Стара Загора 2024

Стара Загора - февруари 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 340
• 100 г. от смъртта на Макс Верих (?, Ст. Загора – 1924, Ст. Загора), инженер на град Стара Загора, син на учителя по рисуване и краснопис в Старозагорската девическа гимназия Макс Верих.

03.02.
• 75 г. от рождението на Стайко Колев Трифонов (1949, Търговище – 11.03.1999, София), историк, председател на Тракийския научен институт; завършил средното си образование в Стара Загора.

04.02.
• 90 г. от откриването на градските хали (1934, построени по проект на архитектите Генчо Скордев, Петко Цветков и Елена Варакаджиева – Скордева. През 2000 г. сградата е преустроена в художествена галерия.
• 25 г. от смъртта на маестро Димитър Димитров (11.07.1929, Кюстендил – 1999,), главен диригент и директор на Старозагорската опера (1962-1994), почетен гражданин на Стара Загора (1996).

05.02.
• 105 г. от рождението на Миньо Минев (05.02.1919, Сливен – 08.11.1984, Ст. Загора), тенор, солист на Старозагорската опера.
• 25 г. от смъртта на Петър Русков (31.03.1920, Ст. Загора – 1999, Ст. Загора), художник, сценограф на Старозагорската опера, двукратен носител на наградата „Стара Загора”, почетен гражданин на Стара Загора (1994).

06.02.
• 5 г. от смъртта на Тодор Кавалджиев (26.01.1934, с. Главан – 2019, София), икономист, политик, вицепрезидент на България 1997-2002 г.

08.02.
• 120 г. от рождението на проф. Андон Пейчев Геров (08.02.1904, Копривщица – 17.08.2000), учен, създател на породата местно кафяво говедо за Южна България. Директор на Централния институт по животновъдство – Стара Загора, почетен гражданин на Стара Загора (1999).
• 105 г. от смъртта на Анастасия Михова Каличкова-Тошева (18.01.1837, Ст. Загора – 1919, Ст. Загора), видна учителка и общественичка; създава в Стара Загора първото класно девическо училище, директор на Старозагорската девическа гимназия (1881 – 1892). Основава женското дружество „Майчина любов” (1869)
• 70 г. от рождението на Александър Козаров (1954, Карнобат – 16.05.2000, Стара Загора), скулптор, учител, реставратор в Старозагорския музей.

09.02.
• 90 г. от рождението на Георги Костин (1934, Ст. Загора), старши треньор по спортна гимнастика и акробатика, допринесъл за реализирането на състезателни медалисти от Световни и Европейски купи; почетен гражданин на Стара Загора (2003).

10.02.
• 130 г. от смъртта на Койчо Георгиев (Койчо Байрактар) (1842, Ст. Загора –1894, Ст. Загора), член и куриер на Старозагорския таен революционен комитет, знаменосец на Старозагорското въстание (1875).

15.02.
• 70 г. от смъртта на Димитър Н. Илков (25.03.1868, Трявна – 1954, неизв.), географ, преподавател, автор на първата история на Стара Загора „Принос към историята на Стара Загора” (1908), на географски карти и атласи.
• 10 г. от смъртта на Еньо Вълчев (04.01.1936, с. Полски Градец – 2014, София), български състезател по борба свободен стил.

17.02.
• 95 г. от бр. 1 на в. „Трезвен подем”. Вестник за борба с алкохолизма. Ред.-стопанин Г. Д. Иванов. Стара Загора, 1929 – 1930. (Излиза в 12 броя.)
• 65 г. от смъртта на Никола Петков Икономов (1896, Ст. Загора – 1959, София), драматичен артист.

19.02.
• 5 г. от смъртта на Иван Георгиев (19.11.1951, Стара Загора – 2019, Ст. Загора), архитект и зам.-кмет на Община Ст. Загора.

20.02.
• 65 г. от смъртта на Тодор Пенков (11.08.1878, с. Кокорево – 1959, Ст. Загора), свещеник в църквата „Св. Богородица”, създател на читалище „Св. Климент Охридски”, публицист, автор на „Кондика” (летопис) на черквата „Св. Богородица”.

21.02.
• 90 г. от рождението на Иван Божков (1934, с. Оризово), професор, д-р на ветеринарномедицинските науки, бивш председател на Общински съвет Стара Загора; почетен гражданин на Стара Загора (2021).

22.02.
• 90 г. от рождението на Кичка Савова (1934 – 25.01.2018), народна певица и съоснователка на ансамбъл „Загоре”.
• 45 г. от рождението на Горан Гънчев (1979, София), пожарникар, каскадьор и актьор, ръководител към школа „Бага-тур” и СФП „Номад”, син на Райчо Гънчев.

24.02.
• 150 г. от рождението на Иван Спасов Фетваджиев (1874, Ст. Загора – ?), един от първите разпространители на социалистическите идеи в Стара Загора.

26.02.
• 90 г. от рождението на Михаил Берберов (1934, Ст. Загора – 07.08.1989, София), поет и публицист, главен редактор на издателство „Народна култура” и „Български писател”, на вестници и списания.

28.02.
• 165 г. от рождението на Вълко Стамов Велчев (28.02.1859 – 06.11.1935), офицер, генерал-майор.

Стара Загора - март 2024

Детайли
Последна редакция - 23 февруари 2024 г.
Посещения: 305
02.03.
• 30 г. от рождението на Галина Костова (1994, Ст. Загора), писателка и художничка. Издава първия си роман на 17 години. Неин портрет на Ал. Пушкин е изложен в Държавния историко-литературен музей-заповедник „А. С. Пушкин“ в Москва.

03.03.
• 125 г. от учредяването на Благотворително дружество „Добрий самарянин” с дългогодишен председател Теофано Попова – видна учителка и общественичка, дарила в тайно завещание всичките си движими и недвижими имоти на дружеството (1899).
• 75 г. от смъртта на Златан Станчев (25.03.1878, Добрич – 03.03.1949, Ст. Загора), учител, музикален педагог, хоров диригент, един от основателите на операта в Стара Загора.

04.03.
• 100 г. от рождението на Йовчо Спиридонов (1924 – ?), автор на много трудове по история на медицината, създател на музейна сбирка към старозагорската Първостепенна окръжна болница.
• 90 г. от рождението на Моньо Монев Марков (1934 – 15.04.2013), дългогодишен директор на пивоварна „Загорка”.

05.03.
• 10 г. от смъртта на Веселин Минчев Стоянов (13.04.1957, Казанлък – 2014, Казанлък), писател и драматург.

07.03.
• 135 г. от рождението на Христо Господинов Райков (1889, Ст. Загора – 07.11.1973, Ст. Загора), учител, член на Археологическото дружество „Августа Траяна” и уредник на старозагорския музей до 1951 г.

09.03.
• 85 г. от смъртта на Иван Стоенчев (? – 1939), журналист, редактор и стопанин на в. „Зора”, излизал в Стара Загора 37 години; собственик на печатница, общественик.

10.03.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Що е истина”, орган на Енорийското свещеническо братство. Редактира се от комитет. Стара Загора, 1924 – 1925. (Излиза в 28 броя.)
• 30 г. от смъртта на Христо Георгиев Кацаров (27.10.1923, с. Люляк – 10.03.1994, Стара Загора), български драматург и поет, белетрист.

11.03.
• 25 г. от смъртта на Стайко Колев Трифонов (03.02.1949 – 1999), историк, председател на Тракийския научен институт; завършил средното си образование в Стара Загора.

13.03.
• 125 г. от основаването на гимнастическо дружество „Средногорски юнак” в Стара Загора (1899).

14.03.
• 115 г. от бр. 1 на в. „Демократичен глас”, местен вестник на Демократическата партия в Стара Загора. Стара Загора, 1909 – 1914. (Излиза в 40 броя.)

20.03.
• 30 г. от смъртта на Иван Тодоров Попчев (30.10.1941, с. Дъбово – 20.03.1994), художник, директор на Художествената галерия в Ст. Загора от 1969 до 1992 г., почетен гражданин на Стара Загора (1994, посмъртно).

21.03.
• 80 г. от рождението на Христо Николов Танев (21.09.1943, Ст. Загора – 2019) художник хералдик, автор на знамето и герба на Стара Загора.

22.03.
• 45 г. откакто Общинският съвет на Стара Загора одобрява проекта за герб и за значка на почетен гражданин на града (1979). Автор на проекта е художникът Христо Танев.

25.03.
• 105 г. от рождението на Веселин Рачев (1919, Ст. Загора – 11.06.1944, София), летец, геройски загинал във въздушен бой с американските изтребители при отбраната на София.

26.03.
• 75 г. откакто Българското инженерно архитектурно дружество (БИАТ), създадено в Стара Загора през м. февруари 1922 г. се преименува на НТС (1949).

27.03.
• 80 г. от смъртта на о.з. полковник Васил Ян. Сейреков (15.10.1875, Шумен – 1944, Ст. Загора), участник в Балканските войни, командир на полк в Първата световна война, кмет на Стара Загора (1923, 1935), председател на местния клон на Съюза на запасните офицери.

29.03.
• 55 г. от рождението на Уляна Кьосева-Христова (1969, Кърджали), журналист и общественик, експерт „Връзки с обществеността” в Държавна опера, Стара Загора

Стара Загора - април 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 277
• 70 г. от създаването на РБ „Захарий Княжески” (1954).

04.04.
• 105 г. от рождението на Веселин Ханчев (1919, Ст. Загора – 04.11.1966, София), поет, публицист, преводач, автор на сценарии за филми и радиопиеси, драматург в Софийската опера и Сатиричния театър, редактор на сп. „Пламък”. Потомък на известните старозагорски родове Азманови и Ханчеви, първият почетен гражданин на Стара Загора в най-новата история на града (1962).

05.04.
• 70 г. от рождението на Борис Комитов (1954, Ст. Загора), геофизик и астроном, член на Международния астрономически съюз (International astronomical Union – IAU). През 2008 година Центърът за малки тела в Слънчевата система именува на негово име астероид от главния пояс между Марс и Юпитер.

07.04.
• 90 г. от бр. 1 на сп. „Законодателен преглед”. Уредник Слави Г. Тангъров. Стара Загора, 1934-1945. (Излиза в 64 книжки.)

08.04.
• 90 г. от рождението на проф. Петко Буюклиев (1934, с. Бяло поле, Опанско), педагог и автор на научни трудове по физическа култура и психология.

09.04.
• 125 г. от създаването на Тракийско дружество в Стара Загора с първи председател Никола Каишев (1899).
• 105 г. от рождението на Христо Костакев (1919, Ст. Загора – 19.06.1994, Ст. Загора), летец герой от въздушната отбрана на София (1944), учител. Син на художника Васил Костакев.

12.04.
• 100 г. от рождението на Димитър Николов (1924, с. Долна Гноеница, Оряховско – 2007, София), археолог, нумизмат, директор на Старозагорския исторически музей (1951 – 1982), учен с огромен принос за развитието на музейното дело в Стара Загора. Почетен гражданин на Стара Загора (2004).

14.04.
• 80 г. от рождението на Кирил Василев (1944), научен работник, общественик.

15.04.
• 140 г. от кн. 1 на сп. „Знание”. Под ред. на Александър Козаров, Атанас Илиев, Христо Ваклидов, д-р Тодор Стояновеч. Стара Загора, 1884 – 1885. Първо старозагорско списание. (Излиза в 28 книжки.)
• 90 г. от смъртта на Александър Морфов (13.01.1880, Ст. Загора – 1934, София), полковник, автор на „Марша на западните покрайнини” и на много хорови песни; брат на оперната певица Христина Морфова.
• 85 г. от бр. 1 на „Бюлетин на Старозагорската камара”. Стара Загора, 1939 – 1941. (Излиза в 33 броя.)

16.04.
• 120 г. от бр. 1 на в. „Народна борба”. Ред. Иван Христев. Стара Загора, 1904 – 1911. (Излиза в 163 броя.)

18.04.
• 75 г. от рождението на Илия Тодоров (1949, Гурково – 04.12.1999, Ст. Загора), художник, автор на множество плакати за театрални и оперни спектакли, музейни изложби, на художествен дизайн на изложби, каталози, албуми... Посмъртно удостоен с наградата „Стара Загора” (2000).
• 5 г. от смъртта на Петър Христов Коев (15.09.1926, Мъглиж – 2019, Ст. Загора), историк, уредник и завеждащ отдел „Най-нова история” в РИМ – Ст. Загора, ревностен изследовател на историческата памет на града и региона.

24.04.
• 135 г. от рождението на Христина Василева Морфова – „Българският славей” (1889, Ст. Загора – 01.06.1936, Пирдоп ), оперна певица, сопран; солистка в операта в Бърно – Чехия, в Парижката и Пражката опера. Посмъртно удостоена със званието „почетен гражданин на Стара Загора” през 2008 г.

28.04.
• 95 г. от бр. 1 на в. „Старозагорски изгрев”. Издание на „Дирекция за реклама, литература, театър и музика”. Стара Загора, 1929. (Излиза в 13 броя.)

29.04.
• 70 г. от рождението на Недялко Абаджиев (1954, Ст. Загора), художник, носител е на наградата „Стара Загора” за графика.
• 60 г. от рождението на Петър Батев (1964, Ст. Загора), общопрактикуващ лекар, автор на романите „Прогноза за времето” и „Самото зло”

Стара Загора - май 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 325
01.05.
• 75 години от рождението на Емил Минев (1949), хоров диригент. Дългогодишен диригент на Смесен хор „Родина” при НЧ „Родина-1860” Стара Загора, на Туристически хор „Средногорски звуци” при Туристическо дружество „Сърнена гора” Стара Загора и на Вокална група „Романс” при НЧ „Св.св. Кирил и Методий” гр. Твърдица. Носител на десетки местни, национални и международни награди и отличия.

06.05.
• 75 г. от рождението на Тодор Арсов (1949, Ст. Загора – 19.02.2003, Ст. Загора), художник, автор на множество плакати, запазени марки, пространствени оформления и др.

07.05.
• 115 г. от учредяването на Славянско благотворително дружество в Стара Загора (1909) с пръв председател Васил Димчев.
• 70 г. от рождението на Ботьо Ботев (1954, Ст. Загора – 2012, Ст. Загора), художник, педагог. Автор на стенописите в Търговската гимназия „Княз Симеон Търновски” и 5-о основно училище „Митьо Станев”.

09.05.
• 70 г. от рождението на Александър Марулев (1954, Ст. Загора), оперен певец, директор на Държавна опера – Стара Загора (1998-2003), носител на множество местни, национални и международни награди. Лауреат на международни конкурси в Италия (1990, 1991). Член на Ротари клуб.

11.05.
• 70 г. от рождението на Любомир Стойков (1954, Ст. Загора), журналист, културолог, медиен експерт, PR мениджър и моден анализатор. Професор в СУ „Св. Климент Охридски“ – Факултет по журналистика и масова комуникация, в УНСС – Факултет „Икономика на инфраструктурата“ и в НХА – Факултет по приложни изкуства.

14.05.
• 85 г. от рождението на Богдана Димитрова (1939, Ст. Загора – 27.07.2022, Ст. Загора), лекар, общественик, председател на Общински съвет Стара Загора (1999 – 2003).

15.04.
• 85 г. от бр. 2 на в. „Старозагорско утро”. Местен информационен следпразничен вестник. Гл. ред. П. И. Маджаров. Стара Загора, 1939 – 1943. (Излиза в 175 броя.)

17.05.
• 75 г. от рождението на Стефка Минева (1949, Стара Загора), оперна певица – мецосопран; има редица участия в Метрополитън опера в Ню Йорк, миланската Ла Скала, Арена ди Верона… Почетен гражданин на Стара Загора (1999).

18.05.
• 95 г. от бр. 1 на в. „Обнова”. Вестник за информация, култура и обществен живот. Ред. Д. Цветков. Стара Загора, 1929. (Броят е посветен на електрическото осветление на града.)

19.05.
• 95 г. от излизането на агитационния лист „Верея”. Издание на клон „Верея” – Стара Загора, и Юношеския туристически съюз в България. Стара Загора, 1929.

20.05.
• 125 г. от бр. 1 на в. „Справедливост”. Отг. ред. Д. Рашев. Стара Загора, 1899 – 1902. (Излиза в 112 броя.)

21.05.
• 55 г. от рождението на Антония Тодорова-Стойкова (1969), лекар, началник на отдел „Здравеопазване и социални дейности” в Община Стара Загора.

22.05.
• 60 г. от първия фолклорен събор „Тракия пее” (1964), провеждан в началото през пет години, а след 1971 г. нерегулярно.
• 40 г. от рождението на Антон Хекимян (1984, Ст. Загора), журналист и политик, бивш директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV (дек. 2020 – септ. 2023). През есента на 2023 година е кандидат за кмет на София от ГЕРБ.

23.05.
• 80 г. от рождението на Таньо Клисуров (1944, Мъглиж), поет, публицист и журналист. Носител на Наградата за поезия на СБП и редица други литературни награди. Почетен гражданин на Стара Загора (2004).

24.05.
• 125 г. от рождението на Владимир Иванов Димчев (1899, Ст. Загора – 06.11.1979, София), художник фотограф със значителен принос за развитието на цветната фотография в България. Автор на първата изложба на цветна фотография (1972), на ръководства, фотоалбуми и статии.

27.05.
• 100 г. от рождението на Костадин Д. Костакиев (1924, Ст. Загора – 03.04.1990, Ст. Загора), учител по история, преподавател по латински, преводач и общественик.

29.05.
• 135 г. от рождението на Никола Ненов Златев (1889, Ст. Загора – 19.11.1967, София), индустриалец, построил първата въжена линия в България за превозване на въглища – от мината до гара Чумерна. Известен с огромната си благотворителна дейност за дружества, организации и училища.
• 30 г. от официалното чартиране (признаване) на Ротари клуб в Стара Загора от Световната организация Ротари Интернешънъл (1994).

Стара Загора - юни 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 309
• 190 г. от първото черковно служене в църквата „Свети Николай”, осветена от Търновския митрополит Иларион в 1834 г.

01.06.
• 65 г. от построяването на Летния театър в Стара Загора (1959).
• 65 г. от основаването на ДИПКУ (1959).
• 5 г. от смъртта на Никола Динев Николов (18.10.1953, Нова Загора – 2019), световен и европейски шампион по класическа борба, почетен гражданин на Стара Загора (1977).

02.06.
• 20 г. от първото обгазяване на Стара Загора (2004).

10.06.
• 55 г. от рождението на Ваня Карабойдева (1969, Ст. Загора), лекар. От 29 септември 2022 година е директор на Регионална здравна инспекция – Стара Загора.

11.06.
• 80 г. от смъртта на Веселин Рачев (25.03.1919, Ст. Загора – 1944, София), летец, геройски загинал във въздушен бой с американските изтребители при отбраната на София.

12.06.
• 165 г. от рождението на Георги Киров Абаджиев (1859, Ст. Загора – 21.02.1940, София), военен и обществен деец, генерал от пехотата, участник в Българското опълчение.

14.06.
• 100 г. от смъртта на Иван Петров Салабашев (19.01.1853, Ст. Загора – 1924, София), математик, политик и общественик. Действителен член (академик) на Българското книжовно дружество (от 1884 г.).

18.06.
• 45 г. от смъртта на Никола Бонев (23.07.1898, Ст. Загора – 1979, София), астроном, учен с широка международна известност; академик, член на БАН. Един от инициаторите за самостоятелен учебен предмет в средните училища и съавтор на първия учебник по астрономия за средните училища.

19.06.
•
• 30 г. от смъртта на Христо Костакев (09.04.1919, Ст. Загора – 1994), летец герой от въздушната отбрана на София (1944), учител. Син на художника Васил Костакев.

20.06.
• 115 г. от откриването при разкопки в местността Беш бунар на редките археологически барелефи „Лъвицата”, „Римски двуглав орел” и др. от Стойчо Лечков (1909).
• 60 г. от рождението на Ивелин Керанов (1964), актьор, директор на ДТ „Гео Милев” (2011 – 2021).

22.06.
• 85 г. от смъртта на Митьо Станев (18.01.1877, с. Знаменосец – 1939, София), деец на работническото революционно движение в България, публицист.

24.06.
• 140 г. от смъртта на Димитър Наумов (1851, Ст. Загора – 1884), просветен и политически деец.
• 70 г. от рождението на Павел Алексиев (1954, Ст. Загора), бизнесмен, създал първата частна фирма в Ст. Загора – „Елтекс”, председател на фондация „Св. Иван Рилски” (1954).

26.06.
• 85 г. от рождението на Георги Велев (1939 – 29.10.2014), актьор, дългогодишен директор на ДТ „Гео Милев”, общински съветник и почетен гражданин на Стара Загора (2002).

27.06.
• 5 г. от смъртта на Райчо Радев (1941 – 27.06.2019, Ст. Загора), художник.

Стара Загора - юли 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 300
• 35 г. от смъртта на Минчо Стоилов (1938 – 1989), поет, свързал живота си със Стара Загора.
• 15 г. от основаването на очна клиника „Трошев”.

01.07.
• 65 г. от откриването на Института за усъвършенстване на учители (1959).

04.07.
• 10 г. от смъртта на Рашко Стойков Рашев (27.12.1934, Ст. Загора – 2014, София), поет, драматург, автор на сценарии, уредник на къща музей „Гео Милев” (1960 – 1969).

11.07.
• 95 г. от рождението на маестро Димитър Димитров (1929, Кюстендил – 04.02.1999, Ст. Загора), главен диригент и директор на Старозагорската опера (1962 – 1994), почетен гражданин на Стара Загора (1996).

14.07.
• 85 г. от смъртта на Георги Бакалов (27.11.1873, Ст. Загора – 1939, София), политически и обществен деец; писател, публицист, преводач и издател.

16.07.
• 90 г. от рождението на Бойо Боев (1934 – ?), дългогодишен актьор в ДТ „Гео Милев”.

19.07.
• 90 г. от рождението на Георги Манов (1934, Самоков – 2015, Ст. Загора), писател и публицист.

22.07.
• 90 г. от рождението на Борислав Дойчев (1934 – 2002), оперен певец.

23.07.
• 85 г. от рождението на Дешка Порова (1939, с. Шипка), учител и хоров диригент, почетен гражданин на Павел баня (2010), майка на Иван Поров, лидер на регионалния синдикат на учителите в Ст. Загора.

Стара Загора - август 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 306
• 155 г. от основаването на Старозагорския таен революционен комитет от Васил Левски (1869).

01.08.
• 110 г. от рождението на Иван Неделчев (1914, Ст. Загора – 29.07.1990, Ст. Загора), автор на „Летопис. Календар на събитията в Стара Загора…”.
• 100 г. от бр. 1 на в. „19 юли 1877”. Издание на смесената комисия на Поборническото опълченско дружество и Доброволческото дружество „Сливница” в Стара Загора за въздигане паметник – църква-мавзолей, на падналите в боевете за Стара Загора и за освобождението на България. Стара Загора, 1924.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Буря”. Седмичен вестник за обществен живот, стопанство, култура и патриотизъм. Неофициален местен орган на Демократическия сговор. Редактира се от комитет. Стара Загора, 1924 – 1925. (Излиза в 16 броя.)

02.08.
• 105 г. от бр. 1 на в. „Съмни мръкни”. Хумористичен вестник. Редактира се от комитет. Стара Загора, 1919. (Излиза само в 1 брой.)

03.08.
• 55 г. от рождението на Станимира Димова (1959, Чирпан), журналист, собственик и управител на старозагорската ТВ „Загора”.

06.08.
• 90 г. от рождението на Петър Крумов Атанасов (1934, Ст. Загора – 20.12.2021, Добрич), български хоров диригент, композитор и аранжор.

07.08.
• 50 г. от рождението на Станимир Гъмов (1974, Ст. Загора), актьор и комик.

11.08.
• 50 г. от рождението на Михаил Берберов (26.02.1934, Ст. Загора – 1989, София), поет и публицист, главен редактор на издателство „Народна култура” и „Български писател”, на вестници и списания.

16.08.
• 50 г. от рождението на Светла Тодорова (1974, Ст. Загора), актриса, директор на ДТ „Гео Милев” (2022 –).

25.08.
• 145 г. от рождението на Петър Андреев (1879, Ст. Загора – 1912, Одрин), геолог-петролограф, асистент в СУ, загинал в Балканската война при атаката на Одрин.
• 125 г. от бр. 1 на в. „Старозагорски глашатай”. Местен рекламен вестник. Отг. ред. Онуфрий Седмаков. Стара Загора, 1899. (Излиза в 27 броя.)
• 105 г. от смъртта на Георги Кирков (15.08.1867, Плевен – 1919, София), български публицист и политик, издавал в Стара Загора през 1899-1900 г. заедно със съпругата си Тина Трифонова Киркова (старозагорка) в. „Работнически вестник” (Г. III, бр.2 – Г. III, бр. 50).
• 45 г. от смъртта на проф. Димитър Гюдженов (26.01.1891, Ст. Загора – 1979, София), български художник.

26.08.
• 90 г. от тържественото откриване на Паметника на свободата на връх Шипка (1934).

Стара Загора - септември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 296
• 310 г. от основаването на с. Казанка (1714).
• 90 г. от кн. 1 на сп. „Гребец”. Месечно списание за художествена литература и критика. Отговорен уредник Георги Илиев. Стара Загора, 1934 – 1941. (Излиза в 46 книжки.)

01.09.
• 100 г. от бр. 1 на „Периодичен лист на водния синдикат „Тунджа”. Стара Загора, 1924 – 1927. (Излиза в 4 броя.)
• 65 г. от основаването на Професионална Гимназия по Строителство и Дървообработване (ПГСД) „Инж. Недьо Ранчев” (1959).
• 50 г. от основаването на НУМСИ „Христина Морфова” (1974).

03.09.
• 50 г. от Рождението на Мария Донева (1974, Ст. Загора), поетеса и автор на книги за деца и възрастни. Драматург на ДТ „Гео Милев”. Носител на множество литературни награди и на наградите „Стара Загора” (2022) и „Будител на годината” (2023).

05.09.
• 115 г. от бр. 1 на в. „Цигарен дим”. Местен хумористичен вестник. Уредник Г. Смирнов. Стара Загора, 1909. (Излиза в 4 броя.)
• 55 г. от рождението на Вера Пейчева-Юргенс (1969, Ст. Загора), шахматистка. Международен майстор през 1988 г. и гросмайстор за жени от 1994 г. От 1991 година се състезава за Германия.

09.09.
• 80 г. от рождението на проф. Цанко Яблански (1944, Бяла Слатина), професор по генетика в Тракийския университет, кмет на Община Стара Загора (1995 – 1999), пос¬ла¬ник на Бъл¬га¬рия в Из¬ра¬ел (2000-2003).

12.09.
• 75 г. от рождението на Иван Иванов (1949, Нова Загора), архитект. В периода 1981 – 1987 година е главен архитект на Стара Загора. По-късно работи в Националния институт за паметници на културата. През 1989 г. основава собствена частна фирма – Архитектурно строително бюро „Форум 49” в Стара Загора. Председател на Съюза на архитектите в града; общински съветник.

15.09.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Демократичен глас”. Стара Загора, 1924 – 06.01.1925.

16.09.
• 110 г. от бр. 1 на в. „Тракийска трибуна”. Информационен лист със съобщения за хода на Първата световна война. Ред. Сл. Бойков. Стара Загора, 1914. (Излиза в 7 броя.)

18.09.
• 100 г. от рождението на Иванка Антонова (1924, с. Кара-Касъм, Одринско – 28.01.2015, Ст. Загора), актриса с 40 години театрална дейност, от които 30 в Стара Загора; национални награди за актьорско майсторство.

19.09.
• 55 г. от рождението на Георги Златев (1969, Ст. Загора), живописец, син на художника Злати Златев. Заедно със съпругата си проф. Ани Златева твори гигантски пясъчни фигури като 5 от тях са част от музея на пясъчните произведения на изкуството в Анталия, Гърция.

24.09.
• 145 г. от рождението на Атанас Михов (1879, Ст. Загора – 1975, София), живописец, народен художник.

25.09.
• 115 г. от смъртта на Георги Бенев (09.12.1843, Ст. Загора – 25.09.1909, Пловдив), общественик, деец на Съединението, автор на статии, член на БДК (Българско книжовно дружество), учредител на Ботевите тържества през 1884.

29.09.
• 55 г. от рождението на Екатерина Стратиева (1969, Ст. Загора), поет, журналист и педагог, носител на национални литературни награди.

30.09.
• 95 г. от бр. 1 на в. „Земя”. Местен информационен, стопански и културен вестник. Директор и собственик П. М. Кънчев. Стара Загора, 1929 – 1934. (Излиза в 201 броя.)

Стара Загора - октомври 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 346
01.10.
• 105 г. от основаването при дружество „Театър” (НЧ „Родина”) на детска музикална китка „Родни звуци” под диригентството на Тодор Пъндев (1919).

03.10.
• 75 г. от рождението на Димитър Никленов (1949, с. Црънча, Пазарджишко), белетрист, журналист, автор на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми за БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора.

05.10.
• 145 г. от символичното поставяне на основния камък за възстановяването на Стара Загора в центъра на града (днес парк „5-и октомври”) от генерал-губернатора Алеко Богориди (1879).

08.10.
• 210 г. от смъртта на Св. Игнатий Старозагорски (1769, Ст. Загора – 1814).

09.10.
• 120 г. от бр. 1 на в. „Съдебна хроника”. Ред.-стопанин Иван Т. Кутев. Стара Загора, 1904. (Излиза в 24 броя.)

13.10.
• 155 г. от рождението на Димитър Драгиев (1869, Раднево – 24.03.1943, Ст. Загора), политик от БЗНС и водач на неговото умерено крило в началото на 20 век. Близък е на идеите на толстоизма за ненасилие в живота. Народен представител в седем мандата.
• 65 г. от рождението на Дарин Петков (1959, с. Шамобла Исай, Киргистан), актьор, директор на Държавния куклен театър в Стара Загора; общински съветник.

16.10.
• 80 г. от рождението на Донка Йотова (1944, Казанлък – 22.12.2023, Стара Загора ), журналист, писател и общественик.
• 55 г. от рождението на Стефка Янорова (1969, Ст. Загора), актриса.

23.10.
• 170 г. от рождението на Мария Тодорова-Азманова (1854, Ст. Загора – 1934), майка на ген. Стефан Азманов и на Невена Азманова-Ханчева, родила 11 деца.

26.10.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Сговор”. Окръжен вестник на Демократическия сговор. Директор и стопанин Н. Колев. Стара Загора, 1924 – 1925. (Излиза в 25 броя.)
• 75 г. от рождението на Биньо Чифудов (1949, Ст. Загора), Европейски и Балкански шампион по борба, дългогодишен треньор и бивш международен съдия.

27.10.
• 100 г. от смъртта на Стефан Тошев (18.12.1859, Ст. Загора – 1924, Пловдив), военен деец, генерал от пехотата; автор на „Писма от войната”, „Освободителната война 1877-1878”; син на Анастасия Тошева.
• 5 г. от смъртта на д-р Георги Бакоев (03.01.1962, Ст. Загора – 2019, Ст. Загора), общопрактикуващ лекар, активен член на Българския лекарски съюз с два мандата като председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

28.10.
• 165 г. от освещаването на новопостроената черква „Свети Димитър” (1859).
• 105 г. от рождението на Генчо Узунов (1919, Ст. Загора – 01.02.2003, София), писател, фейлетонист.

29.10
• 10 г. от смъртта на Георги Велев (26.06.1936 – 2014, Ст. Загора), актьор, общественик, дългогодишен директор на театър „Гео Милев”, почетен гражданин на Стара Загора (2002).

Стара Загора - ноември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 304
01.11.
• 105 г. от смъртта на Жеко Златев-Черковалията (1832 – 1919), участник в
революционното движение.
• 70 г. от рождението на Петър Драгиев (1954, Ст. Загора), журналист, публицист, кинокритик и общественик.
• 50 г. от рождението на Сибин Майноловски (1974, Ст. Загора), писател на произведения в жанровете хорър, фентъзи и научна фантастика, преводач, журналист, графичен и лого дизайнер.
• 5 г. от смъртта на Венелин Кръстев (31.08.1953 – 2019), хореограф, основател на ДФА "Загорче".

06.11.
• 45 г. от смъртта на Владимир Иванов Димчев (24.05.1899, Ст. Загора – 1979, София), художник фотограф със значителен принос за развитието на цветната фотография в България. Автор на първата изложба на цветна фотография (1972), на ръководства, фотоалбуми и статии.

07.11.
• 80 г. от смъртта на Кирил Христов (24.06.1875, Ст. Загора – 1944, София), поет, белетрист, редактор, драматург и преводач.

08.11.
• 40 г. от смъртта на Миньо Минев (05.02.1919, Сливен – 08.11.1984, Ст. Загора), тенор, солист на Старозагорската опера.
• 10 г. от смъртта на Запрян Вълчев (?-2014, Ст. Загора), легендарен футболист на ФК „Берое”.

11.11.
• 60 г. от рождението на Елена Азалова (1964, Ст. Загора), актриса.

13.11.
• 75 г. от рождението на инж. Райчо Иванов (1949), педагог, бивш директор на ПГЕТ „Г. С. Раковски”.
• 5 г. от смъртта на Красимир Зарков (01.10.1961, Ст. Загора – 2019), скулптор, автор на монументална пластика „Птица Феникс” в центъра на Стара Загора (2012).

15.11.
• 75 г. от рождението на Симеон Симеонов (1949, Сандански), оперен певец – тенор, 21 сезона е сред водещите артисти на Държавната опера в Стара Загора.

19.11.
• 115 г. от кн. 1 на сп. „Люцифер”. Илюстровано художествено хумористично списание. Уредник Ал. Златарев. Стара Загора, 1909. (Излиза само 1 брой.)
• 40 г. от рождението на Димитър Живков (1984, Враца), актьор в ДТ „Гео Милев”, зам.-директор на театъра (2023–).

21.11.
• 75 г. от рождението на Божидар Бонев (21.11.1949, Ст. Загора – 26.12.2009, Ст. Загора), диригент.

22.11.
• 115 г. от откриването с молебен от митрополит Методий Кусев на градския водопровод в Стара Загора (1909).

25.11.
• 65 г. от смъртта на Марин Иванов Маринов (15.01.1884 – 1959), инженер, модернизирал мелничарското производство в Стара Загора с швейцарска техника.

Стара Загора - декември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 337
04.12.
• 25 г. от смъртта на Илия Тодоров (18.04.1949 – 1999), художник, автор на множество плакати за театрални и оперни спектакли, музейни изложби, на художествен дизайн на изложби, каталози, албуми... Посмъртно удостоен с наградата „Стара Загора” (2000).

05.12.
• 90 г. от бр. 1 на в. „Железник”. Лист за кино и търговски реклами. Издава се от драматичната студия при дружество „Железник”. Стара Загора, 1934. (Излиза в 12 броя.)

06.12.
• 65 г. от рождението на Стою Недин (1959), психолог, зам.- председател на УС на Дружеството на психолозите в България. (Коренът му е от с Паничерево, Старозагорска област)

12.12.
• 130 г. от смъртта на Иван Черепов (1853, Ст. Загора – 1894, Ст. Загора), революционер и кмет на Стара Загора от август до декември 1894 година.

14.12.
• 120 г. от бр. 1 на в. „Средна гора”. Ред. Г. Панайотов. Стара Загора, 1904.

17.12.
• 25 г. от създаването на Дома за деца лишени от родителска грижа „Мария Терезия” (1999), закрит през 2020 година.

18.12.
• 165 г. от рождението на Стефан Тошев (1859 – 27.10.1924), военен деец, генерал от пехотата; автор на „Писма от войната”, „Освободителната война 1877 – 1878”; син на Анастасия Тошева.
• 70 г. от рождението на Бойчо Биволарски (1954), професор в Тракийски университет – Катедра по фармакология, физиология и физиологична химия; общински съветник в пет мандата.

19.12.
• 115 г. от наименуването на улиците „Боруйград”, „Августа Траяна”, „Захарий Княжески” (1909).

23.12.
• 155 г. от рождението на Иван Георгиев Гарванов (1869, Ст. Загора – 28.11.1907, София), политически и обществен деец, оглавявал ЦК на ВМОРО.

26.12.
• 15 г. от смъртта на Божидар Бонев (21.11.1949, Ст. Загора – 2009, Ст. Загора), диригент на Държавната опера в Стара Загора и преподавател по специалността „Вокални ансамбли и работа с диригент” в НМА „Панчо Владигеров” гр. София и в НУМСИ „Христина Морфова”. От 1974 година до 2007-а е диригент в Държавна опера Стара Загора. В професионалната му кариера фигурират над 70 оперни, оперетни и балетни заглавия от класическия италиански, френски, немски и български репертоар с повече от 1500 представления.

27.12.
• 90 г. от рождението на Рашко Стойков Рашев (1934, Ст. Загора – 11.07.2014, София), поет, драматург, автор на сценарии, уредник на къща музей „Гео Милев” (1960 – 1969).
• 85 г. от рождението на Иван Аяров (1939, с. Рупките – 24.12.2021, Ст. Загора), научен работник, краевед и общественик. Председател на НЧ „Св. Климент Охридски” и на сдружение „Митрополит Методий Кусев – 1996”. Носител е на обществени и литературни отличия и награди.

28.12.
• 150 г. от смъртта на Венко Гръмников (?, Ст. Загора –1874, Пазарджик), лекар, общественик и революционер, участник в славното Априлско въстание (1876). Включен лично от Георги Бенковски като лекар в състава на Хвърковата чета.

Годишнини - януари 2024

Детайли
Последна редакция - 18 декември 2023 г.
Посещения: 539
01.01.
• 575 г. от рождението на Лоренцо Медичи (1449–09.04.1492), италиански хуманист.
• 540 г. от рождението на Улрих Цвингли (1484–11.10.1531), швейцарски религиозен реформатор и политически деец.
• 465 г. от смъртта на Кристиан III (12.08.1503–1559), крал на Дания и Норвегия, наложил лутеранството като официална религия в кралството.
• 250 г. от рождението на Андре Мари Констан Дюмерил (1774–14.08.1860), френски лекар и зоолог.
• 170 г. от рождението на сър Джеймс Джордж Фрейзър (1854–07.05.1941), британски антрополог.
• 145 г. от рождението на Алфред Ърнест Джоунс (1879–11.02.1958), уелски невролог, психоаналитик и официален биограф на Зигмунд Фройд.
• 135 г. от рождението и 70 г. от смъртта на акад. Николай Райнов (1889–02.05.1954), български писател, литературен критик, изкуствовед, професор.
• 130 г. от смъртта на Хайнрих Рудолф Херц (22.02.1857–1894), германски физик, изследовател на електромагнитните вълни.
• 130 г. от смъртта на Неделя Петкова – Баба Неделя (13.08.1826–1894), българска възрожденска учителка.
• 120 г. от откриването на Русенския исторически музей (1904).
• 105 г. от рождението на Джеръм Селинджър (1919–27.01.2010), американски писател.
• 90 г. от рождението на Пенка Павлова (1934–12.02.2020), българска народна певица : „Злато моме”, „Маринчице, гиздава девойко”.
• 90 г. от смъртта на Якоб Васерман (10.03.1873–1934), германски писател.
• 80 г. от рождението на Латинка Петрова-Джонгалова (1944), българска актриса.
• 80 г. от рождението на Омар Хасан Ахмад ал-Башир (1944), судански фелдмаршал и политик, президент на Судан от 1989 до 2019 г.
• 70 г. от рождението на Ричард Гибсън (1954), британски актьор.
• 70 г. от създаването на Института по балканистика при БАН (1954).
• 65 г. от рождението на Абдул Ахад Мохманд (1959), първият афганистански космонавт.
• 65 г. от рождението на Мишел Онфре (1959), френски философ.
• 40 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Здравко Милев (25.10.1929–1984), български шахматист.
• 30 г. от създаването на Европейската икономическа зона (1994).
• 30 г. от смъртта на Вернер Шваб (04.02.1958–1994), австрийски писател.
• 25 г. от официалното появяване на еврото като парична единица (1999).
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Йоханес Марио Зимел (07.04.1924–2009), австрийски писател и сценарист.
02.01.
• 325 г. от рождението на Осман III – Аскетичния (1699–30.10.1757), 25-ият султан на Османската империя.
• 205 г. от смъртта на Мария-Луиза Бурбон-Пармска (09.12.1751–1819), испанска кралица, съпруга на крал Карлос IV.
• 200 г. от рождението на Владимир Василиевич Стасов (1824–10.10.1906), руски художник и музикален критик.
• 190 г. от рождението на Тодор Стоянов Бурмов (1834–07.11.1906), български книжовник, политик, първи министър-председател на България след Освобождението.
• 185 г. от рождението на Нешо Бончев Бояджиев (1839–1878), първият български литературен критик, педагог.
• 65 г. от изстрелването на първия изкуствен спътник на Луната – Луна 1 (1959).
• 5 г. от смъртта на Кръстьо Иванов Станишев (12.05.1933–2019), български поет и преводач, автор за деца.
• 5 г. от смъртта на Димитър (Мончо) Симеонов (22.05.1922–2019), български музикант, диригент и композитор, първият преподавател по саксофон в Консерваторията.
03.01.
• 2130 г. от рождението на Марк Тулий Цицерон (106–07.12.43 пр. н. е.), римски оратор и държавник.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Хайнрих Густав Райхенбах (1824–06.05.1889), германски ботаник и орнитолог.
• 100 г. от смъртта на Иржи Волкер (29.03.1900–1924), чешки поет.
• 95 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Серджо Леоне (1929–30.04.1989), италиански кинорежисьор, продуцент и сценарист.
• 90 г. от рождението на Кръстьо Дренски (1934–05.05.2006), български драматург.
04.01.
• 215 г. от рождението на Луи Брайл (1809–06.01.1852), френски педагог, създател на азбуката за слепи.
• 190 г. от рождението на Василий Перов (1834–29.05.1882), руски живописец.
• 175 г. от рождението на Никола Сукнаров (1849–22.10–1894), български политик и юрист.
• 175 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Франц Ксафер Габелсбергер (09.02.1789–1849), германски стенограф, създател на първата курсивна стенография.
• 150 г. от рождението на Йозеф Сук (1874–29.05.1935), чешки композитор.
• 120 г. от смъртта на Георги Иванов Странски (13.08.1847–1904), български общественик и държавник, лекар.
• 105 г. от смъртта на Георг Фридрих граф фон Хертлинг (31.08.1843–1919), германски политик, министър-председател и канцлер на Германската империя от 1917 до 1918 г.
• 90 г. от рождението на Рудолф Шустер (1934), словашки политик, президент на Словакия от 1999 до 2004 г.
• 70 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Димитър Папрадишки (1859–1954), български зограф.
• 60 г. от рождението на Христо Наумов Шопов (1964, София), български актьор.
• 45 г. от смъртта на Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова) (03.08.1898–1979), българска писателка.
• 15 г. от смъртта на Герт Йонке (08.02.1946–2009), австрийски поет, романист и драматург.
05.01.
• 435 г. от смъртта и 505 г. от рождението на Екатерина Медичи (13.04.1519–1589), френска кралица от италианския род Медичи.
• 345 г. от рождението на Пиетро Скарлати (1679–22.02.1750), италиански композитор, органист и хормайстор.
• 150 г. от рождението на Джоузеф Ърлангър (1874–05.12.1965), американски физиолог, Нобелов лауреат.
• 135 г. от обнародването на указ (1889), с който Висшият педагогически курс при Софийската държавна класическа гимназия става Висше училище; от 1904 – Български университет, а от 1905 – СУ “Св. Климент Охридски”.
• 115 г. от рождението на Андон Митов (1909–29.11.1975), български учен, кардиолог и паразитолог.
• 80 г. от смъртта на Пайсий Каравелов (20.04.1891–1944), български свещеник и общественик.
• 55 г. от смъртта на Франц Теодор Чокор (06.09.1885–1969), австрийски драматург, белетрист и поет.
• 35 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Янко Захариев Янков (01.11.1924–1989), български кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 25 г. от смъртта на Виктор Райчев (24.05.1920–1999), български композитор и диригент.
06.01.
• 225 г. от рождението на Джедидая Смит (1799–27.05.1831), американски пътешественик, изследовател и картограф.
• 195 г. от смъртта на Йозеф Добровски (¬17.08.1753–1829), чешки филолог, историограф, създател на славянската филология.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Исак Бродски (1884–14.08.1939), руски живописец и график.
• 140 г. от смъртта на Грегор Йохан Мендел (22.07.1822–1884), чешки генетик, разработил формалната система на наследствеността.
• 140 г. от рождението на Кина Казанджиева-Герджикова (1884–15.03.1950), българска драматична актриса.
• 130 г. от рождението на Владимир Стоянов Григоров (1894–18.03.1985), български художник и преподавател.
• 130 г. от рождението на проф. Асен Димитров (1894–04.07.1960), български оперен диригент и композитор.
• 115 г. от рождението на Здравко Тодоров Сугарев (1909–1993), български математик, статистик и икономист.
• 105 г. от смъртта на Теодор Рузвелт (27.10.1858–1919), държавник, президент на САЩ.
• 80 г. от рождението на Ролф Мартин Цинкернагел (1944), швейцарски лекар, имунолог и Нобелов лауреат.
• 80 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Весела Григорова Василева (22.12.1919–1944), българска поетеса.
• 75 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Виктор Флеминг (23.02.1889–1949), американски филмов режисьор и кинооператор, носител на Оскар.
• 75 г. от смъртта на Стоян Бъчваров (25.07.1878–1949), български театрален артист и режисьор.
• 50 г. от смъртта на Давид Алфаро Сикейрос (29.12.1896–1974), мексикански художник.
• 5 г. от смъртта на Иван Ласкин (10.03.1970–2019), български театрален и филмов актьор.
07.01.
• 310 г. откакто англичанинът Хенри Мил патентова пишещата машина (1714).
• 230 г. от рождението на Айлхард Мичерлих (1794–28.08.1863), германски химик, който разпространява теорията за изоморфизма.
• 130 г. откакто англичанинът Уилям Диксън патентова филмовата лента (1894).
• 125 г. от рождението на Степан Шчипачов (1899–01.01.1980), руски поет.
• 125 г. от рождението на Франсис Пуленк (1899–30.01.1963), френски композитор.
• 100 г. от рождението на Захари Медникаров (1924–01.05.2007), български хоров диригент.
• 85 г. от рождението на Иван Радулов (1939), български шахматист.
• 60 г. от рождението на Никълъс Кейдж (1964), американски актьор, режисьор и продуцент, носител на Оскар.
• 45 г. от първото излъчване на телевизионното предаване “Всяка неделя” (1979).
• 40 г. от смъртта на Алфред Кастлер (03.05.1902–1984), френски физик, Нобелов лауреат.
• 35 г. от смъртта на Хирохито (29.04.1901–1989), император на Япония от 1926 до 1989 г.
08.01
• 700 г. от смъртта и 770 г. от рождението на Марко Поло (15.09.1254–1324), италиански пътешественик, изследовател на Източна и Южна Азия.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824–23.09.1889), английски писател, написал първия криминален роман на англ. език.
• 175 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Степан Осипович Макаров (1849–13.04.1904), руски вицеадмирал, океанограф и изобретател.
• 120 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Феликс Филип Каниц (02.08.1829–1904), унгарски географ, археолог, етнограф, член на Българското книжовно дружество. (”Дунавска България и Балканът”).
• 105 г. от смъртта и 165 г. рождението на Петер Алтенберг (09.03.1859–1919), австрийски писател и поет-импресионист.
• 100 г. от рождението на Стефан Савов (1924–08.01.2000), български юрист, преводач и политик.
• 80 г. от рождението на Тери Брукс (1944), американски писател.
• 65 г. от рождението на Асен Масларски (1959), български певец, музикант и композитор.
09.01.
• 435 г. от рождението на Иван Гундулич (1589–08.12.1638), хърватски поет.
• 400 г. от рождението на Меишо (1624–04.12.1696), японска императрица.
• 225 г. от въвеждането във Великобритания – за първи път в света, на подоходния данък (1799).
• 225 г. от смъртта на Мария Анези (16.05.1718–1799), италианска математичка.
• 155 г. от рождението на барон Ноел Бъкстон (1869–12.09.1948), английски политик, либерал, инициатор на създаването на Балканския комитет.
• 95 г. от рождението на Хайнер Мюлер (1929–30.12.1995) германски драматург и писател.
• 80 г. от рождението на Джими Пейдж (1944), британски китарист, основател и член на рок групата „Лед Зепелин”.
• 65 г. от рождението на Венцислав Мартинов (1959), български комик, режисьор, продуцент, текстописец и сценарист.
• 35 г. от рождението на Нина Добрев (1989), канадска актриса от български произход.
• 25 г. от смъртта на Георги Марковски (31.01.1941–1999), български писател-постмодернист.
10.01.
• 120 г. от бр. 1 на в. ”Българан” под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров (1904).
• 100 г. от рождението на Макс Роуч (1924–16.08.2007), американски джазмузикант и композитор.
• 80 г. от смъртта на Стоян Белинов (30.03.1872–1944), български лекар, учредител на Дружеството за закрила на глухонемите в България.
• 80 г. от смъртта на Андрей Тошев (16.04.1867–1944), български учен-ботаник, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-тото правителство (1935).
• 80 г. от смъртта на Божил Стоянов Божилов (1897–1944), български актьор.
• 80 г. от смъртта на Христо Обрешков (14.03.1907–1944), български цигулар и музикален педагог.
• 75 г. от рождението на Джордж Форман (1949), американски двукратен световен шампион по бокс в свръхтежка категория.
• 65 г. от смъртта на Борис Ахтаров (04.02.1885–1959), български ботаник.
• 10 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Георги Найденов – Гого (06.08.1949–2014), български поп-певец, член на музикалната формация „Тоника“.
11.01.
• 530 г. от рождението на Доменико Гирландайо (02.06. 1448–1494), италиански художник.
• 125 г. от рождението на Грете Бибринг-Лехнер (1899–10.08.1977), австрийска лекарка и психоаналитичка.
• 95 г. от рождението на проф. Людия Иванов (1929–09.07.2002), български зоолог.
• 70 г. от смъртта на Оскар Щраус (06.03.1870–1954), австрийски композитор.
• 40 г. от смъртта на Йордан Миланов Спасов (01.12.1910–1984), български актьор.
• 15 г. от смъртта на Вълкана Стоянова (13.07.1922–2009), българска народна певица.
12.01.
• 505 г. от смъртта и 565 г. от рождението на Максимилиан I (22.03. 1459–1519), император на Свещената Римска империя от династията на Хабсбургите.
• 245 г. от рождението на Никола Клеман (1779–21.11.1841), френски химик.
• 195 г. от смъртта на Фридрих фон Шлегел (10.03.1772–1829), германски писател и философ.
• 150 г. от бр. 1-ви на в. “Век” под редакцията на Марко Балабанов (Цариград, 1874–).
• 125 г. от рождението на Паул Мюлер (1899–12.10.1965), швейцарски химик, Нобелов лауреат, патентовал ДДТ като инсектицид за контрол на паразитите.
• 120 г. от рождението на Георги Славов Караславов (1904–26.01.1980), български писател и общественик.
• 95 г. от рождението на Коста Странджев (1929–11.11.1991), български белетрист и драматург.
• 75 г. от рождението на Харуки Мураками (1949), японски писател и преводач.
• 70 г. от рождението на Хауърд Стърн (1954), американски радио и телевизионен водещ, и актьор.
• 60 г. от рождението на Джеф Безос (1964), американски предприемач, основател Amazon.com, аерокосмическата компания Blue Origin, притежава и издателската къща Вашингтон Поуст.
13.01
• 425 г. от смъртта на Едмънд Спенсър (1552–1599), английски поет.
• 175 г. от рождението на Константин Йованович (1849–15.02.1923), австрийски архитект от български произход.
• 160 г. от рождението на Вилхелм Вин (1864–30.08.1928), германски физик, Нобелов лауреат, извел закона за топлинното излъчване.
• 160 г. от смъртта на Стивън Фостър (04.07.1826–1864), американски композитор, изпълнител и текстописец , познат като „Бащата на американската музика“.
• 160 г. от смъртта на Димитър Мутев (04.09.1818–1864), български просветител, основател на сп. “Български книжици” в Цариград.
• 100 г. от рождението на Волфганг Краус (1924–19.09.1998), австрийски есеист, публицист и литературен критик, основател на Австрийското дружество за литература.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Паул Карл Файерабенд (1924–11.02.1994), австрийски философ.
• 60 г. от рождението на Виолета Георгиева (1964), българска фолклорна певица, изпълнителка на неделинския двуглас.
14.01.
• 1300 г. от възкачването на българския престол на хан Север, последният български владетел от рода Дуло (724).
• 210 г. от откриването на Руската национална библиотека “Салтиков-Шчедрин”, основана 1795 г. от Екатерина II (1814).
• 185 г. от рождението на Йосиф Ковачев (1839–31.10.1898), български педагог и просветен деец.
• 85 г. от смъртта на Валдемар Датски (27.10.1858 – 1939), датски принц, свързан с най-новата история на България.
• 75 г. от смъртта на Хари Стек Съливан (21.02.1892–1949), американски психиатър.
• 65 г. от рождението на Георги Димитров–Джеки (1959–08.05.2021), български футболист.
• 15 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Димитър Манчев (17.07.1934–2009), български актьор.
• 10 г. от смъртта на Хуан Хелман (03.05.1930–2014), аржентински поет и публицист.
15.01.
• 215 г. от рождението на Пиер Жозеф Прудон (1809–19.01.1865), френски икономист и философ.
• 155 г. от рождението на Станислав Виспянски (1869–28.11.1907), полски драматург и живописец.
• 145 г. от откриването за читатели на Софийската публична библиотека, днес НБ “Св. св. Кирил и Методий” (1879).
• 140 г. от рождението на проф. Георги Иванов Манев (1884–15.07.1965), български физик, първият университетски преподавател по теоретична физика в България.
• 100 г. от бр. 1 на сп. “Пламък” (1924).
• 95 г. от рождението на Мартин Лутър Кинг (1929–04.04.1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.
• 90 г. от смъртта на Херман Бар (19.07.1863–1934), австрийски писател, драматург, театрален и литературен критик.
16.01.
• 275 г. от рождението на Виторио Алфиери (1749–08.10.1803), италиански поет и драматург.
• 230 г. от смъртта на Едуард Гибън (08.05.1737–1794), английски историк.
• 120 г. от рождението на Димитър Добрев Димитров (1904–03.05.1985) , български писател, редактор, читалищен деец, книгоиздател и общественик. Основател и издател на вестник „Светлоструй“.
• 90 г. от рождението на Мерилин Хорн (1934), американска оперна певица.
• 85 г. от рождението на Биньо Иванов (1939–16.04.1998), български поет.
• 70 г. от смъртта на Михаил Михайлович Пришвин (04.02.1873–1954), руски писател.
17.01.
• 290 г. от рождението и 195 г. от смъртта на Франсоа Жозеф Госек (1734–16.02.1829), френски композитор и диригент.
• 190 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Аугуст Вайсман (1834–05.11.1914), германски биолог.
• 175 г. от рождението на Андон Салчев Балтов (1849–28.02.1918), български офицер.
• 125 г. от рождението на Алфонс (Ал) Капоне (1899–25.01.1947), кръстник на мафията в САЩ.
• 105 г. от рождението на Дафо Трендафилов (1919–04.12.2010), български музикант – майстор-гайдар и преподавател.
• 90 г. от рождението на проф. Иван Спасов (1934–22.12.1996), български композитор, диригент и педагог.
• 45 г. от смъртта на проф. Храбър Попов (20.03.1896–1979), български архитект.
• 20 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Чеслав Ниемен (16.02.1939–2004), полски композитор, мултиинструменталист, текстописец и изпълнител на поп и рок музика.
18.01.
• 335 г. от рождението на Шарл Луи Монтескьо (¬1689–10.02.1755), френски философ и просветител.
• 150 г. от рождението на Георги Георгиев Атанасов (1874–1951), български художник.
• 145 г. от рождението на проф. Александър Михайлов Балабанов (1879–30.11.1955), български литературен критик и историк, преводач и публицист, професор.
• 140 г. от рождението на Павел Францалийски (1884–08.01.1956), български художник-пейзажист.
• 130 г. от рождението на Константин (Кочо) Гърнев (1894–06.06.1966) , български художник.
• 130 г. от рождението на Марин (Минко) Балкански (1894–21.01.1975), български кинооператор, фотограф и режисьор на документални филми.
• 120 г. от рождението на Кари Грант (1904–29.11.1986), американски филмов актьор.
• 110 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Арно Шмит (1914–03.06.1979), германски белетрист и преводач.
• 115 г. от рождението на Асен Василев (1909–17.03.1987), български художник, професор.
• 105 г. от откриването на Парижката мирна конференция (1919).
• 10 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Дойно Дойнов (16.07.1929–2014), български историк и общественик.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Иван Вуцов (14.12.1939–2019), български футболист и треньор.
19.01.
• 215 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Едгар Алън По (1809–07.10.1849), писател, белетрист и критик.
• 185 г. от рождението на Пол Сезан (1839–22.10.1906), френски художник, импресионист.
• 160 г. от рождението на Иван Пеев-Плачков (1864–16.08.1942), български просветен деец и политик.
• 155 г. от смъртта на барон д-р Карл фон Райхенбах (12.02.1788–1869), германски химик, геолог и философ.
• 150 г. от смъртта на Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен (02.04.1798–1874), немски поет, романист и филолог.
• 145 г. от рождението на Симеон Трайчев Радев (1879–15.02.1967), български публицист и литературен критик.
• 140 г. от рождението на Георги Кьосеиванов (1884–27.07.1960), български политик и държавник.
• 95 г. от смъртта на Цветко Дрончилов (16.03.1841–1929), български възрожденски учител и просветен деец.
• 70 г. от смъртта на Димитър Божиков (15.09.1866–1954), български просветен деец и революционер.
• 50 г. от смъртта на Франц Набъл (16.07.1883–1974), австрийски драматург и белетрист.
20.01.
• 165 г. от смъртта на Бетина фон Арним (04.04. 1785–1859), германска писателка.
• 150 г. от рождението на Лазар Киселинчев (Скендер бей) (1874–18.12.1946), български революционер.
• 140 г. от рождението на Ейбрахам Мерит (1884–21.08.1943), американски журналист и писател.
• 135 г. от рождението на Петко Атанасов (1889–07.03.1956), български драматичен артист.
• 85 г. от смъртта на Владимир Руменов (01.05.1870–1939), български военен лекар, политик, общественик и революционер.
• 40 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Джони Вайсмюлер (02.06.1904–1984), американски плувец, олимпийски шампион и актьор.
• 10 г. от смъртта на Ненко Токмакчиев (13.04.1931–2014), български художник.
• 10 г. от смъртта на Клаудио Абадо (26.06.1933–2014), италиански диригент.
21.01.
• 235 г. от смъртта на Пол Анри Дитрих Холбах (08.12.1723–1789), френски философ.
• 210 г. от смъртта на Бернарден дьо Сен-Пиер (Жан Анри) (19.01.1737–1814), френски писател.
• 150 г. от рождението на Рене-Луи Бер (1874–05.07.1932), френски математик.
• 145 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Любен Каравелов (07.11.1834–1879), български писател, публицист, фолклорист, революционер-демократ.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Тодор Скаловски (1909–01.07.2004), македоски композитор, диригент и педагог, автор на музиката на химна на Северна Македония.
• 110 г. от смъртта на полковник Яков Петкович (23.10.1848–1914), български военен лекар.
• 110 г. от смъртта на Димитър Моллов (07.01.1846–1914), български лекар, един от организаторите на здравеопазването в България след Освобождението.
• 100 г. от рождението на Катя Попова (1924–24.11.1966), българска оперна певица, сопран.
• 100 г. от рождението на Бени Хил (1924–20.04.1992), английски комедиен актьор, сценарист и певец.
• 100 г. от рождението на Катя Асенова Попова (1924–24.11.1966), българска оперна певица
• 100 г. от смъртта на Владимир Илич Ленин (10.04.1870–1924), съветски политик и държавник.
• 95 г. от рождението на Васил Попилиев Димитров (1929–07.06.2002), български актьор.
• 80 г. от рождението на Румен Антонов (1944), български изобретател в областта на автомобилостроенето.
• 70 г. от рождението на Камелия Тодорова (1954), българска певица.
• 40 г. от смъртта на Алан Маршал (02.05.1902–1984), австралийски публицист, фолклорист и писател.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Йордан Радичков (24.10.1929–2004), български писател и драматург.
• 10 г. от смъртта на Георги Славков – Бенкса (11.09.1958–2014), български футболист, носител на „Златната обувка“ (1981).
22.01.
• 295 г. от рождението на Готхолд Ефраим Лесинг (1729–15.02.1781), германски писател и литературен критик.
• 225 г. от смъртта на Орас дьо Сосюр (17.02.1740–1799), швейцарски геолог, ботаник и алпинист, изследовател на Алпите.
• 175 г. от рождението на Август Стриндберг (1849–14.05.1912), шведски драматург, писател и художник.
• 155 г. от рождението на Григорий Распутин (1869–30.12.1916), руски монах и мистик.
• 145 г. от рождението на Франсис-Мари Мартинес де Пикабия (1879–30.11.1953), френски художник и поет.
• 145 г. от рождението на Асен Белковски (1879–14.09.1957), български художник.
• 120 г. от рождението на Аркадий Гайдар (1904–26.10.1941), руски писател.
• 120 г. от рождението на Джордж Баланчин (1904–30.04.1983), американски балетмайстор и хореограф, грузинец по произход.
• 115 г. от рождението и 50 г. от смъртта на У Тан (1909–25.11.1974), бирмански политик и дипломат, генерален секретар на ООН от 1961 до 1971 г.
23.01
• 435 г. от създаването на руската Патриаршия (1589).
• 115 г. от рождението на Ханс Хас (1919–16.06.2013), австрийски водолаз, зоолог, океанограф, еколог, режисьор на първите документални филми под вода.
• 80 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Михаил Иванов Маджаров (12.02.1854–1944), български политик и общественик, публицист, дипломат, член на Българското книжовно дружество.
• 80 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рютгер Хауер (1944–19.07.2019), нидерландски актьор.
• 80 г. от смъртта на Едвард Мунк (12.12.1863–1944), норвежки художник-експресионист.
• 70 г. от рождението на Сава Пиперов (1954), български актьор.
• 60 г. от първото присаждане на животински орган в човешки организъм (1964 г. в САЩ).
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Салвадор Дали (11.05.1904–1989), испански художник.
24.01.
• 345 г. от рождението и 270 г. от смъртта на Кристиян Волф (1679–09.04.1754), германски философ и математик.
• 245 г. от рождението на Елисавета Алексеевна (1779–16.05.1826), руска императрица, съпруга на император Александър I.
• 205 г. от смъртта на Христо Димитров Доспевски (ок. 1745– 1819), български възрожденски художник.
• 200 г. от смъртта на Жан Луи Андре Теодор Жерико (26.09.1791–1824), френски живописец и график.
• 150 г. от смъртта и 240 г. от рождението на Адам Блек (20.02.1784–1874), шотландски издател, дал идеята и публикувал първото издание на справочника “Кой кой е”.
• 135 г. от рождението на Виктор Ефтимиу (1889–27.11.1972), румънски поет, писател и драматург.
• 125 г. от рождението на Богдан (Бончо) Карастоянов (1899–18.04.1962), български фотограф и кинооператор.
• 105 г. от смъртта на Стефан Руневски (15.08.1877–1919), български писател.
• 90 г. от смъртта на Жеко Радев (31.07.1875–1934), български географ, основоположник на геоморфоложката наука в България.
25.01.
• 265 г. от рождението на Робърт Бърнс (1759–21.07.1796), шотландски поет.
• 170 г. от рождението и 115 г. от смъртта на акад. Георги Златарски (1854–09.08.1909), първият български геолог, основател на Геоложкия институт при Софийския университет; действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор.
• 150 г. от рождението на Уилям Съмърсет Моъм (1874–16.12.1965), английски писател.
• 145 г. от основаването на БНБ (1879).
• 55 г. от рождението на Румен Угрински (1969), български актьор, кукловод и телевизионен водещ.
26.01.
• 310 г. от рождението на Жан-Батист Пигал (1714–21.08.1785), френски бароков скулптор.
• 220 г. от рождението на Йожен Сю (1804–03.08.1857), френски писател.
• 225 г. от рождението и 160 г. от смъртта на Беноа Клапейрон (1799–28.01.1864), френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.
• 160 г. от смъртта на Вук Стефанович Караджич (26.10.1787–1864), сръбски филолог, етнограф и фолклорист; деец от епохата на националноосвободителното движение на южнославянските народи.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Едуард Сапир (1884–04.02.1939), американски езиковед и антрополог, смятан е за основоположник на етнолингвистиката.
• 125 г. от смъртта на Йордан Брадел (01.04.1847–1899), български лекар и общественик.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Тодор Кавалджиев (1934–06.02.2019), български икономист и политик, вицепрезидент на България от 1997 до 2002 г.
• 5 г. от смъртта на Мишел Льогран (24.02.1932–2019), френски композитор и пианист.
27.01.
• 190 г. от рождението на Дмитрий Менделеев (1834–20.01.1907), руски химик, открил периодичния закон на химичните елементи.
• 210 г. от смъртта на Йохан Готлиб Фихте (19.05.1762–1814), германски философ.
• 90 г. от рождението на Реймон Будон (1934–10.04.2013), френски социолог.
• 60 г. от рождението на Бриджит Фонда (1964), американска актриса.
• 15 г. от смъртта на Джон Ъпдайк (18.03.1932–2009), американски писател и критик.
28.01.
• 1210 г. от смъртта на Карл Велики (02.04.748– 814), крал на Франкското кралство.
• 270 г. от смъртта и 340 г. от рождението на Лудвиг Холберг (с псевдоним Ханс Микелсен) (03.12.1684–1754), норвежко-датски философ, историк, драматург и писател.
• 160 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Беноа Клапейрон (26.01.1799–1864), френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.
• 140 г. от рождението Йордан Тодоров Пеев (1884–10.10.1938), български офицер, генерал–майор.
• 85 г. от смъртта на Уилям Йейтс (13.06.1865–1939), ирландски поет, есеист, критик и драматург.
• 60 г. от рождението на Георги Христов (1964), български естраден певец.
• 5 г. от смъртта на Кръстьо Геров Манчев (27.09.1926–2019), български учен, професор по история, балканист.
29.01.
• 125 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Алфред Сисле (30.10.1839–1899), френски живописец.
• 120 г. от рождението на Георги Атанасов (1904–27.03.1952), български художник, илюстратор на приказки.
• 100 г. от патентоването на машината за производство на вафлени фунийки за сладолед от американеца Карл Тейлър (1924).
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димчо Рошманов (1934–08.11.2019), български оперетен и читалищен деятел.
• 90 г. от смъртта на Фриц Хабер (09.12.1868–1934), немски химик, Нобелов лауреат, разработил метод за промишлено производство на амоняк.
• 85 г. от рождението на Георги Любенов Минчев (1939), български композитор.
• 70 г. от рождението на Греди Асса (1954), български художник.
• 70 г. от рождението на Опра Уинфри (1954), американска телевизионна водеща.
30.01.
• 195 г. от смъртта на Александър Сергеевич Грибоедов (04.01.1795–1829), руски писател.
• 190 г. от рождението на Йоаким III (1834–26.11.1912), вселенски патриарх в Цариград.
• 185 г. от рождението на Васил Диамандиев (1839–01.05.1912), български просветен деец, общественик, политик и революционер.
• 130 г. от рождението на Борис ІІІ (1894–28.08.1943), цар на българите (3 окт. 1918–28 авг. 1943).
• 125 г. от рождението на Макс Тейлър (1899–11.08.1972), южноафрикански вирусолог, създал ваксина против жълтата треска.
• 110 г. от рождението на Борис Машалов (1914–16.07.1962), български народен певец.
• 80 г. от рождението на Цветана Манева (1944), българска актриса.
• 55 г. от рождението на Добромир Банев (1969), български поет и публицист.
• 30 г. от смъртта на Пиер Бул (20.02.1912–1994), френски писател на научна фантастика, автор на книгата „Планетата на маймуните”.
31.01.
• 170 г. от рождението на Стефан Николов Стамболов (1854–06.07.1895), български политик и държавник; министър-председател.
• 125 г. от смъртта на Мария-Луиза Бурбон-Пармска (17.01.1870–1899), италианска принцеса, съпруга на княз Фердинанд I и българска княгиня.
• 120 г. от смъртта на Киро Тулешков (01.03.1846–1904), български просветен и обществен деец.
• 80 г. от смъртта на Жан Жироду (29.10.1882–1944), френски писател и дипломат.
• 55 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Стоян Павлов Загорчинов (03.03.1889–1969), български писател.
• 50 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Самюъл Голдуин (07.1879–31.01.1974), кинопродуцент.
• 20 г. от смъртта на Костадин Гугов (12.02.1935–2004), български народен певец.
• 15 г. от смъртта на Лино Алдани (29.03.1926–2009), италиански писател, автор на научнофантастични романи, повести и сценарии.

Годишнини - февруари 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 465
01.02.
• 190 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Кузман Анастасов Шапкарев (1834–18.03.1909), български учител, етнограф и фолклорист, член на Българското книжовно дружество.
• 180 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Грандвил Стенли Хол (1844–24.04.1924), американски психолог и педагог.
• 155 г. от бр. 1 на в. “Тъпан”, първият български хумористичен вестник. (Букурещ, 1869–1870.)
• 150 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Хуго фон Хофманстал (1874–15.07.1929), австрийски поет, белетрист, есеист и драматург.
• 145 г. от рождението на Александър Кръстев (1879–17.07.1945), български музикален деец и композитор.
• 145 г. от рождението на Борис Иванов (1879–24.02.1942), български общественик и ботаник, специалист по микология.
• 130 г. от рождението на Джон Форд (1894–31.08.1973), американски кинорежисьор.
• 85 г. от рождението на Клод Франсоа (1939–11.03.1978), френски певец, автор на песента „Comme d'habitude“, известна на английски като „My Way“, изпълнявана от Франк Синатра.
• 80 г. от смъртта на Питер (Пийт) Мондриан (07.03.1872–1944), холандски художник, един от основопожниците на абстракционизма.
• 75 г. от рождението на Михо Михов (1949), български офицер и дипломат, началник на Генералния щаб на Българската армия.
• 75 г. от рождението на Руси Карабалиев (1949), български театрален режисьор и филмов актьор.
• 10 г. от смъртта на Максимилиан Шел (08.12.1930–2014), австро-швейцарски актьор, режисьор и продуцент.

02. 02.
• 430 г. от смъртта на Джовани де Палестрина (1525–1594), италиански композитор.
• 355 г. от рождението на Луи Маршан (1669–17.02.1732), френски виртуозен органист и клавесинист.
• 320 г. от смъртта на маркиз Гийом дьо Лопитал (1661–1704), френски учен, математик.
• 255 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Иван Андреевич Крилов (1769–09.11.1844), руски писател, баснописец.
• 160 г. от рождението на Стоян Стойков Русев (Дядо Благо) (1864–16.01.1938), български учител и детски писател, съосновател на Съюза на българските писатели.
• 140 г. от смъртта на Иларион Ловчански (1800–1884), български духовник, митрополит.
• 130 г. от рождението на Георги (Жорж) Панайотов Папазов (1894–23.04.1972), български художник.
• 120 г. от рождението на Валерий Павлович Чкалов (1904–15.12.1938), руски летец изпитател.
• 105 г. от рождението на Петър Петров (1919–03.05.2005), български шахматист и журналист.
• 80 г. от смъртта на Иван Димитров Кънчев (10.03.1850–1944), български художник, наречен „старейшината на българските художници“.
• 70 г. от смъртта на Трифон Кунев Бояджиев (20.02.1880–1954), български политик, писател и поет.
• 55 г. от смъртта на Уилям Хенри Прат (с псевдоним Борис Карлоф) (23.11.1887–1969), британски актьор.
• 50 г. от смъртта на Марилуизе Флайсер (23.11.1901–1974), германска писателка, драматург и белетрист.

03. 02.
• 345 г. от смъртта на Ян Стен (ок. 1626–1679), холандски живописец.
• 215 г. от рождението на Феликс Менделсон-Бартолди (1809–04.11.1847), германски композитор, диригент, пианист.
• 165 г. от рождението на Хуго Юнкерс (1859–03.02.1935), немски инженер, изобретател и авиоконструктор.
• 150 г. от рождението на Гертруд Стайн (1874–27.07.1946), американска белетристка.
• 150 г. от рождението на Никола Стоянов Митов (1874–12.06.1967), български икономист и финансист.
• 135 г. от рождението на Карл Теодор Драйер (1889–20.03.1968), датски филмов режисьор.
• 90 г. от рождението на Петър Чернев (1934–14.03.1993), български актьор.
• 65 г. от смъртта на Бъди Холи (07.09.1936–1959), американски рокендрол музикант.

04.02.
• 285 г. от рождението на Джон Робисън (1739–30.01.1805), шотландски физик, професор по естествена философия, един от основателите на теорията на конспирацията.
• 225 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Алмейда Гарет (1799–09.12.1854), португалски писател.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Едуард Сапир (26.01.1884–1939), американски езиковед и антрополог, смятан е за основоположник на етнолингвистиката.
• 85 г. от рождението на Марин Тодоров Колев (1939), български поет.
• 70 г. от рождението на Елисавета Вълчинова-Чендова (1954), български музиколог.

05.02.
• 145 г. от рождението на Ованес Адамян (1879–12.09.1932), арменски инженер, признат за един от основателите на цветната телевизия.
• 115 г. от смъртта на Хаджи Димитър Паничков (ок. 1810–1909), един от първите български издатели и печатари.
• 110 г. от рождението на Уилям Сюард Бъроуз (1914–02.08.1997), американски писател.
• 110 г. от рождението на сър Алън Лойд Ходжкин (1914–20.12.1998), британски физиолог и биофизик.
• 105 г. от рождението на Андреас Георгиу Папандреу (1919–23.06.1996), гръцки политик, министър-председател на Гърция (1981–1989 и 1993–1996).
• 65 г. от смъртта на Курт Закс (29.06.1881–1959), немски музиковед, един от основателите на съвременната органология.
• 25 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Димитър Димитров (11.07.1929–1999), български диригент.
• 10 г. от смъртта на Робърт Дал (17.12.1915–2014), американски политолог.

06. 02.
• 225 г. от рождението на д-р Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд (1799–19.10.1870), унгарски ботаник и ентомолог.
• 220 г. от смъртта на Джоузеф Пристли (13.03.1733–1804), химик, откривател на кислорода.
• 130 г. от смъртта и 195 г. от рождението на проф. Теодор Билрот (26.04.1829–1894), немско-австрийски лекар, считан за основоположник на съвременната коремна хирургия.
• 120 г. от рождението на проф. Камен Попдимитров (1904–28.10.1992), български цигулар, музикален педагог.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Кийт Уотърхаус (1929–04.09.2009), британски колумнист, романист и автор на многобройни телевизионни новели.
• 95 г. от смъртта на Мария Кристина Австрийска (21.07.1858–1929), австрийска ерцхерцогиня и кралица-регент на Испания.
• 80 г. от смъртта на генерал Кирил Ботев (20.04.1856–1944), български революционер и военен деец, брат на Христо Ботев.
• 30 г. от смъртта на Джак Кърби (28.08.1917–1994), американски художник, писател и редактор на комикси, автор на супергероя Капитан Америка.
• 15 г. от смъртта на Джеймс Уитмор (01.10.1921–2009), американски актьор.
• 5 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Розамънд Пилчър (22.09.1924–2019), английска писателка. В България е издавана с немското име Розамунде Пилхер.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Тодор Кавалджиев (26.01.1934–2019), български икономист и политик, вицепрезидент на България от 1997 до 2002 г.

07. 02.
• 130 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Антоан Жозеф Адолф Сакс (06.11.1814–1894), белгийски майстор на музикални инструменти, изобретил саксофона.
• 60 г. от първото турне на “Бийтълс” в САЩ (1964).

08. 02.
• 205 г. от рождението на Джон Ръскин (1819–20.01.1900), английски изкуствовед и художествен критик.
• 150 г. от смъртта на Давид Щраус (27.01.1808–1874), германски теолог, пионер в историческото изследване на Иисус Христос.
• 130 г. от рождението на Борис Йоцов (1894–01.02.1945), български филолог и политик, министър на просветата от 1942 до 1944 г.
• 100 г. от използването на газовата камера при изпълнение на смъртно наказание (САЩ, 1924).
• 90 г. от рождението на Лада Галина, псевдоним на Ганка Славова Габровска-Каранфилова (1934–31.03.2015), българска писателка.
• 65 г. от рождението на Симеон Щерев (1959), български борец по борба свободен стил, бронзов олимпийски медалист и трикратен европейски шампион.
• 60 г. от смъртта на Ернст Кречмер (08.10.1888–1964), немски психиатър и психолог.
• 50 г. от смъртта Фриц Цвики (14.02.1898–1974), швейцарски и американски астроном и астрофизик, роден в България.
• 45 г. от смъртта на Денис Габор (05.06.1900–1979), унгаро-английски физик и електроинженер, Нобелов лауреат, създател на теория на холографията.
• 35 г. от учредяването на независимия профсъюз “Подкрепа” (1989).
• 25 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Айрис Мърдок (15.07.1919–1999), ирландска писателка.

09. 02.
• 235 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Франц Ксафер Габелсбергер (1789–04.01.1849), германски стенограф, създател на първата курсивна стенография.
• 185 г. от рождението на Илия Блъсков (1839–13.08.1913), български възрожденски писател, публицист и педагог.
• 115 г. от смъртта на Петко Горбанов (17.02.1846–1909), български адвокат, общественик и политик.
• 80 г. от смъртта на Кирил Пърличев (01.03.1875–1944), български революционер, учител и общественик.
• 75 г. откакто България става член на УНИЦЕФ.
• 5 г. от смъртта на Цветана Гълъбова (01.12.1932–2019), българска актриса, първата говорителка на БНТ.

10. 02.
• 145 г. от свикването в Търново на Учредителното народно събрание (1879).
• 125 г. от смъртта на Уилям Колензо (17.11.1811–1899), английски мисионер, ботаник, изследовател на Нова Зеландия.
• 100 г. от рождението на Зафир Йончев (1924–2006), български художник-график.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Джери Голдсмит (1929–21.07.2004), американски композитор на филмова музика.
• 90 г. от рождението на Татяна Лолова (1934–22.03.2021), българска актриса.
• 80 г. от рождението на Георги Тодоров – Жози (1944), български художник, сценограф и актьор.
• 25 г. от смъртта на Петър Алипиев (14.03.1930–1999), български поет и преводач.
• 10 г. от смъртта на Шърли Темпъл (23.04.1928–2014), американска актриса и дипломат.

11. 02.
• 260 г. от рождението на Мари Жозеф Шение (1764–10.01.1811), френски поет, драматург и публицист.
• 215 г. от патентоването на парахода с парна машина от американеца Робърт Фултън (1809).
• 195 г. от рождението на Вилхелм Вестмайер (1829–03.09.1880), немски композитор и пианист.
• 195 г. от смъртта на Александър Сергеевич Грибоедов (15.01.1795–1829), руски писател, драматург.
• 145 г. от смъртта на Оноре Домие (26.02.1808–1879), френски карикатурист, литограф, скулптор и живописец.
• 100 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Жак Льоб (07.04.1859–1924), германо-американски физиолог и биолог.
• 90 г. от рождението на проф. Иван Терзиев (1934–28.02.2021), български режисьор и преподавател.
• 90 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Евстати Стратев (1934–22.11.1984), български актьор.
• 30 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Паул Карл Файерабенд (13.01.1924–1994), австрийски философ.
• 25 г. от смъртта на Стоян Гъдев - Гъдьо (12.09.1931–1999), български актьор.

12. 02.
• 220 г. от смъртта и 300 г. от рождението на Имануел Кант (22.04.1724–1804), германски класически философ.
• 215 г. от рождението на Чарлс Робърт Дарвин (1809–19.04.1882), английски естествоизпитател, основоположник на съвременната биология и на учението за еволюционното развитие на видовете.
• 215 г. от рождението на Ейбрахам Линкълн (1809–15.04.1865), държавен деец, 16-и президент на САЩ.
• 170 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Михаил Иванов Маджаров (1854–23.01.1944), български политик и общественик, публицист, дипломат, член на Българското книжовно дружество.
• 145 г. от рождението на Елена Рьорих (1879–05.10.1955), руски философ, писател и общественик.
• 130 г. от смъртта на Ханс фон Бюло (08.01.1830–1894), германски диригент, виртуозен пианист и композитор.
• 85 г. от рождението на Рей Манзарек (1939–20.05.2013), американски певец, продуцент и филмов режисьор, съосновател на групата „Дорс”.
• 80 г. от смъртта на Панарет Брегалнишки (27.05.1878–1944), български православен духовник.
• 65 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Александър Теодоров-Балан (27.10.1859–1959), български езиковед, литературен историк и библиограф, академик.
• 45 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Жан Реноар (15.09.1894–1979), френски кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 40 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Хулио Кортасар (26.08.1914–1984), аржентински писател и поет.
• 35 г. от смъртта на Томас Бернхард (09.02.1931–1989), австрийски белетрист, поет и драматург.
• 30 г. от смъртта на Асен Дацев (14.02.1911–1994), български физик.

13. 02.
• 255 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Иван Андреевич Крилов (1769–21.11.1844), руски писател, сатирик и баснописец.
• 130 г. от смъртта на Николай Павлович (09.12.1835–1894), български живописец, график, сценограф, художествен критик и обществен деец.

14. 02.
• 1155 г. от смъртта на Константин-Кирил Философ (827–869), славянски просветител, създал заедно с брат си Методий славянската азбука през 863 г.
• 620 г. от рождението на Леон Батиста Алберти (1404–25.04.1472), италиански архитект, теоретик на изкуството, писател и музикант.
• 410 г. от рождението Джон Уилкинс (1614–19.11.1672), английски духовник и философ, един от основателите на британското Кралско научно дружество.
• 245 г. от смъртта на Джеймс Кук (27.10.1728–1779), английски мореплавател.
• 205 г. от рождението на Кристофър Шоулс (1819–17.02.1890), изобретател, създал първата пишеща машина.
• 155 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Чарлс Уилсън (1869–15.11.1959), шотландски физик, Нобелов лауреат.
• 100 г. от създаването на компанията IBM от американеца Томас Уотсън (1924).
• 80 г. от рождението на сър Алън Паркър (1944–31.07.2020), британски режисьор, писател, актьор и продуцент.
• 80 г. от смъртта на Гено Киров Генов (12.11.1866–1944), български драматичен артист, един от основоположниците на художествената рецитация в България.
• 55 г. от смъртта на Никола Балабанов (25.12.1898–1969), български актьор.

15. 02.
• 460 г. от рождението на Галилео Галилей (1564–08.01.1642), италиански физик, астроном и механик.
• 185 г. от рождението на Райко (Ксенофонт) Иванов Жинзифов (1839–15.02.1877), български поет, публицист и общественик, дописен член на БКД.
• 155 г. от рождението на Антон Попстоилов Ников (1869–09.08.1928), български историк, фолклорист и етнограф.
• 150 г. от рождението на сър Ърнест Шакълтън (1874–05.01.1922), ирландски пътешественик, изследовател на Антарктика.
• 145 г. от рождението на Павел Делирадев (1879–09.02.1957), български революционер, учен, общественик и публицист.
• 90 г. от рождението на Никлаус Вирт (1934), швейцарски учен, създател на няколко езика за програмиране.
• 90 г. от смъртта на Иван Стоянов Андрейчин (01.05.1872–1934), български писател, преводач, театрален деец; един от първите теоретици на модернизма в българската литература.
• 70 г. от рождението на Мат Грьонинг (1954), американски аниматор, сценарист и продуцент, създател на телевизионното шоу „Семейство Симпсън“.
• 10 г. от смъртта на Еньо Вълчев (04.01.1936–2014), български състезател по борба свободен стил.

16. 02.
• 195 г. от смъртта и 290 г. от рождението на Франсоа Жозеф Госек (17.01.1734–1829), френски композитор и диригент.
• 190 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Ернст Хекел (1834–09.08.1919), немски естественик и философ.
• 95 г. от рождението на Петко Сираков (1929–08.04.1996), български спортист и треньор по борба.
• 85 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Чеслав Ниемен (1939–17.01.2004), полски композитор, мултиинструменталист, текстописец и изпълнител на поп и рок музика.
• 70 г. от рождението на Иън Банкс (Йеин М. Бенкс) (1954–09.06.2013), шотландски писател.
• 70 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Константин Георгиев (27.05.1884–1954), български журналист, автор на текста на марша “Велик е нашият войник”, обявен от 2001 г. за химн на българската армия.

17. 02.
• 270 г. от рождението на Никола-Тома Боден (1754–16.09.1803), френски изследовател, картограф, естественик и хидрограф.
• 170 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Джон Мартин (19.07.1789–1854), английски художник-живописец, гравьор и илюстратор.
• 150 г. от рождението на Томас Уотсън (1874–19.06.1956), индустриалец, създател на компанията IBM.
• 120 г. от смъртта на Херман Емингхаус (20.05.1845–1904), немски психиатър, пионер в детската и юношеската психология и основател на психопатология на развитието.
• 115 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Джеронимо (16.06.1829–1909), индиански вожд на апачите чирикауа.
• 95 г. от рождението на Алехандро Ходоровски – Ходо (1929), чилийско-френски писател, актьор, режисьор и философ.
• 90 г. от рождението на сър Алън Бейтс (1934–27.12.2003), британски актьор.
• 90 г. от рождението на Илия Бручев (1934–15.09.2019), български инженер-геолог.
• 90 г. от смъртта на Албер I (08.04.1875–1934), крал на Белгия от 1909 до 1934 г.
• 85 г. от рождението на Тома Трифоновски (1939–25.12.2010), български художник.
• 65 г. от смъртта на Никола Икономов (26.02.1896–1959), български драматичен артист, режисьор и драматург.

18. 02.
• 460 г. от смъртта на Микеланджело Буонароти (06.03.1475–1564), италиански скулптор, поет, живописец и архитект на Ренесанса.
• 130 г. от рождението на Александър Иванович Опарин (1894–21.04.1980), руски биохимик, академик, член на Световния съвет на мира.
• 95 г. от рождението на Андре Матьо (1929–02.06.1968), канадски пианист и композитор.
• 70 г. от рождението на Джон Траволта (1954), американски актьор.
• 60 г. от рождението на Мат Дилън (1964), американски актьор.

19. 02.
• 135 г. от рождението на Хосе Ривера (1889–19.02.1928), колумбийски писател.
• 105 г. от рождението на Петко Бочаров (1919–02.03.2016), български преводач и журналист.
• 100 г. от рождението на Лий Марвин (1924–29.08.1987), американски филмов актьор.
• 60 г. от смъртта на Димитър Баларев (27.12.1885–1964), български химик.
• 55 г. от смъртта на Петър Завоев (20.06.1880–1969), български журналист и писател.
• 5 г. от смъртта на Карл Лагерфелд (10.09.1933–2019), германски моден дизайнер и фотограф.

20. 02.
• 295 г. от рождението на Фьодор Григориевич Волков (1729–15.04.1763), руски драматичен артист и театрален деец, основател на първия руски театър.
• 265 г. от рождението на Йохан Райл (1759–22.11.1813), германски лекар, автор на термина „психиатрия“ (1808).
• 240 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Адам Блек (1784–24.01.1874), шотландски издател, дал идеята и публикувал първото издание на справочника “Кой кой е”.
• 180 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Джошуа Слокъм (1844–14.11.1909), канадско–американски мореплавател, изследовател и писател.
• 180 г. от рождението на Лудвиг Болцман (1844–05.09.1906), австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
• 175 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Иван Евстратиев Гешов (1849–11.03.1924), български политически и държавен деец, икономист.
• 130 г. от рождението на Ярослав Ивашкевич (1894–02.03.1980), полски писател и обществен деец.
• 110 г. от рождението на Арнолд Шелдън Денкер (1914–02.01.2005), американски шахматист и автор на шахматна литература.
• 85 г. от рождението на Димитър Парапанов (1939), български общественик, основател на: Националната асоциация на сляпо–глухите в България, Националната спортна федерация на сляпо–глухите в България и списание „Звук и светлина“.
• 80 г. от рождението на Ружа Маринска (1944–18.12.1922), български изкуствовед и художествен критик.
• 45 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Никола Ферманджиев (28.12.1929–1979), български икономист и историк.

21. 02.
• 85 г. от рождението на Дончо Папазов (1939), български мореплавател, редактор на БНТ и политик.
• 55 г. от смъртта на Стефан Иванов Савов (18.04.1896–1969), български актьор и драматург.
• 50 г. от смъртта на Ламар (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) (01.01.1898–1974), български поет.
• 35 г. от смъртта на Шандор Мараи (11.04.1900–1989), унгарски писател и публицист.
• 10 г. от смъртта на Джоко Росич (28.02.1932–2014), български актьор.
• 10 г. от смъртта на Веселин Бранев (28.04.1932–2014), български сценарист, кинорежисьор и писател.

22. 02.
• 125 г. от рождението на Дечко Христов Узунов (1899–26.04.1986), български художник.
• 50 г. от смъртта на Йордан Стратиев (21.03.1898–1974), български поет, преводач и дипломат.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на епископ Йоан Главиницки (29.11.1949–2019), български православен духовник.

23. 02.
• 280 г. от рождението на Майер Ротшилд (1744–19.09.1812), германски предприемач, основател на банкерската династия Ротшилд.
• 190 г. от рождението на Густав Нахтигал (1834–20.04.1885), германски военен лекар, колонизатор и изследовател на Африка.
• 165 г. от смъртта на Зигмунт Крашински (19.02.1812–1859), полски поет и драматург.
• 160 г. от рождението на Вилхелм Щрайберг (1864–19.08.1925), германски лингвист и полиглот.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Виктор Флеминг (1889–06.01.1949), американски филмов режисьор и кинооператор, носител на Оскар.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Димитър Атанасов Страгачев (1894–14.07.1979), български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Ерих Кестнер (1899–29.07.1974), германски писател.
• 95 г. от рождението на Алексий II (1929–05.12.2008), патриарх Московски и на цяла Русия.
• 80 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Георги Колушки (04.11.1864–1944), български химик и икономист.

24. 02.
• 405 г. от рождението на Шарл Льобрюн (1619–12.02.1690), френски художник.
• 320 г. от смъртта на Марк-Антоан Шарпантие (1643–1704), френски бароков композитор.
• 225 г. от смъртта на Георг Лихтенберг (01.07.1742–1799), германски математик, физик и астроном.
• 220 г. от рождението на Емилий Християнович Ленц (1804–10.02.1865), руски физик, академик.
• 115 г. от рождението на Огъст Дърлет (1909–04.07.1971), американски писател.
• 90 г. от смъртта на Гаврил Занетов (1863–1934), български юрист, историк, публицист, литературен критик.
• 35 г. от смъртта на Тодор Панайотов (27.04.1927–1989), български художник-график.
• 30 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Димитър Грива (30.11.1914–1994), български композитор, автор на филмова музика.
• 10 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Харолд Реймис (21.11.1944–2014), американски актьор, режисьор и сценарист.

25. 02.
• 165 г. от рождението на Васил Кутинчев (1859–30.03.1941), български генерал.
• 145 г. от рождението на Александър Андреев Берхатлиев (1879–01.02.1971), български скулптор.
• 125 г. от смъртта на барон Пол Ройтер (21.07.1816–1899), основател на агенция “Ройтерс”.
• 25 г. от смъртта на Глен Сиборг (19.04.1912–1999), американски учен, Нобелов лауреат, открил плутония и др. химични елементи.
• 15 г. от смъртта на Филип Хосе Фармър (26.01.1918–2009), американски писател на научна фантастика и фентъзи романи.
• 10 г. от смъртта на Пако де Лусия (21.12.1947–2014), испански китарист и композитор, майстор на фламенко китарата.
• 5 г. от смъртта на Красимир Узунов (26.01.1963–2019), български журналист и бизнесмен, собственик на информационна агенция „Фокус“.

26. 02.
• 460 г. от рождението на Кристофър Марлоу (1564–30.05.1593), английски драматург.
• 195 г. от рождението на Леви Щраус (1829–26.09.1902), създател на популярните дънкови облекла.
• 190 г. от смъртта на Алоиз Зенефелдер (06.11.1771– 1834), германски изобретател, открил литографията като способ за повърхностен печат.
• 170 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Михаил Константинов Сарафов (1854–13.12.1924), български общественик, политически и държавен деец.
• 160 г. от рождението на Антонин Сова (1864–16.08.1928), чешки писател класик.
• 140 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Костас Варналис (1884–16.12.1974), гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.
• 115 г. от смъртта на Херман Ебингхаус (24.01.1850–1909), германски психолог, един от основателите на експерименталната психология.
• 110 г. от смъртта на Пьотър Семьонов-Тяншански (02.01.1827–1914), руски географ, ботаник, ентомолог, пътешественик-изследовател и държавник.
• 75 г. от смъртта на Иван Сокачев (08.11.1887–1949), български военен деец, спортен функционер и общественик, автор на известната песен „Ален мак“ (1913).
• 70 г. от рождението на Искра Йосифова (1954–14.09.2005), българска актриса, сценарист и режисьор.
• 70 г. от рождението на Реджеп Ердоган (1954), турски политик, президент на Турция от 2014 г.
• 65 г. от смъртта на Стоян Романски (24.02.1882–1959), български езиковед и етнограф славист.
• 60 г. от рождението на Петър Хубчев (1964), български футболист, национал, треньор и спортно-технически директор.
• 55 г. от смъртта на Карл Ясперс (23.02.1883–1969), германски психиатър и екзистенциалист.
• 25 г. от смъртта на Херберт Бергер (06.12.1932–1999), австрийски белетрист, драматург и журналист.

27. 02.
• 145 г. от откриването на захарина (1879).
• 125 г. от рождението на Чарлз Хърбърт Бест (1899–31.03.1978), канадски физиолог, съоткривател на инсулина.
• 100 г. от рождението на Христо Асърджиев (1924–06.02.2003), български журналист, редактор, автор и организатор на в. „Труд“.
• 35 г. от смъртта на Конрад Лоренц (07.11.1903–1989), австрийски зоолог и орнитолог, основоположник на съвременната етология.

28. 02.
• 155 г. от смъртта на Алфонс дьо Ламартин (21.10.1790–1869), френски историк, политически деец и поет.
• 65 г. от смъртта на Максуел Андерсън (15.12.1888–1959), американски драматург, писател, сценарист и журналист.
• 45 г. от смъртта на Владимир Христов (18.12.1902–1979), български геодезист и астроном, син на поета Кирил Христов.
• 35 г. от смъртта на Херман Бургер (10.07.1942–1989), швейцарски писател.

29. 02.
• 120 г. от рождението на Васил Стоилов (1904–13.02.1990), български живописец

Годишнини - март 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 379
01.03.
• 145 г. от рождението на Александър Стоименов Стамболийски (1879–14.06.1923), български политик и държавник, министър-председател; водач на БЗНС.
• 120 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Глен Милър (1904–16.12.1944), американски джазов музикант.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Иван Кършовски (12.08.1839–1914), български революционер, книжовник и общественик.
• 95 г. от рождението на Георги Марков (1929–11.09.1978), български писател, публицист и дисидент.
• 85 г. от рождението на Цветан Тодоров (1939–07.02.2017), френски семиотик, лингвист и литературовед от български произход.

02. 03.
• 200 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Бедржих Сметана (1824–12.05.1884), чешки композитор, пианист, диригент и обществен деец.
• 125 г. от смъртта на Николай Хр. Палаузов (09.05.1821–1899), български възрожденски просветен и обществен деец.
• 85 г. от смъртта на Димитър Страшимиров (20.12.1868–1939), български историк, писател, педагог и общественик.
• 85 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Хауърд Картър (09.05.1874–1939), британски археолог и египтолог, откривател на гробницата на Тутанкамон.
• 25 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Дъсти Спрингфийлд (Мери О'Брайън) (16.04.1939–1999), британска поп и соул певица.

03.03.
• 135 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Стоян Павлов Загорчинов (1889–31.01.1969), български писател.
• 115 г. от рождението на Георги Веселинов (1909–22.07.1978), български детски писател и литературен критик.
• 75 г. от рождението на Георги Новаков (1949), български актьор.
• 65 г. от смъртта на Иван Кавалджиев (31.07.1891–1959), български народен музикант, диригент и композитор.

04. 03.
• 145 г. от рождението на Бернхард Келерман (1879–17.10.1951), германски белетрист, пътеписец и есеист.
• 120 г. от рождението на проф. Иван Димитров Леков (1904–04.08.1978), български езиковед-славист.
• 55 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Цветана Романска-Вранска (16.12.1914–1969), български форклорист и етнограф.
• 35 г. от смъртта на Михаил Люцканов (03.04.1900–1989), български оперен певец, баритон.
• 5 г. от смъртта на Весела Тотева (1973–2019), български журналист и продуцент.

05.03.
• 490 г. от смъртта и 530 г. от рождението на Антонио Алегри да Кореджо (08.1494–1534), италиански художник.
• 135 г. от рождението на Никола Георгиев (Бельов) (1889–29.11.1957), български писател.
• 80 г. от смъртта на Макс Жакоб (12.07.1876–1944), френски поет, художник и критик.
• 25 г. от смъртта на Кръстан Дянков (10.11.1933–1999), български журналист, есеист и преводач.

06. 03.
• 405 г. от рождението на Сирано дьо Бержерак (1619–28.07.1655), френски писател.
• 365 г. от рождението на Саломо Франк (1659–14.06.1725), германски поет и либретист.
• 185 г. от рождението на Олегарио Виктор Андраде (1839–30.10.1882), аржентински поет.
• 120 г. от рождението на Ценко Цветанов (1904–09.03.1960), български писател, литературен критик, библиограф, преводач и педагог.
• 115 г. от рождението на Станислав Йежи Лец (1919–07.05.1966), полски писател.
• 95 г. от рождението на Борис Георгиев Николов (Моката) (1929–29.01.2017), български боксьор и треньор.
• 75 г. от смъртта на Ана Карима (псевдоним на Ана Тодорова Велкова) (1871–1949), българска писателка.

07. 03.
• 750 г. от смъртта на Тома Аквински (1225–1274), християнски философ.
• 100 г. от рождението на Кобо Абе (1924–22.01.1993), японски писател, драматург и режисьор.
• 25 г. от смъртта на Стенли Кубрик (26.07.1928–1999), американски режисьор, сценарист и продуцент.

08. 03.
• 310 г. от рождението на Карл Бах (1714–14.12.1788), германски композитор и музикант.
• 165 г. от рождението на Кенет Греъм (1859–06.07.1932), британски детски писател.
• 160 г. от бр. 1 на в. “Будущност”, редактиран от Георги С. Раковски (Букурещ, 1864).
• 155 г. от смъртта на Луи-Ектор Берлиоз (11.12.1803–1869), френски композитор, диригент, музикален критик.
• 145 г. от рождението на Ото Хан (1879–28.07.1968), германски химик, Нобелов лауреат, наричан „баща на ядрената химия“.
• 95 г. от рождението на Видин Даскалов (1929–28.08.2001), български оперетен артист.
• 70 г. от рождението на Ели Скорчева (1954), българска актриса.
• 50 г. от смъртта на Тодор Герасимов (31.03.1903–1974), български археолог и нумизмат.

09. 03.
• 2503 г. от смъртта на Конфуций (09.10.552–479), китайски мислител и философ.
• 570 г. от рождението на Америго Веспучи (1454–22.02.1512), италиански търговец, мореплавател и картограф.
• 210 г. от рождението на Тарас Григориевич Шевченко (1814–10.03.1861), украински поет, художник, революционен демократ.
• 165 г. рождението и 105 г. от смъртта на Петер Алтенберг (1859–08.01.1919), австрийски писател и поет-импресионист.
• 120 г. от рождението на Гунчо Гунчев (1904–02.06.1940), български географ, етнограф, есперантист и филателист, основоположник на българската геоморфология.
• 100 г. от рождението на Константин Николов Илиев (1924–06.03.1988), български диригент и композитор.
• 90 г. от рождението на Любен Гройс (1934–04.02.1982), български театрален режисьор.
• 90 г. от рождението на Юрий Алексеевич Гагарин (1934–27.03.1968), първият космонавт в историята на човечеството.
• 80 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Карел Шкорпил (15.05.1859–1944), чешки археолог и етнограф, един от основоположниците на археологията в България.
• 30 г. от смъртта на Хенри Чарлс Буковски (16.08.1920–1994), американски поет, романист и публицист.

10. 03.
• 180 г. от рождението на Пабло де Сарасате (1844–20.09.1908), испански цигулар и композитор.
• 160 г. от рождението на Михаил Такев Юнаков (1864–24.01.1920), български майор и политик, един от водачите на Демократическата партия.
• 95 г. от рождението на Соня Кънчева (1929–18.06.2006), българска народна певица.
• 90 г. от рождението на Атанас Косев (1934–08.02.2021), български поет и композитор, автор на филмова и поп музика.
• 75 г. от рождението на Агоп Мелконян (1949–23.07.2006), български писател фантаст, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател.
• 70 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Чавдар Петров Мутафов (01.10.1889–1954), български белетрист, художествен критик и есеист.
• 30 г. от смъртта на Христо Георгиев Кацаров (27.10.1923–1994), български драматург и поет; белетрист.

11. 03.
• 480 г. от рождението на Торквато Тасо (1544–25.04.1595), италиански поет.
• 460 г. от началото на руското книгопечатане – издадена е първата руска печатна книга “Апостол” в печатницата на Иван Фьодоров (1564).
• 285 г. от рождението на Софроний Врачански (1739–23.09.1813), български възрожденски книжовник, учител, общественик.
• 100 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Иван Евстратиев Гешов (20.02.1849–1924), български политически и държавен деец, икономист.
• 55 г. от смъртта на Джон Уиндъм (10.07.1903–1969), английски писател на научна фантастика.
• 30 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Йоан Левиев (31.10.1934–1994), български художник.

12. 03.
• 135 г. от рождението на Вацлав Фомич Нижински (1889–08.04.1950), руски балетист и балетмайстор, поляк по произход.
• 200 г. от рождението на Густав Кирхоф (1824–17.10.1887), германски физик.
• 110 г. от рождението на Марко Бехар (1914–15.09.1973), български художник.
• 45 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Георги Петров Димитров (02.05.1904–1979), български музикален деец и композитор.
• 25 г. от смъртта на Йехуди Менухин (22.04.1916–1999), американски цигулар и диригент.
• 10 г. от смъртта на Здравко Чолаков (22.09.1941–2014), български литературен историк и критик.

13. 03.
• 190 г. от рождението на Иван Найденов (1834–15.09.1910), български просветен деец и журналист.
• 125 г. от рождението на Панчо Владигеров (1899–08.09.1978), български композитор, пианист, диригент и педагог.
• 5 г. от смъртта на Николаос Муцопулос (27.12.1927–2019), гръцки археолог, откривател на гроба на цар Самуил.

14. 03.
• 220 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Йохан Щраус-баща (1804–25.09.1849), австрийски композитор, цигулар и диригент.
• 170 г. от рождението на Паул Ерлих (1854–20.08.1915), германски химик, имунолог, лекар и бактериолог, основоположник на химиотерапията.
• 145 г. от рождението на Алберт Айнщайн (1879–18.04.1955), германски учен, физик теоретик, един от създателите на съвременната физика.
• 65 г. от смъртта на Недялка Симеонова (02.12.1901–1959), български цигулар.
• 55 г. от смъртта на Николай Фол (13.01.1898–1969), български писател, драматург и режисьор.

15. 03.
• 170 г. от рождението на Емил фон Беринг (1854–31.03.1917), германски бактериолог, открил противодифтерийния и противотетанусния лечебни серуми; слага началото на серотерапията в медицината.
• 170 г. от рождението на Иван Стефанов Гешов (1854–24.04.1932), български политик и дипломат.
• 120 г. от рождението на Трайко Запрянов Атанасов (1904–02.11.1992), български лекар и учен.
• 95 г. от рождението на Атанас Божков (1929–11.03.1995), български изкуствовед.
• 90 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Крикор Азарян (1934–14.12.2009), български режисьор.
• 45 г. от смъртта на Емилиян Станев (28.02.1907–1979), български писател.

16. 03.
• 235 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Георг Симон Ом (1789–06.07.1854), германски физик.
• 230 г. от рождението на Ами Буе (16.03.1794–21.11.1881), френски учен, поставил началото на геологическите проучвания на Балканския полуостров и България.
• 185 г. от рождението на Рьоне Сюли Прюдом (Рьоне Франсоа Арман Прюдом) (1839–07.09.1907), френски поет.
• 165 г. от рождението на Александър Степанович Попов (1859–13.01.1906), руски физик, изобретател на радиото.
• 140 г. от рождението на Александър Беляев (1884–06.01.1942), руски писател.

17.03.
• 190 г. от рождението на Готлиб Даймлер (1834–06.03.1900), германски инженер, създател на първия мотоциклет в света.
• 105 г. от рождението на Нат Кинг Кол (1919–15.02.1965), американски музикант и певец.
• 95 г. от рождението на Нено Иванов (1929–17.12.1991), български фитопатолог.
• 80 г. от рождението на Георги Братанов (1944–05.05.2000), български писател и журналист.
• 75 г. от смъртта на Александра Екстер (06.01.1882–1949), украинска художничка, сценограф и педагог, виден представител на авангардизма.

18. 03.
• 440 г. от смъртта на Иван Грозни (25.08.1530–1584), руски цар.
• 180 г. от рождението на Николай Андреевич Римски-Корсаков (1844–21.06.1908), руски композитор и педагог.
• 150 г. от рождението на Николай Александрович Бердяев (1874–24.03.1948), руски философ и публицист.
• 115 г. от смъртта и 190 г. от смъртта на Кузман Анастасов Шапкарев (01.02.1834–1909), български учител, етнограф и фолклорист.
• 95 г. от рождението на Криста Волф (1929–01.12.2011), германска писателка.
• 60 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Норберт Винер (26.11.1894–1964), американски математик, смятан за баща на кибернетиката.

19. 03.
• 115 г. от рождението на Петър Атанасов Славински (1909–24.10.1993), български писател, белетрист.
• 20 г. от смъртта на Христо Градечлиев (18.07.1935–2004), български художник.

20. 03.
• 130 г. от смъртта на Лайош Кошут (19.09.1802–1894), унгарски политик и държавник.
• 95 г. от рождението на Илзе Тилш (1929–21.02.2023), австрийска писателка.
• 60 г. от смъртта на Аспарух Темелков (21.03.1896–1964), български актьор.
• 50 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Нейчо Попов (13.07.1924–1974), български актьор.
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Стоян Венев (21.09.1904–1989), български живописец и карикатурист.
• 20 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Юлиана Нидерландска (30.04.1909–2004), кралица на Нидерландия от 1948 до 1980 г.

21. 03.
• 185 г. от рождението на Модест Петрович Мусоргски (1839–28.03.1881), руски композитор.
• 135 г. от рождението на Иван Метев Христов (1889–16.06.1913), първият български дипломиран текстилен инженер.
• 5 г. от смъртта на Стефка Кушлева (16.02.1938–2019), българска народна певица, композитор, диригент и педагог.
• 5 г. от смъртта на Христо Танев (21.09.1943–2019), български художник и хералдик.

22. 03.
• 565 г. от рождението и 505 г. от смъртта на Максимилиан I (1459–12.01.1519), император на Свещената Римска империя от династията на Хабсбургите.
• 425 г. от рождението и 380 г. от смъртта на Антонис ван Дайк (1599–09.12.1644), фламандски живописец.
• 145 г. от премиерата на операта “Евгений Онегин” на Чайковски в Москва (1879).
• 115 г. от рождението на Мита Стойчева (1909–20.08.1976), българска народна певица.
• 105 г. от пускането в експлоатация на първата в света въздушна линия, свързваща Париж и Брюксел (1919).
• 100 г. от рождението на Георги Попов (1924–07.03.1995), български актьор.
• 85 г. от рождението на Атанас Киряков Атанасов (1939), български актьор, сценарист и режисьор.
• 65 г. от рождението на Жан Виденов (1959), български политик и държавник, министър–председател.

23. 03.
• 275 г. от рождението на Пиер Симон Лаплас (23.03.1749–05.03.1827), френски астроном, математик, физик.
• 145 г. от рождението на Константин Мутафов (1879–19.03.1946), български белетрист, драматург, преводач.
• 100 г. от рождението на Славка Славова (1924–06.04.2002), българска актриса.
• 75 г. от рождението на Ириней Константинов (1949), български актьор.

24. 03.
• 530 г. от рождението на Георг Агрикола (1494–21.11.1555), германски лекар, минералог и металург.
• 190 г. от рождението на Уилям Морис (1834–03.10.1896), английски дизайнер, художник и писател.
• 180 г. от смъртта на Бертел Торвалдсен (19.11.1770–1844), датски скулптор.
• 150 г. от рождението на Хари Худини (1874–31.10.1926), американски илюзионист и каскадьор.
• 130 г. от рождението на Дора Метева (Дарина Апостолова) (1894–07.03.1967), българска поетеса и учителка.
• 65 г. от възстановяването на дипломатическите отношения между България и САЩ (1959).
• 40 г. от смъртта на Васил Величков (Стоичков) (19.01.1918–1984), първият български пилот на реактивен самолет.
• 35 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Станислав Сивриев (16.09.1924–1989), български писател и общественик.

25. 03.
• 135 г. от рождението на Константин Щъркелов (1889–29.04.1961), български художник-пейзажист, майстор на акварела.
• 125 г. от пускането в Москва на първия електрически трамвай (1899).
• 110 г. от смъртта на Фредерик Мистрал (08.09.1830–1914), френски поет.
• 90 г. от рождението на Христо Константинов Фотев (1934–27.07.2002), български поет.

26. 03.
• 185 г. от смъртта на Юрий Иванович Венелин (22.09.1802–1839), украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог.
• 150 г. от рождението на Робърт Фрост (1874–29.01.1963), американски поет.
• 125 г. от рождението на Асен Камбуров (1899–12.12.1958), български актьор.
• 120 г. от рождението на Джоузеф Кембъл (1904–30.10.1987), американски писател, редактор и митолог.
• 85 г. от рождението на Андрей Пантев (1939), български историк.
• 65 г. от смъртта на Реймънд Чандлър (23.07.1888–1959), писател.
• 40 г. от смъртта на Бранко Чопич (01.01.1915–1984), югославски писател.
• 25 г. от смъртта и 110 г. от рождението и на Ганка Найденова-Стоилова (19.05.1914–1999), българска литературоведка, племенница на Пейо Яворов.
• 20 г. от смъртта на Рачко Ябанджиев (29.05.1920 –2004), български актьор.

27. 03.
• 75 г. от учредяването на Научно-техническия съюз в България (1949).
• 20 г. от смъртта на Робер Мерл (29.08.1908–2004), френски писател и драматург.

28. 03.
• 200 г. от рождението на Бранко Радичевич (1824–01.07.1853), сръбски поет романтик.
• 165 г. от бр. 1 на в. “България” под редакцията на Драган Цанков (Цариград, 1859).
• 110 г. от рождението на Бохумил Храбал (1914–03.02.1997), чешки писател.
• 95 г. от рождението на проф. Вера Мутафчиева (1929–09.06.2009), български писател – белетрист, историк; член на Българска академия на науките.
• 85 г. от рождението на Продан Нончев (1939–08.11.2013), български актьор.
• 55 г. от смъртта на Дуайт Айзенхауер (14.10.1890–1969), американски офицер и политик, президент на САЩ (1953–1961).
• 30 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Йожен Йонеско (26.11.1909–1994), румънско-френски драматург и писател.
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Морис Жар (13.09.1924–2009), френски филмов композитор и диригент, баща на Жан Мишел Жар.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Влади Киров (28.11.1949–28.03.2019), български сценарист и писател.

29. 03.
• 230 г. от смъртта на Жан-Антоан дьо Кондорсе (17.09.1743–1794), френски философ, математик и политик.
• 80 г. от рождението на Владимир Гаджев (1944), български музикален критик и журналист.
• 70 г. от рождението на Ахмед Доган (1954), български политик.
• 20 г. откакто България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения влизат в НАТО като пълноправни членове.
• 15 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Климент Денчев (Бате Климбо) (26.05.1939–2009), български актьор.

30. 03.
• 180 г. от рождението на Пол Верлен (1844–08.01.1896), френски поет, един от родоначалниците на символизма.
• 145 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Стефан Лазаров Костов (1879–27.09.1939), български драматург и учен етнограф.
• 70 г. от смъртта на Иван Василев Дипчев (08.01.1885–1954), български генерал-майор, комендант на София през 1927 г.

31.03.
• 185 г. от рождението на Николай Михайлович Пржевалски (1839–20.10.1888), руски пътешественик и географ , изследовател на Централна Азия.
• 175 г. от рождението на д-р Джеймс Тайлър Кент (1849–06.06.1916), американски хомеопат.
• 135 г. от тържественото откриване на Айфеловата кула в Париж (1889).
• 110 г. от рождението на Октавио Пас (1914–19.04.1998), мексикански поет и есеист.
• 90 г. от рождението на Ричард Чембърлейн (1934), американски актьор.
• 85 г. от рождението на Звиад Гамсахурдия (1939–31.12.1993), грузински политик, дисидент, литературовед и писател. Първият демократично избран президент на Р. Грузия.
• 20 г. от смъртта на Иван Костов Николов (24.12.1913–2004), български геолог, минералог-кристалограф.

Годишнини - април 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 347
• 180 г. от пробната книжка на сп. „Любословие или периодическо повсеместно списание”, първото българско списание, издавано и редактирано от Константин Фотинов. (Смирна, 1844–1846).

01.04.
• 445 г. от основаването на университета във Вилнюс (1579).
• 215 г. от рождението на Николай Василиевич Гогол (1809–04.03.1852), руски писател.
• 115 г. от рождението на Бинка Борисова Вазова-Николова (1909–2007), българска художничка.
• 95 г. от рождението на Иван Станчов (1929–24.11.2021), български дипломат.
• 95 г. от рождението на Милан Кундера (1929–11.07.2023), чешки писател и драматург.
• 85 г. от рождението на проф. Людмил Даковски (1939), български учен.
• 85 г. от рождението на Петко Еврев (1939–12.12.2020), български архитект.
• 85 г. от смъртта на Антон Макаренко (13.03.1888–1939), руски педагог.
• 65 г. от създаването на Българската национална филмотека (1959).

02.04.
• 125 г. от рождението на проф. Саздо Тричков (1899–30.09.1996), български физик.
• 125 г. от рождението на проф. Цеко Торбов (1899–08.06.1987), български правист, философ и преподавател.
• 110 г. от смъртта на Паул фон Хайзе (15.03.1830–1914), германски писател, поет и драматург, Нобелов лауреат.
• 105 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Херман Хелмер (13.07.1849–1919), германски архитект.
• 50 г. от смъртта на Жорж Помпиду (05.07.1911–1974), френски политик, министър-председател на Франция в периода 1962–1968 г. и президент на Франция от 1969 до 1974 г.
• 10 г. от смъртта на Веселина Цанкова (19.10.1931–2014), българска писателка и сценарист.

03.04.
• 175 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Юлиуш Словацки (04.09.1809–1849), полски поет и драматург.
• 145 г. от обявяването на София за столица на България (1879).
• 140 г. от рождението на Иван Петров Йончев (1884–26.05.1918), български поет.
• 115 г. от рождението на Роберт Щилмарк (1909–30.09.1985), руски писател.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Марлон Брандо (03.04.1924–01.07.2004), американски актьор.
• 90 г. от рождението на Христофор Тзавелла (1934–09.11.2018), български културолог и фолклорист.

04.04.
• 250 г. от смъртта на Оливър Голдсмит (10.11.1730–1774), английски писател.
• 135 г. от рождението на Ерик Витковер (1899–06.01.1983), английски психоаналитик и психиатър.
• 135 г. от рождението на Борис Грежов (1889–20.03.1968), български филмов режисьор, един от пионерите на българското кино.
• 120 г. от рождението на Александър Афиногенов (1904–29.10.1941), руски драматург и критик.
• 110 г. от рождението на Маргьорит Дюрас (1914–03.03.1996), френска писателка, сценарист и режисьор.
• 105 г. от рождението на Веселин Симеонов Ханчев (1919–1966), български поет и преводач.
• 95 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Карл Фридрих Бенц (25.11.1844–1929), германски изобретател и автомобилен инженер, създател на първия автомобил с бензинов двигател.
• 85 г. от рождението на Светослав (Славчо) Пеев (1939), български актьор, режисьор и художник.
• 80 г. от рождението на Роберт Шиндел (1944), австрийски писател.
• 55 г. от рождението на Христо Мутафчиев (1969), български актьор.
• 40 г. от смъртта на Олег Антонов (25.01.1906–1984), съветски авиоконструктор, създател на самолетите „Ан”.
• 40 г. от смъртта на Борис Арабов (19.02.1925–1984), български драматичен и филмов артист.
• 20 г. от смъртта на Стефан Попов (Замората) (14.03.1930–2004), един от първите български състезатели по плуване.

05.04.
• 230 г. от смъртта и 265 г. от рождението на Жорж Жак Дантон (26.10.1759–1794), деец на Френската буржоазна революция.
• 220 г. от рождението на Матиас Шлайден (1804–23.06.1881), германски ботаник, един от основоположниците на клетъчната теория.
• 150 г. от премиерата във Виена на операта “Прилепът” на Щраус (1874).
• 125 г. от рождението на Събчо Атанасов Събев (1899–29.05.1950), български оперен певец.
• 105 г. от смъртта на Кръстьо Котев Кръстев (31.05.1866–1919), български литературен критик и теоретик, философ; член на Българското книжовно дружество, професор.
• 100 г. от рождението на Пенчо Радков Кулеков (1924–12.10.2017), български художник и илюстратор.
• 95 г. от рождението на Хюго Клаус (1929–19.03.2008), белгийски писател.
• 90 г. от рождението на Роман Херцог (1934–10.01.2017), германски политик, бундеспрезидент на Германия между 1994 и 1999 г.
• 5 г. от смъртта на Сидни Бренър (13.01.1927–2019), южноафрикански биолог, Нобелов лауреат, работил в сферата на генетиката и молекулярната биология.

06.04.
• 825 г. от смъртта на Ричард I Лъвското сърце (08.09.1157–1199), крал на Англия.
• 195 г. от смъртта на Нилс Хенрик Абел (05.08.1802–1829), норвежки математик.
• 175 г. от рождението на Джон Уотърхаус (1849–10.02.1917), английски художник, прерафаелист.
• 95 г. от рождението на Богдан Митов (1929), български белетрист.
• 45 г. от смъртта на Иван Васильов (28.02.1893–1979), български архитект.
• 15 г. от смъртта и 60 г. от рождението на Борис Чернев (19.07.1964–2009), български актьор и дубльор на филми и реклами.
• 15 г. от смъртта на проф. Петър Пашов (01.04.1931–2009), български езиковед, автор „Практическа българска граматика“.

07.04.
• 410 г. от смъртта на Ел Греко (псевдоним на Доминикос Теотокопулос) (ок. 1541–1614), испански живописец от гръцки произход.
• 165 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Жак Льоб (1859–11.02.1924), германо-американски физиолог и биолог.
• 135 г. от рождението на Габриела Мистрал (1889–10.01.1957), чилийска поетеса.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Йоханес Марио Зимел (1924–01.01.2009), австрийски писател.
• 95 г. от рождението на Дамян Заберски (1929–23.01.2006), български художник.
• 95 г. от смъртта на Едуар Шюре (21.01.1841–1929), френски писател, философ и музиколог.
• 85 г. от рождението на Франсис Форд Копола (1939), американски режисьор и сценарист.
• 80 г. от рождението на Макото Кобаяши (1944), японски физик, Нобелов лауреат.
• 70 г. от рождението на Джеки Чан (1954), китайски актьор, режисьор, продуцент и сценарист.

08.04.
• 165 г. от рождението на Едмунд Хусерл (1859–27.04.1938), германски философ, считан за основател на феноменологията.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на сър Джон Хикс (1904–20.05.1989), английски икономист, Нобелов лауреат.
• 110 г. от смъртта на Якуб Арбес (12.06.1840–1914), чешки писател и журналист, създавател на жанра „романето”.
• 95 г. от рождението на Жак Брел (1929–09.10.1978), белгийски певец, автор на песни, актьор и режисьор.

09.04.
• 270 г. от смъртта и 345 г. от рождението на Кристиян Волф (24.01.1679–1754), германски философ и математик.
• 220 г. от смъртта на Жак Некер (30.09.1732–1804), френски държавник, финансист и банкер.
• 160 г. от рождението на Арчибалд Нокс (1864–22.02.1933), британски дизайнер и художник.
• 120 г. от смъртта на Исабела II (10.10.1830–1904), кралица на Испания от 1833 до 1868 г.
• 65 г. от смъртта на Франк Лойд Райт (08.06.1867–1959), американски архитект, интериорен дизайнер, теоретик и основоположник на т. нар. органична архитектура.

10.04.
• 160 г. от рождението на Ойген д'Албер (1864–03.03.1932), шотландско-германски композитор, диригент и пианист.
• 45 г. от полета на първия български космонавт Георги Иванов с кораба “Союз–33” (1979).
• 45 г. от смъртта на Нино Рота (рождено име Джовани Рота Риналди) (03.12.1911–1979), италиански композитор.

11.04.
• 510 г. от смъртта и 580 г. от рождението на Донато Браманте (1444–1514), знаменит италиански архитект и художник.
• 155 г. от рождението на Густав Вигеланд (1869–12.03.1943), норвежки скулптор.
• 145 г. от създаването на българската поща. На този ден през 1879 г. руският императорски комисар в България, княз Дондуков-Корсаков, публикува „Временни правила по пощенската част в България”, с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.
• 105 г. от основаването на Международната организация на труда (МОТ) (1919).
• 90 г. от смъртта на Джон Колиър (27.01.1850–1934), британски писател и художник- прерафаелист.
• 75 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Руска Михайлова Мануилова (Роза Попова) (1879–11.04.1949), българска актриса и режисьорка, съпруга на детския писател Чичо Стоян.
• 30 г. от създаването на Национален съвет на жените в България (1994).

12.04.
• 340 г. от смъртта на Николо Амати (03.12.1596–1684), италиански майстор на цигулки и др. струнни инструменти.
• 145 г. от получаването на първия патент от Томас Едисон за вакуумна лампа с платинова спирала (електрическата крушка) (1879).
• 115 г. от смъртта на Данаил Попов (01.01.1840–1909), български революционер, съратник на Васил Левски.
• 105 г. от рождението на Петър Георгиев Петров (1919–2005), български оперен певец.
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Драган Тенев (1919–27.09.1999), български юрист, историк и публицист.
• 100 г. от рождението на Лиляна Бочева (1924–20.09.2005), български хоров диригент и музикален педагог.
• 90 г. от рождението на Доси Петров Досев (1934–19.09.2022), български актьор.
• 90 г. от рождението на Севелина Гьорова (1934–06.10.2007), български изкуствовед и театрален критик.
• 90 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Тодор Еврев (12.04.1934–1994), български лекар, проф. по генетика.
• 90 г. от смъртта на Никола Генев Колчев (18.01.1856–1934), български генерал-лейтенант и опълченец-поборник.
• 50 г. от смъртта на Методи Андонов (16.03.1932–1974), български режисьор.
• 10 г. от смъртта на Борис Карадимчев (30.03.1933–2014), български композитор.

13.04.
• 1210 г. от смъртта на Крум (неизв.–814), български владетел и военачалник, създател на първото законодателство в българската средновековна държава.
• 505 г. от рождението и 435 г. от смъртта на Екатерина Медичи (1519–05.01.1589), френска кралица от италианския род Медичи.
• 125 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Стефан Гъдуларов (1899–27.07.1969), български актьор и режисьор.
• 120 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Степан Осипович Макаров (08.01.1849–1904), руски вицеадмирал, океанограф и изобретател.
• 120 г. от смъртта на Василий Василиевич Верешчагин (26.10.1842–1904), руски художник, баталист.
• 85 г. от рождението на Шеймъс Хийни (1939–30.08.2013), ирландски поет, драматург и преводач.
• 80 г. от смъртта на Харалампи Тачев (19.07.1875–1944), първият български художник-декоратор.

14.04.
• 395 г. от рождението на Кристиан Хюйгенс (1629–08.07.1695), нидерландски учен.
• 300 г. от рождението на Габриел дьо Сент-Обен (1724–14.02.1780), френски график.
• 270 г. от рождението на граф Николай Румянцев (1754–15.01.1826), руски държавник, дипломат и историк.
• 265 г. от смъртта на Георг Фридрих Хендел (23.02.1685–1759), германски композитор.
• 145 г. от приемането на Органическия устав (конституция) на Източна Румелия, изработен от Европейска комисия (1879).
• 85 г. от рождението на Антон Митев Карастоянов (1939–21.12.2005), български актьор.
• 70 г. от рождението на Брус Стърлинг (1954), американски писател.
• 15 г. от смъртта на Морис Дрюон (23.04.1918–2009), френски писател.

15.04.
• 270 г. от смъртта на Якопо Рикати (28.05.1676–1754), италиански математик.
• 260 г. от смъртта на Жана-Антоанет Поасон (мадам Дьо Помпадур) (29.12.1721– 1764), фаворитка на френския крал Луи XV.
• 170 г. от рождението на Антон Безеншек (1854–11.12.1915), словенски езиковед, стенограф и публицист, живял в България и приспособил стенографската система на Габелсбергер за южнославянските езици.
• 150 г. от рождението на Йоханес Щарк (1874–21.06.1957), германски физик, Нобелов лауреат.
• 150 г. от организирането в Париж на първата групова изложба на произведения на художници импресионисти (1874).
• 120 г. от рождението на Аршил Горки (Востаник Манук Адоян) (1904–21.07.1948), американски художник от арменски произход, един от основоположниците на абстрактния сюрреализъм.
• 105 г. откакто на гара София спира за пръв път международният влак “Ориент експрес” (1919).
• 105 г. от смъртта на Кръстьо Котев Кръстев (31.05.1866–1919), първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач и общественик.
• 75 г. от рождението на Алла Пугачова (1949), руска певица.
• 45 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Харолд Хаубенщок, известен с псевдонима си Хари Майен (31.08.1924–1979), германски актьор, режисьор и драматург.

16.04.
• 180 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Анатол Франс (1844–12.10.1924), френски литературен критик, романист и поет.
• 145 г. от приемането на Търновската конституция на Княжество България (1879), първата конституция на България.
• 135 г. от рождението на Чарли Чаплин (Чарлс Спенсър Чаплин) (1889–25.12.1977), киноактьор, режисьор, композитор.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Хенри Манчини (1924–14.06.1994), американски композитор, музикант и диригент.
• 85 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Дъсти Спрингфийлд (Мери О'Брайън)(1939–02.03.1999), британска поп и соул певица.
• 75 г. от смъртта и 160 г. от рождението и на Юрдан Трифонов (28.12.1864–1949), български филолог, езиковед, историк.
• 15 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Виктор Пасков (10.09.1949–2009), български писател и музикант.
• 15 г. от смъртта на проф. Димитър Шойлев (24.04.1935–2009), български лекар, ортопед и травматолог, създател на българската школа по спортна травматология.

17.04.
• 250 г. от рождението на Фридрих Кениг (1774–17.01.1833), германски изобретател, създател на първата печатарска машина за плосък печат.
• 210 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Аугуст Гризебах (1814–09.05.1879), немски ботаник и пътешественик, основоположник на фитогеографията.
• 145 г. от свикването в Търново на Първото Велико народно събрание с председател Антим І (1879).
• 105 г. от приемането във Франция на първия закон за въвеждане на 8–часов работен ден (1919).
• 95 г. от рождението на Лиляна Стефанова (1929–01.08.2021), българска писателка, поетеса и есеистка.
• 40 г. от смъртта на Радка Кушлева (12.07.1926–1974), българска народна певица.
• 30 г. от смъртта на Роджър Спери (20.08.1913–1994), американски лекар и невропсихолог.
• 10 г. от смъртта на Габриел Гарсия Маркес (Габо) (06.03.1927–2014), колумбийски писател, журналист, издател и общественик.

18.04.
• 160 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Иван Ангелов (1864–04.08.1924), български художник.
• 70 г. от рождението на Николай (Ники) Априлов (1954), български актьор, театрален режисьор и телевизионен водещ.
• 50 г. от смъртта на Марсел Паньол (25.02.1895–1974), френски писател, драматург и кинорежисьор.
• 45 г. от смъртта на Никола Антонов (09.01.1888–1979), български дипломат.
• 20 г. от смъртта на Ева Георгиева (рождено име Йовка Петрова Стоянова) (28.07.1925–2004), българска народна певица, съосновател на трио „Българка”.

19.04.
• 200 г. от смъртта на Джордж Ноел Гордън Байрон (22.01.1788–1824), английски поет.
• 130 г. от смъртта на Сава Доброплодни (03.12.1820–1894), български книжовник, педагог, театрален деец.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Чарлс Пърс (10.09.1839–1914), американски философ и учен, основател на философското течение прагматизъм.
• 90 г. от смъртта на Александър Василев Морфов (13.01.1880–1934), български композитор, поет, публицист и офицер. Един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен.
• 80 г. от откриването на Казанлъшката гробница в могила край град Казанлък (1944).
• 70 г. от смъртта на Методий Попов (19.04.1881–1954), български биолог, антрополог и дипломат.
• 35 г. от смъртта на Дафни дю Морие (13.05.1907–19.04.1989), английска писателка и драматург.
• 15 г. от смъртта на Джеймс Греъм Балард (15.11.1930–2009), английски писател.

20.04.
• 185 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Карол I (1839–10.10.1914), крал на Румъния от 1866 до 1914 г.
• 135 г. от рождението на Георги Радев Овчаров (1889–15.10.1953), български архитект.
• 135 г. от рождението на Адолф Хитлер (1889–30.04.1945), германски политик.

21.04.
• 915 г. от смъртта на Анселм Кентърбърийски (ок. 1033–1109), бургундски философ, теолог, бенедиктински монах и архиепископ, основател на схоластиката.
• 515 г. от смъртта на Хенри VII (28.01.1457–1509), крал на Англия, първия монарх от династията Тюдор.
• 325 г. от смъртта и 385 г. от рождението на Жан Расин (22.12.1639–1699), френски поет и драматург, виден представител на трагедията от епохата на класицизма.
• 160 г. от рождението на Макс Вебер (1864–14.06.1920), германски социолог, икономист и историк на културата.
• 135 г. от рождението на Паул Карер (1889–18.06.1971), швейцарски биохимик, Нобелов лауреат.
• 75 г. от рождението на проф. Пламен Джуров (1949), български композитор, диригент и общественик.
• 40 г. от смъртта на Христо Проданов (24.02.1943–1984), български алпинист, инженер.
• 5 г. от смъртта на Виолета Гиндева (14.06.1946–2019), българска актриса.

22.04.
• 300 г. от рождението и 220 г. от смъртта на Имануел Кант (1724–12.02.1804), германски философ, родоначалник на немския класически идеализъм.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Ото Ранк (1884–31.10.1939), австрийски психолог.
• 125 г. от рождението на Владимир Набоков (1899–02.07.1977), руски писател и поет.
• 120 г. от рождението на Робърт Опенхаймер (1904–18.02.1967), американски физик теоретик, известен като „бащата на атомната бомба“.
• 80 г. от рождението на Джеймс Стивън Фосет (1944–03.09.2007), американски бизнесмен, въздухоплавател, моряк и пътешественик, носител на световни рекорди.
• 35 г. от смъртта на Емилио Сегре (01.02.1905–1989), италиански физик, Нобелов лауреат открил антипротона.
• 30 г. от смъртта на Ричард Никсън (09.01.1913–1994), американски президент.
• 5 г. от смъртта на Венцеслав Константинов (14.09.1940–2019), български писател, преводач и афорист.

23.04.
• 460 г. от рождението на Уилям Шекспир (26.04.1564–1616), английски поет и драматург.
• 220 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Мария Тальони (1804–24.04.1884), италианска балерина и педагог, смятана за първата, танцувала на палци.
• 125 г. от рождението на Георги Рашков Каракашев (1899–11.08.1970), български художник и сценограф.
• 110 г. от смъртта на Харитон Генадиев (1861–1914), български журналист, лексикограф и преводач.
• 70 г. от рождението на Майкъл Франсис Мур (1954), американски продуцент и режисьор.

24.04.
• 140 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Мария Тальони (23.04.1804–1884), италианска балерина и педагог, смятана за първата, танцувала на палци.
• 135 г. от рождението на Христина Василева Морфова (1889–01.06.1936), българска оперна певица.
• 100 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Грандвил Стенли Хол (01.02.1844–1924), американски психолог и педагог.
• 90 г. от рождението на Шърли Маклейн (1934), американска актриса.
• 85 г. от рождението на Лили Иванова (1939), българска естрадна певица.

25.04.
• 425 г. от рождението на Оливър Кромуел (1599–03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция.
• 280 г. от смъртта на Андерс Целзий (27.11.1701–1744), шведски астроном, изобретател на температурната скала.
• 255 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Марк Брюнел (1769–12.12.1849), френски инженер, изобретател и предприемач.
• 245 г. от рождението на Александър Еф. Измайлов (1779–28.01.1831), руски баснописец, прозаик и журналист.
• 175 г. от рождението на Феликс Клайн (1849–22.06.1925), германски математик.
• 170 г. от смъртта на Елена Мутева (1825–1854), първата българска поетеса и фолклористка.
• 150 г. от рождението на Гулиелмо Маркони (1874–20.07.1937), италиански физик и изобретател.
• 95 г. от рождението на Атанас Натев (1929–10.11.1998), български философ, естет и литературовед.

26.04.
• 195 г. от рождението и 130 г. от смъртта на проф. Теодор Билрот (1829–06.02.1894), немско-австрийски лекар, считан за основоположник на съвременната коремна хирургия.
• 135 г. от рождението на Лудвиг Витгенщайн (1889–29.04.1951), австрийски философ и логик.
• 135 г. от рождението на Анита Лус (1889–18.08.1981), американска писателка, сценарист и драматург.
• 70 г. от рождението на Силвия Кацарова (1954), българска поп певица.
• 55 г. от смъртта на Морихей Уешиба (О Сенсей ) (14.12.1883–1969), японски майстор на бойните изкуства и създател на айкидо.
• 40 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Уилям „Каунт“ Бейзи (21.08.1904–1984), американски джаз пианист и композитор.
• 35 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Херман Гмайнер (23.06.1919–1989), австриец, създател на модела за отглеждане и възпитание на изоставени деца и сирачета, известен като “SOS–детски селища”.
• 15 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Ивана (Ваня) Петкова (10.07.1944–2009), българска поетеса, писателка и преводач.

27.04.
• 125 г. от рождението на Бенчо Обрешков (1899–08.04.1970), български художник.
• 70 г. от рождението на Александър Томов (1954), български икономист, политик.
• 65 г. от смъртта на Пеньо Пенев (07.05.1930–1959), български поет.
• 55 г. от откриването на язовир “Жребчево” (1969).

28.04.
• 150 г. от рождението на Карл Краус (1874–12.06.1936), австрийски писател.
• 130 г. от рождението на Стоян Райнов (1894–11.01.1978), български художник-керамик.
• 80 г. от смъртта на Васил Воденичарски (12.01.1918–1944), български писател и журналист.

29.04.
• 170 г. от рождението на Жюл Анри Поанкаре (1854–17.07.1912), френски математик, физик и астроном.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Дюк Елингтън (1899–24.05.1974), американски музикант, композитор и пианист.

30.04.
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Фердинанд Ритер фон Хохщетер (1829–18.07.1884), австрийски геолог.
• 190 г. от рождението на Джон Лъбък (1834–28.05.1913), английски банкер, политик, естественик и археолог, автор на термините неолит и палеолит.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Юлиана Нидерландска (1909–20.03.2004), кралица на Нидерландия от 1948 до 1980 г.
• 80 г. от смъртта на Петко Росен (15.10.1880–1944), български белетрист.
• 35 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Серджо Леоне (03.01.1929–1989), италиански кинорежисьор, продуцент и сценарист.
• 25 г. от смъртта на Тодор Стоянов (06.07.1930–1999), български режисьор, сценарист и кинооператор.

Предлагаме Ви

Търсене

Електронна библиотека

Разширено търсене
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора