г. от рождението на Исак Нютон (1642–1727), английски физик, математик и астроном.
• 100 г. от рождението на проф. Стефан Сърчаджиев (1912–1965), български режисьор.
• 85 г. от рождението на Любен Дилов – баща (1927), български писател.
• 35 г. от смъртта на Чарли Чаплин (1889–1977), американски актьор, режисьор, сценарист и композитор. 

26.12.

• 140 г. от залавянето на Апостола на българската свобода – Васил Левски, в Къкринското ханче край Ловеч от турските власти (1872).
• 120 г. от рождението на Дан Колов (1892–1940), български спортист, състезател по свободна борба.
• 45 г. от смъртта на Чудомир /Димитър Христов Чорбаджийски/ (1890–1967), български писател хуморист.

27.12.

• 190 г. от рождението на Луи Пастьор (1822–1895), френски учен.
• 135 г. от смъртта на Николай Некрасов (1821–1877), руски поет, прозаик и критик.
• 110 г. от рождението на Любомир Далчев (1902–2002), български скулптор.

28.12.

• 75 г. от смъртта на Морис Равел (1875–1937), френски композитор.

31.12.

• 135 г. от смъртта на Гюстав Курбе (1819–1877), френски художник.
• 105 г. от смъртта на Оскар Искандер (неизв.–1907), първи директор на БТА.

Годишнини – ноември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19544

01.11.

• 90 г. от смъртта на Методий Кусев (1838–1922), старозагорски митрополит, възрожденски духовен и просветен деец, общественик.
• 90 г. от обявяването на Турция за република (1922).

02.11.

• 115 г. от рождението на Асен Разцветников (1897–1951), български поет, писател и преводач.
• 90 г. от рождението на Георги Свежин /Георги Нейков/ (1922–2001), български писател.

03.11.

• 215 г. от рождението на Александър Бестужев (1797–1837), руски писател.
• 125 г. от рождението на Самуел Маршак (1887–1964), руски писател, драматург, преводач и критик; автор на творби за деца.
• 105 г. от смъртта на Константин Величков (1855–1907), български поет, белетрист, преводач, литературен критик, живописец; държавен и обществен деец.
• 55 г. от рождението на Веселин Методиев (1957), български историк и политик.
• 55 г. от първия полет в Космоса с живо същество на борда – руският космически кораб "Спутник–2" с кучето Лайка (1957).
• 45 г. от смъртта на Николай Марангозов (1900–1967), български поет и архитект.

04.11.

• 165 г. от смъртта на Феликс Менделсон-Бертолди (1809–1847), германски композитор и диригент.
• 60 г. от смъртта на акад. Иван Лазаров (1889–1952), български скулптор.

05.11.

• 65 г. от откриването на построения с младежки бригадирски труд проход Хаинбоаз (1947).

06.11.

• 125 г. от смъртта на Йожен Поатие (1816–1887), френски поет, автор на "Интернационалът".
• 100 г. от смъртта на Съба Вазова (1833–1912), майка на поета Иван Вазов.

07.11.

• 225 г. от рождението на Вук Караджич (1787–1864), сръбски езиковед и фолклорист, основоположник на книжовния сръбски език.
• 175 г. от рождението на Любен Каравелов (1837–1879), български писател, публицист и националреволюционер.
• 145 г. от рождението на Мария Склодовска-Кюри (1867–1934), френски учен физик и химик от полски произход.
• 70 г. от рождението на Николай Стефанов Сърчаджиев (1942), български художник сценограф.

08.11.

• 210 г. от рождението на Бенджамин Хол (1802–1867), английски политик, министър, чието име носи известният часовник "Биг Бен" в Лондон.
• 50 г. от създаването на Народен парк "Вихрен" (1962).

09.11.

• 80 г. от рождението на Енчо Пиронков (1932), български художник.
• 70 г. от смъртта на Георги Стаматов (1869–1942), български писател.

10.11.

• 315 г. от рождението на Уйлям Хогард (1697–1764), английски живописец.
• 85 г. от рождението на Лиана Даскалова (1927), българска писателка.

11.11.

• 90 г. от рождението на Курт Вонегът (1922), американски писател.
• 60 г. от разстрела в Белене на д-р Евгений Босилков (1900–1952), български католически епископ, обявен за блажен от папа Йоан-Павел Втори.

12.11.

• 100 г. от рождението на Ангел Манолов (1912–1991), български хоров диригент.

13.11.

• 105 г. от рождението на Джована Савойска /Йоанна Българска/ (1907–2000), българска царица, съпруга на цар Борис ІІІ.
• 90 г. от създаването в Лондон на компанията Би Би Си (1922).
• 75 г. от смъртта на Димитър Подвързачов (1881–1937), български поет, преводач и журналист.

14.11.

• 105 г. от рождението на Астрид Линдгрен (1907–2002), шведска писателка за деца.

15.11.

• 220 г. от рождението на Никола Пиколо (1792–1865), елинист, писател и просветител.
• 145 г. от рождението на Герхард Хауптман (1862–1946), немски писател.

16.11.

• 85 г. от рождението на Велко Вълканов (1927), български юрист и политик.

17.11.

• 185 г. от рождението на Петко Рачов Славейков (1827–1895), български поет, преводач, фолклорист, публицист и общественик.
• 125 г. от рождението на Васил Киселков (1887–1973), български литературовед и литературен историк.
• 95 г. от смъртта на Огюст Роден (1840–1917), френски скулптор.
• 55 г. от рождението на Виктор Паунов (1957), български художник илюстратор; включен в почетния "Андерсенов списък".

18.11.

• 225 г. от рождението на Луи Жак Манде Дагер (1787–1851), френски художник.
• 185 г. от смъртта на Вилхелм Хауф (1802–1827), немски писател за деца.
• 90 г. от смъртта на Марсел Пруст (1871–1922), френски писател.
• 75 г. от рождението на Атанас Свиленов (1937), български кинокритик и публицист.

19.11.

• 95 г. от рождението на Индира Ганди (1917–1984), индийски политик и държавник.
• 45 г. от смъртта на Владимир Башев (1935–1967), български поет.

20.11.

• 220 г. от рождението на Николай Лобачевски (1792–1856), руски математик.
• 90 г. откакто започва да се прилага (1922) правописът на министър Омарчевски, който заменя Иванчовския правопис. Последната правописна реформа е от 27.02.1945 г.

22.11.

• 50 г. от смъртта на Стилиян Чилингиров (1881–1962), български писател.
• 15 г. от смъртта на Добри Жотев (1921–1997), български поет.

23.11.

• 145 г. от рождението на Александър Протогеров (1867–1928), български революционер.

24.11.

• 380 г. от рождението на Бенедикт Спиноза (1632–1677), хонландски философ.

25.11.

• 450 г. от рождението на Лопе де Вега (1562–1635), испански писател и драматург.
• 95 г. от рождението на Кирила Възвъзова-Каратеодорова (1917), български историк, изворовед.
• 80 г. от рождението на Георги Струмски (1932), български писател и публицист.
• 55 г. от смъртта на проф. Александър Мутафов (1879–1957), български живописец маринист.

26.11.

• 160 г. от смъртта на Павел Федотов (1815–1852), руски живописец и график.

27.11.

• 2020 г. от смъртта на римския поет Квинт Хораций Флак (65 пр. Хр.–8 пр. Хр.).
• 170 г. от първата премиера (1842) на операта "Руслан и Людмила" от Михаил Глинка.
• 70 г. от рождението на проф. Симеон Янев (1942), български критик и историк на българската литература.
• 30 г. от смъртта на Филип Кутев (1903–1982), български композитор, фолклорист.

28.11.

• 380 г. от рождението на Жан-Батист Люли (1632–1687), френски композитор.
• 255 г. от рождението на Уилям Блейк (1757–1827), английски поет и художник.
• 105 г. от смъртта на Иван Гарванов, деец на македоно-одринското движение в България. (1869–1907)
• 105 г. от смъртта на Борис Петров Сарафов (1872–1907), деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско.
• 105 г. от смъртта на Станислав Виспянски (1869–1907), полски драматург и живописец.
• 55 г. от смъртта на професор Иван Георгиев Пенков (1897–1957), български сценограф, живописец, приложник.
• 50 г. от смъртта на Васил Стоянов (1880–1962), български детски писател.

29.11.

• 210 г. от рождението на Вилхелм Хауф (1802–1827), немски писател за деца.

30.11.

• 345 г. от рождението на Джонатан Суифт (1667–1745), ирландски писател и публицист.
• 215 г. от рождението на Гаетано Доницети (1797–1848), италиански композитор.
• 145 г. от рождението на Павел Атанасов (1867–1960), български народен певец.
• 105 г. от рождението на Алберто Моравия (1907–1990), италиански писател.
• 85 г. от рождението на проф. Иван Попиванов (1927), български литературовед.
• 65 г. от рождението на Георг Краев (1947), български етнолог, фолклорист, културолог.
• 15 г. от смъртта на Петър Ступел (1923–1997), български композитор.

Годишнини – октомври 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19549

• 165 г. от рождението на Петър Иванов (окт. 1847–02.02.1927), възрожденски учител и поет, преводач, публицист; обществен и читалищен деец.

02.10.         

• 165 г. от смъртта на Васил Априлов (1789–1847), български възрожденски просветен и книжовен деец, основател на първото новобългарско светско училище в Габрово.
• 85 г. от създаването в София на хор "Кавал" (1927).
• 45 г. от откриването в Котел на Средно музикално училище за народни инструменти (1967), преименувано през 2004 г. в Национално училище по фолклорни изкуства "Филип Кутев".

03.10.           

• 145 г. от рождението на Пиер Бонар (1867–1947), френски художник.
• 115 г. от рождението на Луи Арагон (1897–1982), френски поет и общественик.

04.10.           

• 430 г. от замяната на Юлианския календар, използван от 45 г. пр. Хр., с Григорианския календар (1582).
• 225 г. от рождението на Франсоа Пиер Гийом Гизо (1787–1874), френски политик и историк.
• 65 г. от смъртта на Макс Планк (1858–1947), немски физик.
• 55 г. от началото на космическата ера. В Русия е изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята (1957).
• 15 г. от първата трансплантация на костен мозък, извършена в Клиниката по детска онкохематология в София (1997).

05.10.           

• 130 г. от рождението на Робърт Хъчингс Годард (1882–1945), американски физик и изобретател, един от създателите на ракетната техника.
• 110 г. от рождението на Реймънд Крок (1902–1984), американец, създател на веригата ресторанти за бързо хранене "Макдоналдс".
• 100 г. от обявяването на Балканската война (1912).
• 95 г. от рождението на Магда Сабо (1917), унгарска писателка.
• 65 г. от рождението на Владимир Зарев (1947), български писател. 

06.10.           

• 130 г. от рождението на Карол Шимановски (1882–1937), полски композитор и пианист.
• 120 г. от смъртта на Алфред Тенисън (1809–1892), английски поет.
• 85 г. от прожектирането в Ню Йорк (1927) на първия пълнометражен говорящ филм – "Джазов певец" на компанията "Уорнър Брадърс".

07.10.           

• 80 г. от рождението на проф. Румен Скорчев (1932), български художник.
• 60 г. от рождението на Владимир Владимирович Путин (1952), президент на Руската федерация.

08.10.           

• 805 г. от смъртта на цар Калоян (неизв.–1207), един от най-великите български владетели.
• 135 г. от излизането на брой 1 на вестник "Българин". Редактори са Христо Бъчваров и Димитър Попов. Букурещ, 1877.
• 120 г. от рождението на Марина Цветаева (1892–1941), руска поетеса.

09.10.           

• 2040 г. от освещаването на храма, построен в чест на бог Аполон на Паладинския хълм в Рим (28 пр. Хр.).
• 155 г. от рождението на Иво Войнович (1857–1929), югославски писател и драматург.
• 145 г. от смъртта на Георги С. Раковски /Съби Стойков Попович/ (1821–1867), български революционер, издател и публицист; идеолог и родоначалник на организираното националноосвободително революционно движение през ХІХ век в България.
• 45 г. от смъртта на Андре Мороа (1885–1967), френски писател.

10.10.           

• 120 г. от рождението на Иво Андрич (1892–1975), босненски писател.
• 35 г. от откриването в София на Националната гимназия за древни езици и култура "Константин-Кирил Философ" (1977).

11.10.

• 105 г. от рождението на Иван Хаджийски (1907–1944), български социолог, психолог и публицист.

12.10.           

• 520 г. от откриването на Америка от Христофор Колумб (1492).
• 130 г. от обнародването  на първия указ за общините и градското управление в България, подписан от княз Батенберг (1882).

13.10.           

• 105 г. от рождението на Иван Минков Хаджийски (1907–1944), български социален психолог и публицист.

14.10.           

• 170 г. от рождението на Василий Верешчагин (1842–1904), руски художник баталист.
• 160 г. от рождението на Павел Бобеков (1852–1877), български националреволюционер и вестникар.
• 90 г. от рождението на Розалия Ликова (1922), български литературовед, литературен критик, есеист.
• 20 г. от създаването в София от проф. Елена Баева на първото частно театрално училище "Любен Гройс" (1992).

15.10.           

• 430 г. от въвеждането на григорианския календар, т. нар. нов стил, в Европа (1582).
• 115 г. от рождението на Иля Илф (1897–1937), руски писател /"Дванадесетте стола" в съавторство с Евгений Петров/.
• 75 г. от смъртта на Йордан Йовков (1880–1937), български писател.
• 20 г. от лицензирането на първото частно радио "ФМ+" (1992).

16.10.           

• 110 г. от рождението на Фани Попова-Мутафова (1902–1977), българска писателка и преводачка, автор на романи и драми с исторически сюжети, на детски книги.
• 85 г. от рождението на Гюнтер Грас (1927), немски писател.
• 75 г. от рождението на Константин Илиев (1937), български писател, драматург, преводач.

17.10.           

• 90 г. от рождението на Анжел Раймонд Вагенщайн (1922), български писател, драматург и сценарист.
• 55 г. от рождението на Владимир Левчев (1957), български поет, преводач и издател.

18.10.           

• 315 г. от рождението на Антонио Каналето /Канале/ (1697–1768), италиански художник.
• 90 г. от създаването на Британската компания за радиоразпръскване Би Би Си (1922).
• 80 г. от рождението на Анани Явашев (1932), български актьор.
• 75 г. от рождението на Людмил Стайков (1937), български кинорежисьор.
• 45 г. от първото в човешката история успешно кацане на руския космически кораб "Венера–4" на планетата Венера (1967).

19.10.           

• 150 г. от рождението на Огюст Люмиер (1862–1954), френски учен и изобретател.
• 75 г. от смъртта на Ърнест Ръдърфорд (1871–1937), английски физик.

20.10.           

• 250 г. от рождението на Андре Шение (1762–1794), френски поет и публицист.
• 120 г. от смъртта на Иван Богоров (ок. 1820–1892), български възрожденски книжовник.

21.10.           

• 90 г. от рождението на Евстати Бурнаски (1922), български поет и публицист.
• 80 г. от рождението на проф. Марин Чонев (1932), български хоров диригент и музикален педагог.
• 15 г. от излизането на брой 1 на вестник "Сега". София, 1997–

22.10.

• 125 г. от рождението на Джон Рид (1887–1920), американски писател и журналист.
• 90 г. от рождението на Асен Миланов (1922–1997), български актьо.
• 85 г. от смъртта на Борислав Станкович (1876–1927), сръбски писател.

23.10.           

• 195 г. от рождението на  Пиер Ларус (1817–1875), френски лексикограф и енциклопедист.
• 140 г. от смъртта на Теофил Готие (1811–1872), френски писател.

24.10.           

• 165 г. от рождението на Атанас Гюдженов (1847–1936), виден български  иконописец.
• 155 г. от създаването на първия футболен клуб в света (гр. Шефилд, Англия, 1857).
• 130 г. от рождението на Имре Калман (1882–1953), унгарски оперетен композитор.
• 115 г. от рождението на Иван Мирчев (1897–1982), български поет.
• 85 г. от рождението на Жилбер Беко (1927–2001), френски певец и композитор.

25.10.

• 160 г. от рождението на Дмитрий Мамин-Сибиряк (1852–1912), руски писател.
• 125 г. от рождението на Владимир Мусаков (1887–1916), български писател.
• 110 г. от рождението на Борис Ангелушев (1902–1966), български художник, майстор на карикатурата.

26.10.           

• 270 г. от рождението на Доситей Обрадович (1742–1811), сръбски книжовник и просветител.
• 130 г. от създаването на "Шуменско пиво" (1882), най-старият пивоварен завод в "България.
• 55 г. от смъртта на Никос Казандзакис (1883–1957), гръцки писател.
• 55 г. от откриването в София на Полския информационен и културен център (1957).

27.10.           

• 230 г. от рождението на Николо Паганини (1782–1840), италиански цигулар и композитор.
• 70 г. от рождението на Петър Анастасов (1942), български поет и драматург.
• 10 г. от смъртта на Светослав Лучников (1922–2002), български юрист и политик.

28.10.           

• 775 г. от основаването на Берлин (1237).
• 120 г. от смъртта на Тодор Икономов (1838–1892), български политик и публицист.
• 110 г. от рождението на Жак Натан (1902–1974), български икономист.
• 110 г. от излизането на брой 1 на вестник "Земеделско знаме".  Главен редактор е  Димитър Драгиев. Стара Загора, 1902.
• 90 г. от рождението на проф. Тодор Вълчев (1922), български икономист, бивш управител на БНБ.

30.10.           

• 115 г. от рождението на Димитър Спространов (1897–1967), български писател и драматург.
• 100 г. от първото в света участие на жена в боен полет (Райна Касабова през 1912 г.).
• 15 г. от смъртта на Петър Незнакомов (1920–1997), български писател.

31.10.           

• 495 г. от началото на Реформацията в Европа (1517).
• 165 г. от рождението на Галилео Ферарис (1847–1897), италиански физик, открил променливото магнитно поле.
• 60 г. от първия в света опит с водородна бомба, проведен от САЩ в Тихия океан (1952).

Годишнини – септември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19589

• 190 г. от рождението на Добри Чинтулов (1822–1886), български възрожденски поет и културно-просветен деец.

01.09.

• 80 г. от рождението на проф. Христо Недялков (1932), български композитор и хоров диригент.

02.09.

• 90 г. от рождението на Таня Масалитинова (1922), българска актриса.
• 65 г. от основаването на Димитровград (1947).
• 65 г. от рождението на полк. Петко Йотов (1947), директор на Националния военноисторически музей.
• 55 г. от смъртта на Тодор Самодумов (1878–1957), български педагог.

03.09.

• 420 г. от смъртта на Робърт Грин (1558–1592), английски писател.
• 85 г. от рождението на Алес Адамович (1927–1994), белоруски писател.

04.09.

• 130 г. от основаването на първото професионално училище – Текстилния техникум в Сливен (1882).
• 75 г. от рождението на Александър Спиридонов (1937), български литературен критик и публицист.
• 70 г. от рождението на Бисер Киров (1942), български естраден певец.
• 15 г. от смъртта на Кирил Цибулка (1926–1997), композитор.
• 115 г. от рождението на Владимир Трендафилов (1897–1972), български актьор.

05.09.

• 40 г. от смъртта на Асен Жабленски (1898–1972), български хоров диригент.
• 15 г. от смъртта на Майка Тереза /Агнес Гонкха Боджакхиц/ (1910–1997), религиозна мисионерка, доктор по богословие, основателка на Ордена на милосърдието. Албанка по произход.

06.09.

• 210 г. от рождението на Алсид Десалин д'Орбини (1802–1857), френски палеонтолог и пътешественик.
• 200 г. от рождението на Иларион Макариополски /Стоян Стоянов Михайловски/ (1812–1875), български митрополит, един от водачите на черковно-националната борба.
• 120 г. от рождението на Васил Пундев (1892–1930), български литературен историк и критик.
• 50 г. от смъртта на Ханс Айслер (1898–1962), немски композитор.

07.09.

• 200 г. от победата на руската армия над Наполеон при Бородино (1812).
• 105 г. от смъртта на Рьоне Франсоа Арман Сюли Прудом (1839–1907), френски поет.

08.09.

• 855 г. от рождението на Ричард І Лъвското сърце (1157–1199), крал на Англия.
• 245 г. от рождението на Август Шлегел (1767–1845), немски поет, философ и литературен критик.
• 90 г. от смъртта на Леон Бонат (1833–1922), френски художник.

09.09.

• 1675 г. от смъртта на римския император Константин І Велики (неизв.–337), въвел християнството като официална религия в империята.
• 275 г. от рождението на Луиджи Галвани (1737–1798), италиански учен.
• 80 г. от смъртта на Стоян Стоянов Заимов (1853–1932), български националреволюционер, обществен деец и книжовник.

10.09.

• 145 г. от рождението на Владимир Арсениев (1872–1930), руски изследовател, етнограф и писател.
• 75 г. от рождението на Ани Гергова (1937), български културолог, библиограф, педагог.

11.09.

• 150 г. от рождението на О'Хенри /Уилям Сидни Портър/ (1862–1910), американски писател.
• 130 г. от рождението на Борис Житков (1882–1938), руски писател.
• 105 г. от рождението на Лев Николаевич Оборин (1907–1974), руски пианист.
• 90 г. от рождението на Димитър Методиев (1922–1995), български поет, публицист, преводач.

12.09.

• 115 г. от рождението на Ирен Жолио-Кюри (1897–1956), френска физичка.

13.09.

• 420 г. от смъртта на Мишел дьо Монтен (1533–1592), френски философ.
• 140 г. от смъртта на Лудвиг Фойербах (1804–1872), немски философ.
• 40 г. от смъртта на Минко Неволин (1881–1972), български писател.

14.09.

• 195 г. от рождението на Теодор Щорм (1817–1888), немски поет.
• 145 г. от първото издание на "Капиталът" от Карл Маркс (1867).
• 115 г. от рождението на Стефан Пейчев (1897–1976), български скулптор и керамик.
• 85 г. от смъртта на Айседора Дънкан (1877–1927), американска танцьорка.

15.09.

• 85 г. от рождението на Стефан Продев (1927–2001), български журналист и писател.

16.09.

• 140 г. от Патриаршеския събор в Цариград (1872), обявил Българската църква, българския екзарх и българския народ за отстъпници от православието.
• 125 г. от рождението на Надя Буланже (1887–1979), френска композиторка и диригентка.
• 115 г. от рождението на Георги Томалевски (1897–1986), български писател и публицист.
• 110 г. от рождението на Камен Зидаров (1902–1987), български поет, преводач и драматург.
• 105 г. от откриването в Плевен на Мавзолея на руските и румънски воини, загинали за освобождението на България от османско иго (1907).
• 40 г. от смъртта на Ценко Бояджиев (1902–1972), български художник.
• 35 г. от смъртта на Мария Калас (1923–1977), гръцка оперна певица.

17.09.

• 225 г. от приемането на конституцията на САЩ (1787).
• 155 г. от рождението на Константин Циолковски (1857–1935), руски учен, основоположник на космонавтиката.
• 100 г. от създаването с указ на цар Фердинанд на Трета българска армия (1912).
• 80 г. от учредителния конгрес на Съюза на дружествата на художниците – днес СБХ (1932).

18.09.

• 55 г. от рождението на Богомил Бонев (1957), български политик.

19.09.

• 210 г. от рождението на Лайош Кошут (1802–1894), унгарски политик и държавник.
• 45 г. от смъртта на акад. Иван Ценов (1883–1967), български математик.

20.09.

• 110 г. от рождението на Чезаре Дзаватини (1902–1989), италиански писател и сценарист.
• 105 г. от рождението на проф. Ненко Балкански (1907–1977), български художник живописец.
• 80 г. от рождението на Марин Върбанов (1932–1989), български художник, приложник.

21.09.

• 220 г. от обявяването на Франция за република (1792).
• 180 г. от смъртта на Уолтър Скот (1771–1832), английски писател, майстор на историческия роман.
• 100 г. от рождението на Георги Димитров Гошкин (1912– ), български публицист, естетик.
• 90 г. от рождението на Зако Хеския (1922–2007), български кинорежисьор.
• 85 г. от рождението на Борислав Стоев (1927), български художник, график и илюстратор.
• 65 г. от рождението на Стивън Кинг (1947), американски писател.

22.09.

• 210 г. от рождението на Юрий Иванович Венелин (1802–1839), украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог.
• 30 г. от смъртта на Никола Маринов (1909–1982), български писател.

23.09.

• 2075 г. от рождението на Гай Октавиан Август (63 пр. Хр.–14), римски император.
• 80 г. от основаването на Съюза на независимите писатели в България (1932).
• 65 г. от смъртта на Никола Петков (1893–1947), български политик.

24.09.

• 210 г. от смъртта на Александър Радишчев (1749–1802), руски писател.
• 50 г. от основаването във великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1962).

25.09.

• 115 г. от рождението на Уйлям Фокнър (1897–1962), американски писател.

26.09.

• 120 г. от рождението на Марина Цветаева (1892–1941), руска поетеса.
• 110 г. от смъртта на Леви Строс (неизв.–1902), американец, създател на дънковите облекла.

27.09.

• 100 г. от рождението на проф. Илия Йосифов (1912–1993), български оперен певец и музикален педагог.
• 95 г. от смъртта на Едгар Дега (1831–1917), френски художник.
• 90 т. от рождението на Богомил Симеонов (1922–1991), български актьор.

28.09.

• 215 г. от рождението на граф Фьодор Литке (1797–1882), руски мореплавател и географ.
• 80 г. от рождението на проф. Владимир Георгиев Каракашев (1932), български театрален и кинокритик.

29.09.

• 465 г. от рождението на Мигел де Сервантес Сааведра (1547–1616), испански писател.
• 195 г. от рождението на Александър Сухово-Кобилин (1817–1903), руски драматург.
• 110 г. от смъртта на Емил Зола (1840–1902), френски писател.
• 100 г. от рождението на Микеланджело Антониони (1912), италиански кинорежисьор, писател и художник.
• 85 г. от рождението на Димитър Гулев (1927), български писател.

30.09.

• 560 г. от първата печатна книга – Библията на Гутенберг, отпечатана в Майнц (1452).
• 160 г. от рождението на Чарлз Станфорд (1852–1924), английски композитор и диригент.
• 130 г. от рождението на Ханс Гайгер (1882–1945), немски учен.
• 70 г. от рождението на Николай Конакчиев (1942), български журналист.
• 20 г. от учредяването на Обединена българска банка (1992).

Годишнини – август 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19569

01.08.

• 100 г. от смъртта на Йоаким Груев (1828–1912), български книжовник и учител.
• 90 г. от смъртта на Александър Греън Бел (1847–1922), американски изобретател на телефона.
• 65 г. от откриването на Варненската опера (1947).
• 65 г. от създаването на Държавния симфоничен оркестър в Бургас (1947).
• 50 г. от смъртта на Леон Кручковски (1900–1962), полски писател.
• 30 г. от смъртта на Анна Каменова (1894–1982), българска писателка.

03.08.

• 155 г. от смъртта на Йожен Сю (1804–1857), френски писател.
• 110 г. от създаването на Българския колоездачен съюз (1902).
• 85 г. от рождението на проф. Добри Добрев (1927–2003), български художник.
• 85 г. от смъртта на Стоян Николов Михайловски (1856–1927), български писател и общественик.
• 70 г. от рождението на Владимир Игнатовски (1942), български кинокритик.

04.08.

• 235 г. от откриването на първия цирк в света – в Лондон от Филип Астли (1777).
• 220 г. от рождението на Пърси Биш Шели (1792–1822), английски поет.

05.08.

• 110 г. от рождението на Ценко Бояджиев (1902–1972), български живописец, график и постановчик.
• 60 г. от рождението на Георги Анастасов Мамалев (1952), български актьор.
• 50 г. от смъртта на Мерилин Монро /Норма Джийн/ (1926–1962), американска киноактриса.

06.08.

• 375 г. от смъртта на Бен Джонсън (1573–1637), английски драматург.
• 20 г. от смъртта на Иван Богданов (1910–1992), български литературен историк, критик, библиограф и писател.

07.08.

• 90 г. от смъртта на Стоян Дринов (1883–1922), български писател.

08.08.

• 75 г. от рождението на Дъстин Хофман (1937), американски драматичен и киноактьор.

09–11.08.

• 135 г. от боевете за Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война (1877).

09.08.

• 115 г. от смъртта на акад. Васил Попович (1833–1897), български писател и художник.
• 50 г. от рождението на Надежда Николова Михайлова (1962), филолог, политик и държавник.

10.08.

• 110 г. от синтезирането във фирма "Байер" на ацетилсалициловата киселина – т. нар. аспирин (1897).
• 95 г. от рождението на Жоржи Амаду (1912–2001), бразилски писател.
• 15 г. от брой 1 на вестник "Стандарт". София, 1992–

11.08.

• 125 г. от рождението на Кимон Георгиев (1882–1969), български политик и държавник.

12.08.

• 180 г. от смъртта на Уилям Блейк (1757–1827), английски поет и художник.

13.08.

• 205 г. от рождението на Николаус Ленау (1802–1850), австрийски поет.
• 95 г. от смъртта на Жул Масне (1842–1912), френски композитор.

14.08.

• 140 г. от рождението на Джон Голсуърти (1867–1933), английски романист и драматург, Нобелов лауреат.
• 135 г. от смъртта на Спиридон Палаузов (1818–1872), български възрожденски деец, историк.

15.08.

• 140 г. от рождението на Георги Кирков (1867–1919), български публицист.
• 130 г. от рождението на Стефан Руневски (1877–1919), български писател.
• 115 г. от откриването в Пловдив на първото Земеделско промишлено изложение (1892).

16.08.

• 30 г. от смъртта на Елвис Пресли (1935–1977), американски попмузикант.
• 25 г. от смъртта на Илия Волен (1905–1982), български писател.

17.08.

• 125 г. от рождението на Самюъл Голдуин (1882–1974), американски кинопродуцент.
• 95 г. от рождението на Марий Ягодов (1912–1996), български писател и драматург.

18.08.

• 780 г. от смъртта на Чингис хан (ок. 1155–1227), основател на монголската империя.
• 150 г. от рождението на Васил Атанасов Иванов (1857–15.09.1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия.
• 135 г. от смъртта на Петар Прерадович (1818–1872), хърватски писател.
• 85 г. от смъртта на Уилям Хъдзън (1841–1922), английски писател и естественик.
• 75 г. от рождението на Морис Жак Аладжем (1932), български композитор.
• 60 г. от откриването на Варненския куклен театър (1952).

19.08.

• 350 г. от смъртта на Блез Паскал (1623–1662), френски математик, физик и философ.
• 130 г. от рождението на Габриел /Коко/ Шанел (1882–1953), френска модна дизайнерка.
• 15 г. от смъртта на проф. Иван Венедиков (1916–1997), български археолог.

20.08.

• 1095 г. от битката при река Ахелой, в която цар Симеон І разгромява войските на византийския пълководец Лъв Фока (917).
• 185 г. от рождението на Шарл дьо Костер (1827–1879), белгийски писател.
• 165 г. от рождението на Болеслав Прус (1847–1912), полски писател.
• 130 г. от смъртта на граф Фьодор Литке (1797–1882), руски мореплавател и географ.
• 110 г. от рождението на Александър Гиргинов (1902–1985), български писател и драматург.
• 90 г. от рождението на Владимир Голев (1922), български писател, преводач, драматург и публицист.

21.08.

• 110 г. от рождението на Ангел Каралийчев (1902–1972), български писател.
• 65 г. от рождението на Емил Табаков (1947), български диригент, композитор.

22.08.

• 150 г. от рождението на Клод Дебюси (1862–1918), френски композитор.
• 90 г. от рождението на Борислав Ангелов Шаралиев (1922–2001), български кинорежисьор.
• 90 г. от рождението на Васил Бараков (1922–1991), български живописец.

23.08.

• 440 г. от Вартоломеевата нощ във Франция (1572). Избити са 50 000 хугеноти.

24.08.

• 195 г. от рождението на Алексей Константинович Толстой (1817–1875), руски писател, поет и драматург.

25.08.

• 145 г. от смъртта на Майкъл Фарадей (1791–1867), английски физик и изобретател.
• 130 г. от рождението на Евгения Марс /Евгения Бончева-Елмазова/ (1877–1945), българска писателка.
• 70 г. от смъртта на Панайот Пипков (1871–1942), български композитор.

26.08.

• 200 г. от началото на Бородинската битка между армията на Наполеон І и руските войски на ген. Кутузов (1812).
• 80 г. от рождението на Иван Динков (1932), български писател.

27.08.

• 145 г. от рождението на Марин Василев (1867–1931), български скулптор.
• 135 г. от рождението на Чарлс Ролс (1877–1910), американец, създател на автомобилната компания "Ролс-Ройс".
• 130 г. от рождението на Самюел Голдуин (1882–1974), създател на американската филмова компания "Метро-Голдуин-Майер".
• 85 г. от рождението на Януш Вазов (1927–2006), български кинорежисьор; внук на народния поет Иван Вазов.
• 60 г. от смъртта на Кръстьо Сарафов (1876–1952), български артист.

28.08.

• 90 г. от излъчването в Ню Йорк на първата радиореклама в света (1922).

29.08.

• 380 г. от рождението на Джон Лок (1632–1704), английски философ.
• 150 г. от рождението на Морис Метерлинк (1862–1949), белгийски поет и драматург.
• 130 г. от смъртта на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (1818–1882), български възрожденски деец.
• 60 г. от рождението на Осман Октай (1952), български политик.
• 50 г. от смъртта на Лео Ленц (1878–1962), австрийски писател.
• 30 г. от смъртта на Ингрид Бергман (1915–1982), шведска киноактриса.

30.08.

• 215 г. от рождението на Мери Шели (1797–1851), английска писателка.
• 105 г. от откриването на паметника "Цар Освободител" в София (1907).
• 85 г. от рождението на Найден Вълчев (1927), български поет и преводач.
• 30 г. от смъртта на Емил Манов (1919–1982), български писател.

31.08.

• 145 г. от смъртта на Шарл Бодлер (1821–1867), френски поет.
• 60 г. от смъртта на Димитър Ненов (1901–1952), български композитор, пианист и педагог.
• 45 г. от смъртта на Иля Еренбург (1891–1967), руски писател и публицист.
• 15 г. от смъртта на лейди Даяна (1961–1997), принцеса на Уелс.

Годишнини – юли 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19047

01.07.

• 135 г. от първия турнир по тенис в Уинбълдън (1877).
• 30 г. от смъртта на Фани Попова-Мутафова (1902–1977), българска писателка.

02.07.

• 135 г. от рождението на Херман Хесе (1877–1962), немски писател.
• 70 г. от смъртта на Евгений Петров (1903–1942), руски писател сатирик.
• 35 г. от смъртта на Владимир Владимирович Набоков (1899–1977), руски писател.

03.07.

• 80 г. от рождението на Стефан Гецов (1932–1996), български драматичен актьор.

04.07.

• 205 г. от рождението на Джузепе Гарибалди (1807–1882), италиански революционер.
• 120 г. от началото на строителството на първата електроцентрала в България – ВЕЦ "Бояна" (1892).
• 85 г. от рождението на Джина Лолобриджида (1927), италианска киноактриса.

05.07.

• 145 г. от рождението на Тодор Чипев (1867–1944), български книгоиздател.
• 115 г. от смъртта на Евлоги Георгиев (1819–1897), български общественик и политик.

06.07.

• 50 г. от смъртта на Уилям Фокнър (1897–1962), американски писател.

07.07.

• 260 г. от рождението на Жозеф-Мари Жакард (1752–1834), френски изобретател, създал първия тъкачен стан.
• 125 г. от рождението на Марк Шагал (1887–1985), френски художник от беларуски произход.
• 100 г. от рождението на Лозан Стрелков (1912–1981), български писател и публицист.
• 90 г. от рождението на Пиер Карден (1922), френски моделиер.

08.07.

• 190 г. от смъртта на Пърси Биш Шели (1792–1822), английски поет.
• 145 г. от рождението на Кете Колвиц (1867–1945), немски скулптор.
• 80 г. от смъртта на Александър Грин (1880–1932), руски писател.

11.07.

• 75 г. от смъртта на Джордж Гершуин (1898–1937), американски композитор.

12.07.

• 150 г. от смъртта на Хенри Дейвид Торо (1817–1862), американски писател и философ.
• 140 г. от рождението на Борис Сарафов (1872–1907), деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско.
• 75 г. от рождението на Арон Сабат Аронов (1937), български певец.

13.07.

• 90 г. от рождението на Вълкана Стоянова (1922), българска народна певица.
• 80 г. от рождението на Никола Русев (1932–1990), български писател и драматург.
• 55 г. от смъртта на Михаил Шекерджиев (1899–1957), български композитор.

14.07.

• 410 г. от рождението на кардинал Мазарини (1602–1661), френски политик. С името му е свързано и първото печатно издание на Библията.
• 145 г. откакто шведският индустриалец Алфред Нобел демонстрира динамита в Съри, Великобритания (1867).

16.07.

• 145 г. от патентоването на железобетона в Париж от Жозеф Моние (1867).
• 140 г. от рождението на Руалд Амундсен (1872–1928), норвежки полярен изследовател.
• 135 г. от рождението на Васил Коларов (1877–1950), български политик и държавник.
• 115 г. от рождението на Аспарух Лешников (1897–1978), български певец.

17.07.

• 100 г. от учредяването на Международната федерация по лека атлетика – ИААФ (1912).
• 80 г. от откриването на Аквариума във Варна (1932).

18.07.

• 175 г. от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски (1837–1873), велик български революционер.
• 135 г. от рождението на Елин Пелин /Димитър Стоянов/ (1877–1949), български писател, критически реалист.
• 110 г. от рождението на Димитър Панов (1902–1985), български драматичен актьор.

19/31/.07.

• 135 г. от боевете при Стара Загора през Руско-турската освободителна война (1877).
• 135 г. от рождението на Игнаци Пиенковски (1877–1948), полски художник.

20.07.

• 140 г. от смъртта на Владимир Раевски (1795–1872), руски поет декабрист.

21.07.

• 470 г. откакто папа Павел Трети създава Вселенската инквизиция с намерение да спре Реформацията (1542).
• 145 г. от смъртта на Иван Селимински (1799–1867), български възрожденски лекар и общественик.

22.07.

• 190 г. от рождението на Грегор Йохан Мендел (1822–1884), австрийски биолог, създател на теорията за наследствеността.

23.07.

• 235 г. от рождението на Филип Ото Рунге (1777–1810), немски живописец и график.
• 110 г. от рождението на Мими Балканска (1902–1984), българска оперетна актриса.
• 70 г. от разстрела на Никола Йонков Вапцаров (1909–1942), български поет.
• 50 г. от смъртта на Никола Танев (1890–1962), български художник.

24.07.

• 210 г. от рождението на Александър Дюма – баща (1802–1870), френски писател.

26.07.

• 230 г. от рождението на Джон Фийлд (1782–1837), ирландски композитор.
• 70 г. от рождението на Людмила Живкова (1942–1981), български политик и държавник.

27.07.

• 865 г. от основаването на Москва (1147).
• 115 г. от смъртта на Никола Икономов (1820–1897), български книжовник.
• 95 г. от рождението на Бурвил /Андре Рембур/ (1917–1970), френски актьор.
• 85 г. от рождението на Минко Босев (1927–1990), български оперетен артист.

29.07.

• 205 г. от рождението на Иван Айвазовски (1817–1900), руски художник маринист.
• 105 г. от рождението на Хаим Бенадов (1907–1991), български писател.
• 95 г. от смъртта на Райна Княгиня /Райна Попгеоргиева Футекова/ (1856–1917), българска учителка, извезала знамето на Априлското въстание.

30.07.

• 65 г. от рождението на Арнолд Шварценегер (1947), американски актьор, губернатор на щата Калифорния.

31.07.

• 15 г. от приемането от Народното събрание на Герба на Република България (1997).

Годишнини – юни 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 18570

01.06.

• 85 г. от рождението на Жана Костуркова (1927), български художник график.
• 85 г. от рождението на Симеон Султанов (1927–1989), български литературен критик.
• 75 г. от смъртта на акад. Любомир Милетич (1863–1937), български филолог.
• 70 г. от смъртта на ген. Владимир Заимов (1888–1942), български военен и политически деец.

02.06.

• 130 г. от смъртта на Джузепе Гарибалди (1807–1882), италиански революционер.
• 60 г. от смъртта на Джон Дюи (1859–1952), американски философ и педагог.

03.06.

• 90 г. от рождението на Ален Рене (1922), френски кинорежисьор.
• 35 г. от смъртта на Роберто Роселини (1906–1977), италиански кинорежисьор.

04.06.

• 85 г. от рождението на Владимир Гиновски (1927), български скулптор.

05.06.

• 130 г. от рождението на Игор Стравински (1882–1971), руски композитор.
• 85 г. от рождението на Калина Тасева (1927), българска художничка.

07.06.

• 510 г. от рождението на папа Григорий ХІІІ (1502–1585), по чието нареждане са преизчислени датите и е въведен новия, т. нар. Григориански календар.
• 105 г. от рождението на Младен Исаев (1907–1991), български поет и преводач.
• 45 г. от смъртта на Дороти Паркър (1893–1967), американска писателка.

08.06.

• 1380 г. от смъртта на пророка Мохамед (570–632), създател на исляма.
• 175 г. от рождението на Иван Крамской (1837–1887), руски художник.

09.06.

• 340 г. от рождението на Петър Велики (1672–1725), руски цар и император.
• 200 г. от рождението на Йохан Хале (1812–1910), немски астроном, открил планетата Нептун.
• 150 г. от рождението на Георги Ненов (1862–1935), български архитект, автор на регулационните планове на 80 града и 800 села в България.

10.06.

• 180 г. от рождението на Николаус Аугуст Ото (1832–1891), германски инженер, изобретил четиритактовия двигател.
• 180 г. от рождението на Жюл Валес (1832–1885), френски писател.
• 130 г. от смъртта на Василий Петров (1834–1882), руски живописец.
• 90 г. от рождението на Кирил Дженев (1922–2006), български хореограф, музикален фолклорист.

12.06.

• 100 г. от рождението на Сидер Флорин (1912–1999), български преводач.
• 15 г. от смъртта на Булат Окуджава (1924–1997), руски поет, композитор, певец.

13.06.

• 2335 г. от смъртта на Александър Македонски (356–323 пр. Хр.), цар на древна Македония.
• 110 г. от рождението на Катя Спиридонова (1902–1993), българска оперна певица.
• 80 г. от рождението на Гинка Станчева (1932), българска актриса.

14.06.

• 235 г. от утвърждаването на националния флаг на САЩ (1777).
• 175 г. от смъртта на Джакомо Леопарди (1798–1837), италиански поет.
• 85 г. от рождението на Александър Попов (1927), български композитор.
• 85 г. от смъртта на Джером Джером (1859–1927), английски поет.

15.06.

• 2775 г. от първото в човешката история описано слънчево затъмнение в столицата на Асирия – Ниневия (763 пр. Хр.).
• 180 г. от рождението на Вилхелм Буш (1832–1908), немски писател.
• 140 г. от рождението на Антон Страшимиров (1872–1937), български писател, драматург и обществен деец.
• 90 г. от рождението на Лиляна Барева (1922), българска оперна певица.
• 80 г. от рождението на Гинка Станчева (1932), българска актриса.

16.06.

• 75 г. от рождението на Симеон Борисов Сакскобургготски (цар Симеон ІІ) (1937), български политик и държавник, бивш министър-председател на България.
• 65 г. от рождението на Кирил Кадийски (1947), поет, преводач и книгоиздател.

17.06.

• 115 г. от рождението на Трайчо Костов (1897–1949), български журналист и политик.
• 80 г. от рождението на Андрей Германов (1932–1981), български поет и журналист.
• 70 г. от рождението на Михаил Неделчев (1942), български публицист, литературен историк.
• 10 г. от смъртта на Добри Джуров (1916–2002), български офицер, политик и държавник.

18.06.

• 200 г. от рождението на Иван Гончаров (1812–1876), руски писател.
• 130 г. от рождението на Георги Димитров (1882–1949), български политик и държавник.
• 85 г. от рождението на Симеон Пиронков (1927–2000), български композитор.
• 80 г. от учредяването в Женева на Международната федерация по баскетбол – ФИБА (1932).

19.06.

• 175 г. от смъртта на Александър Бестужев (1797–1837), руски писател.
• 90 г. от рождението на Оге Бор (1922), датски физик.
• 75 г. от смъртта на сър Джеймс Матю Бари (1860–1937), шотландски писател и драматург, автор на "Питар Пан".
• 65 г. от рождението на Салман Рушди (1947), индийски писател, автор на "Сатанински строфи".
• 25 г. от откриването в София на Националния музей "Земята и хората" (1987).

20.06.

• 80 г. от рождението на Роберт Рождественски (1932–1994), руски поет.

21.06.

• 110 г. от рождението на Джоузеф Кеселринг (1902–1967), английски драматург.

22.06.

• 485 г. от смъртта на Николо Макиавели (1469–1527), италиански политик и писател.
• 150 г. от рождението на акад. Иван Шишманов (1862–1928), български литературен критик и историк, общественик.

23.06.

• 160 г. от смъртта на Карл Брюлов (1799–1852), руски художник.

25.06.

• 190 г. от смъртта на Ернст Хофман (1776–1822), немски писател, музикант и художник.
• 125 г. откакто ВНС избира немския принц Фердинанд Сакс Кобург Готта за княз на България (1887).
• 85 г. от смъртта на Боян Пенев (1882–1927), български литературен историк и критик.
• 35 г. от смъртта на Петко Стайнов (1896–1977), български композитор и музикален деец.

26.06.

• 120 г. от рождението на Пърл Бък (1892–1973), американска писателка.
• 155 г. от брой 1 на вестник "Българска дневница". Редактор – Георги Сава Раковски. Нови сад, 1857.
• 105 г. от смъртта на Атанас Цветков Узунов (1851–1907), български революционер, учител и книжовник.

27.06.

• 95 г. от смъртта на ген. Столетов (1834–1912), руски военен деец.

28.06.

• 435 г. от рождението на Питер Паул Рубенс (1577–1640), фламандски художник.
• 300 г. от рождението на Жан-Жак Русо (1712–1778), френски философ, педагог, писател и композитор.
• 145 г. от рождението на Луиджи Пирандело (1867–1936), италиански писател и драматург.
• 55 г. от рождението на Георги Седефчов Първанов (1957), български историк и политически деец, настоящ президент на Република България.

29.06.

• 130 г. от откриването в София на първия паметник в чест на загиналите в Руско-турската освободителна война, т.нар. Руски паметник (1882).
• 70 г. от рождението на Леа Пепо Коен (1942), български музиковед и политик.

30.06.

• 75 г. от рождението на Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер, политическа деятелка, лидер на БЗНС "Народен съюз"; дъщеря на Г. М. Димитров – Гемето, политически деец от близкото минало.
• 70 г. от рождението на Александър Недялков Текелиев (1942), български композитор.
• 70 г. от рождението на Юлия Пискулийска (1942), българска журналистка и публицистка.
• 50 г. от смъртта на Д. Б. Митов (1898–1962), български литературен историк и театрален критик.
• 10 г. от смъртта на Николай Хайтов (1919–2002), български белетрист, драматург и публицист.