Стара Загора 2024

Годишнини - май 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 350
01.05.
• 145 г. от пускането в обръщение на първата българска пощенска марка (1879).
• 145 г. от откриването в София на първата болница – Софийска първостепенна болница (”Александровската болница”) (1879).
• 120 г. от смъртта на Антонин Дворжак (08.09.1841–1904), чешки композитор.
• 70 г. от официалното откриване в София на първия телевизионен център в България (1954).

02.05.
• 505 г. от смъртта на Леонардо да Винчи (15.04.1452–1519), италиански художник, скулптор, архитект, инженер, изследовател и изобретател.
• 295 г. от рождението на Екатерина ІІ Велика (1729–06.11.1796), руска императрица.
• 165 г. от рождението на Джеръм К. Джеръм (1859–14.06.1927), английски писател, драматург и журналист.
• 160 г. от смъртта на Джакомо Майербер (05.09.1791–1864), германски композитор, пианист и диригент.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Георги Петров Димитров (1904–12.03.1979), български музикален деец и композитор.
• 90 г. от смъртта на Никола Василев Ракитин (06.06.1885–1934), български писател.
• 80 г. от рождението на Франц Инерхофер (1944–19.01.2002), австрийски белетрист и драматург.
• 70 г. от смъртта и 135 г. от рождението на акад. Николай Райнов (01.01.1889–1954), български писател, литературен критик, изкуствовед, професор.

03.05.
• 555 г. от рождението на Николо Макиавели (1469–21.06.1527), италиански политически мислител, дипломат и историк.
• 100 г. от рождението на Йехуда Амихай (1924–22.09.2000), израелски поет, писател и драматург.
• 90 г. от рождението на Иван Андонов (1934–29.12.2011), български актьор и режисьор.
• 30 г. от смъртта на Иван Йорданов Иванов (07.07.1931–1994), български актьор.

04.05.
• 105 г. от рождението на Димитър Петков (1919–19.12.1997), български композитор и диригент.
• 95 г. от рождението на Одри Хепбърн (1929–20.01.1993), английска актриса.
• 85 г. от рождението на Амос Оз (1939–28.12.2018), израелски писател и журналист.

05.05.
• 205 г. от рождението на Станислав Монюшко (1819–04.06.1872), полски композитор, диригент и музикален педагог.
• 165 г. от смъртта на Петер Дирихле (13.02.1805–1859), германски математик, дефинирал понятието функция.
• 105 г. от рождението на Руслан Петров Райчев (1919–09.01.2006), български диригент и композитор.
• 45 г. от създаването на Съвета на Европа (1949).

06.05.
• 165 г. от рождението на Егор Нечаев (1859–23.11.1925), руски поет.
• 165 г. от смъртта и 255 г. от рождението и на Александър фон Хумболт (14.09.1769–1859), германски естествоизпитател, географ и пътешественик.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Хайнрих Густав Райхенбах (03.01.1824–1889), германски ботаник и орнитолог.
• 125 г. от рождението на Владимир Полянов (рождено име Георги Тодоров) (1899–04.12.1988), български писател, театрален режисьор и културен деец.
• 120 г. от рождението на Хари Едмунд Мантирсон (1904–11.02.1978), шведски поет и писател.
• 120 г. от рождението на Ценко Цветанов (1904–09.03.1960), български писател, критик, библиограф, преводач и педагог.
• 105 г. от смъртта на Лиман Франк Баум (15.05.1856–1919), американски писател, автор на „Вълшебникът от Оз“.
• 95 г. от рождението на Христо Ковачев (06.05.1929–30.07.1997), български кинорежисьор.
• 75 г. от смъртта на Марку Беза (30.06.1882–1949), румънски писател, дипломат, историк и литературен критик.
• 75 г. от смъртта на граф Морис Метерлинк (29.08.1862–1949), белгийски поет, белетрист и драматург.
• 30 г. от официалното откриване на тунела под Ламанша, свързващ Франция и Великобритания (1994).

07.05.
• 150 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Йордан Маринополски (1874–10.09.1924), български литературен критик.
• 110 г. от рождението на Андрей Стоянов Гуляшки (1914–03.07.1995), български писател.
• 100 г. от смъртта на Димитър Благоев (14.06.1856–1924), обществен деец и политик.
• 60 г. от рождението на Долорес Арсенова (1964), български юрист и политик.

08.05.
• 280 г. от рождението на Николай Иванович Новиков (1744–12.08.1818), руски писател, журналист, книгоиздател.
• 230 г. от смъртта на Антоан Лоран Лавоазие (26.08.1743–1794), френски химик, откривател на кислорода и неговото значение.
• 215 г. от смъртта на Огюстен Пажу (19.09.1730–1809), френски скулптор.
• 145 г. от рождението на Александър Мутафов (1879–25.11.1957), български живописец маринист.
• 140 г. от рождението на Хари Труман (1884–26.12.1972), президент на САЩ.

09.05.
• 150 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Хауърд Картър (1874–02.03.1939), британски археолог и египтолог, откривател на гробницата на Тутанкамон.
• 145 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Аугуст Гризебах (17.04.1814–1879), немски ботаник и пътешественик, основоположник на фитогеографията.
• 100 г. от рождението на Булат Шалвович Окуджава (1924–12.06.1997), руски поет, композитор и певец.
• 50 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Любомир Панайотов Пипков (06.09.1904–1974), български композитор и музикален педагог, професор.

10.05.
• 250 г. от смъртта на Луи ХV (15.02.1710–1774), крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г.
• 195 г. от смъртта на Томас Йънг (13.06.1773–1829), английски учен, енциклопедист.
• 175 г. от смъртта на Кацушика Хокусай (31.10.1760–1849), японски художник, гравьор и живописец.
• 135 г. от смъртта на Михаил Евгафонович Салтиков-Щедрин (27.01.1826–1889), руски писател сатирик, революционен демократ.
• 125 г. от рождението на Фред Астер (псевдоним на Фредерик Аустерлиц) (1899–22.06.1987), американски актьор и танцьор.
• 120 г. от смъртта на сър Хенри Мортън Стенли (28.01.1841–1904), американски пътешественик, изследовател на Африка.
• 65 г. от рождението на Георги Коритаров (1959–06.04.2021), български журналист.

11.05.
• 175 г. от смъртта на Ото Николай (09.06.1810–1849), германски композитор, диригент, основател на Виенската филхармония.
• 160 г. от рождението на Етел Лилиан Войнич (1864–27.07.1960), английска писателка.
• 130 г. от рождението на Марта Греъм (1894–01.04.1991), американска танцьорка, хореограф и танцов педагог, пионер на модерния танц.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Салвадор Дали (1904–23.01.1989), испански живописец, график и скулптор.
• 110 г. от рождението на Кирил Анев (1914–30.03.1996), български скулптор.
• 85 г. от рождението на Лиляна Михайлова (1939–18.04.2010), българска писателка и сценаристка.
• 80 г. от смъртта на Димитър Добрев (12.02.1868–11.04.1944), български морски офицер, капитан I ранг.

12.05.
• 165 г. от смъртта на Сергей Тимофеевич Аксаков (01.10.1791–1859), руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик.
• 140 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Бедржих Сметана (02.03.1824–1884), чешки композитор, пианист, диригент и обществен деец.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Стефан Савов (1924–19.12.2004), български художник и сценограф.
• 30 г. от смъртта на Ерик Ериксон (15.06.1902–1994), германски психолог и психоаналитик.

13.05.
• 220 г. от рождението на Алексей Степанович Хомяков (1804–05.10.1860), руски философ, поет, драматург и публицист.
• 180 г. от рождението на Цанко Христов Дюстабанов (1844–15.06.1876), български националреволюционер.
• 75 г. от рождението на Катя Филипова (1949–13.05.2012), българска поп певица.
• 25 г. от учредяването на годишната награда за литература на името на Христо Г. Данов за принос в българската книжовна култура (1999).

14.05.
• 155 г. от рождението на Никола Мушмов (1869–31.01.1942), български нумизмат и музеен деец
• 145 г. откакто Временното руско управление след Руско-турската Освободителна война (1877–1879) предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Йосиф Петров (1909–16.10.2004), български поет, земеделски деец и политик.
• 80 г. от рождението на Джордж Лукас (1944), американски филмов режисьор, продуцент и сценарист.

15.05.
• 390 г. от смъртта на Хендрик Аверкамп (27.01.1585–1634), нидерландски художник.
• 165 г. от рождението на Пиер Кюри (1859–19.04.1906), френски физик и химик.
• 165 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Карел Шкорпил (1859–09.03.1944), чешки археолог и етнограф, един от основоположниците на археологията в България.
• 160 г. от рождението на Димитър Матов (1864–15.09.1896), български езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.
• 105 г. от рождението на Александър Цветков Геров (1919–22.12.1997), български поет.
• 70 г. от смъртта на Атанас Буров (30.01.1875–1954), български банкер и политически деец.

16.05.
• 95 г. от първата церемония по връчването на първите награди “Оскар” на Академията за кинематографично изкуство и наука в САЩ (1929).
• 40 г. от смъртта на Ъруин Шоу (27.02.1913–1984), американски писател.
• 10 г. от смъртта на Никола Гюзелев (17.08.1936–2014), български оперен певец.

17.05.
• 120 г. от рождението на Жан Габен (1904–15.11.1976), френски киноактьор.
• 15 г. от смъртта на Петър Слабаков (24.04.1923–2009), български актьор и природозащитник.

18.05.
• 225 г. от смъртта на Пиер Огюст дьо Бомарше (24.01.1732–1799), френски писател, драматург и публицист.
• 115 г. от смъртта на Исак Албенис (29.05.1860–1909), испански композитор и пианист.
• 110 г. от рождението на Борис Кирилов Христов (1914–28.06.1993), български оперен певец – бас.
• 80 г. от рождението на Иван Станев Митев (1944), български киносценарист и поет.

19.05.
• 160 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Натаниел Хоторн (04.07.1804–1864), американски писател.
• 140 г. от рождението на Димо Кьорчев (1884–22.12.1928), български писател, литературен критик и политик.
• 140 г. от рождението на акад. Петър Ников (1884–15.11.1938), български историк.
• 110 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Ганка Найденова-Стоилова (1914–26.03.1999), българска литературоведка, племенница на Пейо Яворов.
• 10 г. от смъртта на Венцеслав Кисьов (17.07.1946–2014), български поет и актьор.

20.05.
• 260 г. от рождението на Йохан Шадов (1764–27.01.1850), пруски график и скулптор, автор на Квадригата на Бранденбургската врата (1794).
• 225 г. от рождението на Оноре дьо Балзак (1799–18.08.1850), френски писател.
• 190 г. от смъртта на маркиз Мари Жозеф Жилбер дьо Лафайет (06.09.1757–1834), френски генерал и политик.
• 120 г. от рождението на Марджъри Алингам (1904–30.06.1966), английска писателка.
• 115 г. от рождението на Васил Иванов (1909–04.04.1975), български художник.
• 80 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Джон (Джо) Кокър (1944–22.12.2014), британски певец.
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на сър Джон Хикс (08.04.1904–1989), английски икономист, Нобелов лауреат.
• 15 г. от смъртта и 65 г. от рождението на Ивайло Джамбазов (26.08.1959–2009), български актьор и режисьор.

21.05.
• 385 г. от смъртта на Томазо Кампанела (05.09.1568–1639), италиански философ, поет и писател.
• 180 г. от рождението на Анри Жулиен Феликс Русо (Митничарят) (1844–02.09.1910), френски художник.
• 120 г. откакто В Париж е основана Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) (1904).
• 110 г. от рождението на Ромен Гари (1914–02.12.1980), френски писател, кинорежисьор и дипломат.
• 110 г. от смъртта на Видинския митрополит Кирил (15.07.1832–1914), български църковен деец.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Евгений Босяцки (1929–17.12.2009), български художник.
• 80 г. от рождението на Джанет Дейли (1944–14.12.2013), американска писателка.
• 75 г. от смъртта на Клаус Ман (18.11.1906–1949), германски писател и публицист.

22.05.
• 165 г. от рождението на Артър Конан Дойл (1859–07.07.1930), английски писател.
• 100 г. от рождението на Шарл Азнавур (1924–01.10.2018), френски певец и композитор, писател, поет и актьор.
• 70 г. от рождението на Шуджи Накамура (1954), американско-японски физик и инженер, изобретател на синия светодиод, Нобелов лауреат.
• 40 г. от смъртта на Мими Балканска (23.07.1902–1984), българска оперетна и оперна певица.

23.05.
• 290 г. от рождението на Франц Месмер (1734–05.03.1815), германски лечител, откривател на човешките флуиди и родоначалник на съвременната хипноза.
• 145 г. от официалното откриване в София на Българската народна банка (1879).
• 90 г. от рождението на Робърт Муг (1934–21.08.2005), американски инженер и пионер на електронната музика, изобретател на първия комерсиален синтезатор.
• 80 г. от рождението на Мартин Полак (1944), австрийски писател, преводач и публицист.
• 70 г. от рождението на Бойко Станкушев (1954), български телевизионен журналист.

24.05.
• 530 г. от рождението на Понтормо (рождено име Джакопо Каручи) (1494–31.12.1556), италиански живописец, един от основоположниците на маниеризма.
• 480 г. от рождението на Уилям Гилбълт (1544–30.11.1603), английски физик, лекар и философ, автор на термина електричество.
• 205 г. от смъртта на кралица Виктория (1819–22.01.1901), кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия.
• 180 г. от предаване на първото телеграфно съобщение с морзова азбука от Вашингтон до Балтимор от Самуел Морз, изобретателя на морзовата азбука (1844).
• 125 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Анри Мишо (1899–19.10.1984), белгийски и френски поет, белетрист и художник.
• 100 г. от създаването на Българската федерация по лека атлетика.
• 90 г. от рождението на Кирил Господинов (1934–18.04.2003), български актьор.
• 50 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Дюк Елингтън (29.04.1899–1974), американски музикант, композитор и пианист.

25.05.
• 155 г. от рождението на Георги Порфириев Стаматов (1869–1942), български писател, класик на криминалния жанр.
• 125 г. от рождението на Панка Пелишек (1899–17.01.1990), българска пианистка от чешки произход.
• 90 г. от смъртта на Анание Явашов (01.10.1855–1934), български просветен деец и учен.
• 90 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Густав Холст (21.09.1874–1934), английски композитор и преподавател.
• 85 г. от рождението на Адриана Андреева (1939–28.12.2022), българска актриса и дубльор.
• 55 г. от смъртта на Райна Василева Касабова (01.07.1897–1969), българска милосърдна сестра и първата жена в света, участвала в боен полет.

26.05.
• 225 г. от рождението на Александър Сергеевич Пушкин (1799–29.01.1837), руски поет, родоначалник на новата руска литература.
• 85 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Климент Денчев (Бате Климбо) (1939–29.03.2009), български актьор.
• 85 г. от смъртта на Богомил Василев Андреев (08.01.1891–1939), български режисьор и актьор.

27.05.
• 460 г. от смъртта и 515 г. от рождението на Жан Калвин (10.07.1509–1564), френски деец на Реформацията, основател на калвинизма.
• 145 г. от смъртта на Анна Керн (22.02.1800–1879), руска мемоаристка, съвременница на Пушкин.
• 140 г. от рождението на Макс Брод (1884–20.12.1968), австрийски писател, философ, журналист, композитор, театрален и музикален критик.
• 140 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Константин Георгиев (1884–16.02.1954), български журналист, автор на текста на марша “Велик е нашият войник” – химн на българската армия.
• 130 г. от рождението на Самюел Дашиъл Хамет (1894–10.01.1961), американски автор на детективски романи и разкази.
• 60 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Джавахарлал Неру (14.11.1889–1964), индийски политик и държавник.
• 10 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Станка Пенчева (09.07.1929–2014), българска поетеса.

28.05.
• 245 г. от рождението на Томас Мур (1779–25.02.1852), английски поет от ирландски произход.
• 175 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Никола Тихов Обретенов (1849–11.10.1939), български обществен и политически деец, участник в националноосвободителното движение.
• 175 г. от смъртта на Ан Бронте (17.01.1820–1849), английска писателка.
• 75 г. от рождението на Стефан Димитров (1949), български композитор.
• 25 г. от смъртта на Пейо Бербенлиев (23.08.1923–1999), български архитект, професор по история на архитектурата.
• 10 г. от смъртта на Мая Анджелоу (рождено име Маргарит Ани Джонсън) (04.04.1928–2014), американска поетеса, писателка, актриса и общественичка.

29.05.
• 195 г. от смъртта на сър Хъмфри Дейви (17.12.1778–1829), английски химик и изобретател.
• 150 г. от рождението на Гилбърт Честъртън (1874–14.06.1936), английски писател.
• 80 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Иван Нивянин (26.12.1919–1944), български поет.

30.05.
• 280 г. от смъртта на Александър Поуп (21.05.1688–1744), английски поет и есеист, представител на Просвещението.
• 210 г. от рождението на Михаил Бакунин (1814–01.07.1876), руски революционер и публицист.
• 165 г. от рождението на Пиер Жане (1859–24.02.1947), френски психиатър и философ.
• 115 г. от рождението на Бенджамин (Бени) Гудман (1909–13.06.1986), американски джаз и суинг музикант, наричан „Кралят на суинга“.
• 45 г. от смъртта на Илка Попова (01.08.1905–1979), българска оперна певица.
• 15 г. от смъртта на Нончо Воденичаров (06.11.1955–2009), български каскадьор, певец, поет, актьор и бивш кмет на община Раднево.

31.05.
• 555 г. от рождението на Мануел I (1469–13.12.1521), крал на Португалия.
• 430 г. от смъртта на Тинторето (Якопо Робусти) (1518–1594), италиански ренесансов художник.
• 215 г. от смъртта на Франц Йозеф Хайдн (31.03.1732–1809), австрийски композитор, представител на виенската класическа школа.
• 205 г. от рождението на Уолт Уитман (1819–26.03.1892), американски поет.
• 125 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Леонид Леонов (1899–08.08.1994), руски писател.
• 10 г. от смъртта на Таня Масалитинова (02.09.1921 –2014), българска актриса.

Годишнини - юни 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 385
01.06.
• 220 г. от рождението на Михаил Иванович Глинка (1804–15.02.1857), руски композитор.

02.06.
• 120 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Джони Вайсмюлер (1904–20.01.1984), американски плувец, олимпийски шампион и актьор.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Николай Георгиев Гяуров (13.09.1929–2004), български оперен певец – бас.
• 15 г. от смъртта на Венцел Райчев (18.11.1930–2009), български преводач, журналист и социолог.
• 15 г. от смъртта на Дейвид Едингс (07.07.1931–2009), американски писател на фентъзи и научна фантастика.
• 10 г. от смъртта на Александър Шулгин (17.06.1925–2014), американски учен, химик, фармаколог.

03.06.
• 125 г. от смъртта на Йохан Щраус-син (25.10.1825–1899), австрийски композитор – “Крал на валса”, цигулар и диригент.
• 120 г. от смъртта на Йован Йованович–Змай (24.11.1833–1904), сръбски поет романтик, обществен деец.
• 100 г. от смъртта на Франц Кафка (03.07.1883–1924), австрийски писател.
• 85 г. от рождението на Любен Петков Желязков (1939–08.03.2016), български писател и белетрист.
• 60 г. от смъртта на Франс Емил Силанпя (16.09.1888–1964), финландски писател, Нобелов лауреат.
• 15 г. от смъртта на Дейвид Карадайн (08.12.1936–2009), американски актьор.

04.06.
• 330 г. от рождението и 250 г. от смъртта на Франсоа Кене (1694–16.12.1774), френски учен и икономист, основател на школата на физиократите.

05.06.
• 205 г. от рождението на Джон Кауч Адамс (1819–21.01.1892), английски астроном и математик.
• 145 г. от избирането на първото българско правителство (1879) с министър–председател Тодор Бурмов.
• 130 г. от смъртта на Жул-Леон Дютрей дьо Рен (02.01.1846–1894), френски изследовател-географ, морски топограф и пътешественик.
• 125 г. от рождението на Федерико Гарсия Лорка (1899–19.08.1936), испански поет и драматург.
• 120 г. от рождението на проф. Любен Димитров (1904–2000), български скулптор.
• 60 г. от рождението на Рик Риърдън (1964), американски писател, автор на поредицата за Пърси Джаксън.
• 50 г. от създаването в София на Съюза на преводачите в България (1974).
• 25 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Богдан Глогински (14.06.1924–1999), български писател.
• 20 г. от смъртта на Роналд Рейгън (06.02.1911–2004), американски политик, актьор и водещ, президент на САЩ (1981–1989).

06.06.
• 425 г. от рождението на Диего Родригес да Силва–и–Веласкес (1599–06.08.1660), испански живописец.
• 205 г. от рождението на Ернст Вилхелм фон Брюке (1819–07.01.1892), германски физиолог.
• 25 г. от смъртта на Дамян Дамянов (18.01.1935–1999), български поет.

07.06.
• 230 г. от рождението на Пьотър Чаадаев (1794–26.04.1856), руски публицист, декабрист.
• 100 г. от рождението на Вили Цанков (1924–21.10.2007), български театрален и филмов режисьор.
• 50 г. от смъртта на Алън Тюринг (23.06.1912–1954), английски математик, който се смята за баща на теоретичната информатика и теорията на изкуствения интелект.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Милан Асадуров (29.12.1949–2019), български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика.

08.06.
• 195 г. от рождението на Джон Евърет Миле (1829–13.08.1896), британски художник и илюстратор, един от основателите на Братството на прерафаелитите.
• 155 г. от основаването на читалище “Надежда” във Велико Търново (1869). В читалището заседават ІІІ, ІV и V Велико Народно събрание.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Борис Стефанов Попов (1894–12.12.1979), български ботаник–дендролог.
• 60 г. от рождението на Васил Иванов (Лучано) (1964), български бизнесмен и държавник.

09.06.
• 50 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Мигел Анхел Астуриас Росалес (19.10.1899–1974), гватемалски писател и дипломат, Нобелов лауреат.
• 35 г. от смъртта на Волфдитрих Шнуре (22.08.1920–1989), германски поет, белетрист, драматург и детски писател.

10.06.
• 205 г. от рождението на Гюстав Курбе (1819–31.12.1877), френски живописец.
• 95 г. от рождението на Коста Цонев (1929–25.01.2012), български театрален и филмов актьор, политик.
• 90 г. от смъртта на Лев Виготски (17.11.1896–1934), руски психолог.
• 75 г. от смъртта на Сигрид Унсет (20.05.1882–1949), норвежка писателка, Нобелов лауреат.
• 20 г. от смъртта на Николай Колев – Мичмана (20.02.1932–2004), български спортен журналист и футболен коментатор.
• 20 г. от смъртта на Рей Чарлс Робинсън (23.09.1930–2004), американски певец, автор на песни, пианист и композитор.

11.06.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Рихард Щраус (1864–08.09.1949), германски композитор и диригент.
• 110 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Петър Пондев (1914–12.11.1984), български литературен историк и критик.
• 75 г. от смъртта на Отон Жупанич (23.01.1878–1949), словенски поет.
• 60 г. от рождението на Петър (Чочо) Попйорданов (1964–05.05.2013), български актьор.
• 45 г. от смъртта на Джон Уейн (рождено име Марион Морисън) (26.05.1907– 1979), американски актьор, режисьор и продуцент.

12.06.
• 180 г. от рождението на Джанюариъс Макгахан (1844–09.06.1878), американски журналист, ярък застъпник на българската национална кауза.
• 135 г. от рождението на Гьончо Белев (1889–23.01.1963), български писател, белетрист.
• 120 г. от рождението на Атанас Далчев (1904–17.01.1978), български поет, преводач и есеист.
• 95 г. от рождението на Анелизе (Ане) Франк (12.06.1929–02.1945).
• 20 г. от смъртта на Кирил Гюлеметов (09.01.1938–2004), български художник.
• 15 г. от смъртта на Радко Борисов Дишлиев (15.06.1951–2009), български актьор.

13.06.
• 140 г. от рождението на Добри Божилов Хаджиянакиев (1884–01.02.1945), български финансист и политик, министър-председател на България на 60-ото правителство (1943–1944) и финансов министър в няколко правителства.
• 125 г. от рождението на Карлос Чавес (1899–02.08.1978), мексикански композитор и диригент.
• 65 г. от рождението на ген. Бойко Борисов (1959), български политик.

14.06.
• 160 г. от рождението на Алоис Алцхаймер (1864–19.12.1915), германски психиатър и невропатолог.
• 115 г. от рождението на Теодора (Фео) Мустакова-Генадиева (1909–30.12.2011), българска балерина и хореограф.
• 100 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Богдан Глогински (1924–05.06.1999), български писател.
• 100 г. от смъртта на Петко Д. Петков (04.05.1891–1924), български политик, дипломат и публицист.
• 100 г. от смъртта на Иван Петров Салабашев (19.01.1853–1924), математик, финансов, об¬ществено-политически и държавен деец, дипломат.
• 85 г. от рождението на Мануел Васкес Монталбан (1939–18.10.2003), испански писател.
• 30 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Хенри Манчини (16.04.1924–1994), американски композитор, музикант и диригент.

15.06.
• 430 г. от рождението на Никола Пусен (1594–19.11.1665), френски художник от епохата на класицизма.
• 135 г. от рождението на Никола Ганушев (1889–16.03.1958), български живописец, професор.
• 135 г. от смъртта на Михай Еминеску (15.01.1850–1889), румънски поет класик.
• 110 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Александър Муратов (рождено име Христо Мотов Мишев) (1914–14.11.1994), български поет и преводач.
• 45 г. от смъртта на Ернст Майстер (03.09.1911–1979), немски писател.
• 5 г. от смъртта на Франко Дзефирели (12.02.1923–2019), италиански актьор, режисьор, продуцент и сценарист.

16.06.
• 195 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Джеронимо (1829–17.02.1909), индиански вожд на апачите чирикауа.
• 45 г. от смъртта на Лизелоте Велскопф-Хенрих (15.09.1901–1979), германска писателка и историчка.

17.06.
• 785 г. от рождението на Едуард I Законодателя (1239–07.06.1307), крал на Англия.
• 310 г. от рождението на Александър Баумгартен (1714–26.05.1762), германски философ, родоначалник на естетиката като философска дисциплина.
• 305 г. от смъртта на Джоузеф Адисън (01.05.1672–1719), английски писател и политик.
• 95 г. от рождението на Юлия Винер-Ченишева (1929–22.10.2010), българска оперна певица.
• 20 г. от смъртта на проф. Боян Лечев (29.03.1926–2004), български цигулар, педагог и общественик.
• 20 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Тодор Динов Георгиев (24.07.1919–2004), български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино.
• 5 г. от смъртта на Петър Чернев (13.06.1972 –2019), български актьор.

18.06.
• 135 г. от рождението на Сергей Рубинщейн (1889–11.01.1960), руски психолог.
• 95 г. от рождението Любомир Каролеев (1929–18.01.1995), български диригент.
• 95 г. от рождението на Юрген Хабермас (1929), германски философ и социолог.
• 15 г. от смъртта на Енчо Мутафов (09.03.1943–2009), български учен, литературен и художествен критик и теоретик, културолог, есеист и публицист.

19.06.
• 145 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Турция (1879).
• 105 г. от рождението на Богомил Райнов (1919–08.06.2007), български поет, писател, художествен критик.
• 75 г. от рождението на Мерилин Кей (с псевдоним Шанън Блеър) (1949), американска писателка на детска и юношеска литература, и научна фантастика.
• 45 г. от смъртта на Иван Странски (02.01.1897–1979), български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за „баща“ на кристалния растеж.

20.06.
• 205 г. от рождението на Жак Офенбах (1819–05.10.1880), френски композитор, виолончелист и диригент.
• 145 г. от бр. 1 на сп. “Целокупна България”, първият официален орган на Либералната партия, под редакцията на Петко Р. Славейков и Иван Славейков (Велико Търново, 1879–).
• 115 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Ерол Флин (1909–14.10.1959), австралийски актьор, режисьор и сценарист.
• 90 г. от рождението на Живко Гарванов (1934–21.07.1998), български актьор.
• 80 г. от рождението на Иван Григоров (1944–04.07.2013), български актьор.
• 75 г. от рождението на Лайнъл Ричи (1949), американски певец, автор на песни, актьор и музикален продуцент.
• 70 г. от откриването на “Мост на дружбата” на река Дунав между Русе и Гюргево (1954).
• 20 г. от смъртта на Ханс Цибулка (20.09.1920–2004), германски поет и прозаик.

21.06.
• 150 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Андерс Йонас Ангстрьом (13.08.1814–1874), шведски физик.
• 110 г. от смъртта на Берта фон Зутнер (09.06.1843–1914), австрийска писателка и радетелка за мир.
• 80 г. от рождението на Антъни (Тони) Скот (1944–19.08.2012), британски филмов режисьор и продуцент.
• 25 г. от смъртта на Георги Кишкилов (11.03.1932–1999), български актьор.
• 10 г. от смъртта на Владислав Икономов (16.05.1938–2014), български режисьор и сценарист.

22.06.
• 100 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Александър Янков (1924–17.10.2019), български юрист, учен, дипломат и политик.
• 85 г. от смъртта на Митьо Станев (18.02.1877–1939), деец на революционното работническо движение в България.
• 85 г. от смъртта на Аркадий Рилов (17.01.1870–1939), руски художник-пейзажист и график.
• 75 г. от рождението на Мерил Стрийп (1949), американска актриса.
• 60 г. от рождението на Дан Браун (1964), американски писател.
• 55 г. от смъртта на Джуди Гарланд (рождено име Франсис Едъл Гъм) (10.06.1922–1969), американска актриса и певица.
• 50 г. от смъртта на Дариус Мийо (04.09.1892–1974), френски композитор.
• 5 г. от смъртта на Джудит Кранц (09.01.1928–2019), американска писателка.

23.06.
• 135 г. от рождението на Анна Андреевна Ахматова (1889–05.03.1966), руска поетеса.
• 105 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Херман Гмайнер (1919–26.04.1989), австриец, създател на модела за отглеждане и възпитание на изоставени деца и сирачета, известен като “SOS–детски селища”.
• 65 г. от смъртта на Борис Виан (10.03.1920–1959), френски писател, драматург и музикант.

24.06.
• 180 г. от рождението на Иван Гюзелев (1844–06.10.1916), български просветен деец, математик, политик и философ.
• 170 г. от рождението на Лука Иванов Касъров (1854–08.05.1916), съставител на първата българска енциклопедия – “Енциклопедически речник”, издаден от Д. В. Манчов. – Пловдив (т. І, 1899–).
• 140 г. от смъртта на Димитър Наумов (12.04.1851–1884), български агроном и общественик, един от основоположниците на аграрната наука в България, издател и редактор на в. „Земеделец“.
• 45 г. от смъртта на Ищван Йоркен (05.04.1912–1979), унгарски писател сатирик, основоположник на унгарския театър на абсурда.

25.06.
• 130 г. от рождението на Димитър Пешев (1894–20.02.1973), български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи.
• 115 г. от рождението на Димитър Тодоров Димов (1909–01.04.1966), български писател и драматург.
• 100 г. от рождението на Сидни Лумет (1924–09.04.2011), американски кинорежисьор.
• 90 г. от рождението на Васил Попов (1934–05.08.2015), български комик и артист.
• 90 г. от рождението на Петре Андреевски (1934–25.09.2006), македонски писател и драматург.
• 40 г. от смъртта на Мишел Фуко (15.10.1926–1984), френски философ, социолог и историк.
• 15 г. от смъртта на Фара Фосет (02.02.1947–2009), американска актриса.
• 15 г. от смъртта на Веселин Димитров Мамков (19.05.1938–2009), български журналист, радиоводещ и преподавател.
• 15 г. от смъртта на Майкъл Джексън (29.08.1958–2009), американски певец.

26.06.
• 205 г. откакто британецът Денис Джонсън патентова в Лондон велосипеда.
• 200 г. от рождението Уилям Томсън, лорд Келвин (1824–17.12.1907), шотландско-ирландски физик и учен-механик, основоположник на термодинамиката.
• 95 г. от рождението на Алексис Вайсенберг (1929–08.01.2012), френски пианист от български произход.

27.06.
• 450 г. от смъртта на Джорджо Вазари (30.07.1511–1574), италиански живописец, архитект, писател, автор на първата история на изкуството.
• 145 г. от рождението на Атанас Илиев Кирчев (1879–05.11.1912), български актьор, един от основоположниците на Народен театър „Иван Вазов“.
• 140 г. от рождението на Гастон Башлар (1884–16.10.1962), френски философ и поет.
• 115 г. от рождението на Крум Григоров Захариев (1909–11.06.1987), български писател.
• 95 г. от рождението на Александър Джеров (1929), български юрист и политик.
• 95 г. от рождението на Доньо Донев (1929–28.11.2007), български художник карикатурист и режисьор аниматор.
• 95 г. от първото излъчване на цветна телевизия в Ню Йорк, САЩ (1929).
• 70 г. от пускането в Обнинск, Русия, на първата в света атомна електроцентрала (1954).

28.06.
• 635 г. от смъртта на Мурад I Богоподобни (1326–1389), османски владетел, първият, използвал титлата султан.
• 200 г. от рождението на Пол Брока (1824–09.07.1880), френски лекар и патоанатом, откривател на речедвигателния център в мозъка.
• 185 г. от рождението на Васил Димитров Стоянов (1839–21.11.1910), един от основателите на Българското книжовно дружество, основател на библиотеката му, редактор на «Педагогическо списание».
• 120 г. от рождението на Зина Юрданова (1904–03.04.1998), българска художничка.
• 115 г. от рождението на Ерик Амблър (1909–22.10.1998), английски писател и сценарист.
• 105 г. от подписването на Версайския договор, който официално слага край на Първата световна война (1919).

29.06.
• 145 г. от рождението на Петко Наумов (1879–05.03.1933), български композитор, цигулар, диригент, музикален публицист, музикален педагог и общественик.
• 145 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Александър Цанков (1879–27.07.1959), български икономист, политик и държавник.
• 95 г. от рождението на Ориана Фалачи (1929–15.09.2006), италианска журналистка и писателка.
• 55 г. от смъртта на проф. Веселин Стоянов (20.04.1902–1969), български композитор и музикален педагог.

30.06.
• 135 г. от рождението на Владимир Сис (1889–02.07.1957), чешки журналист, военен кореспондент, писател, славянофил, защитник на българската национална кауза.
• 105 г. от смъртта на Джон Уилям Стрът, трети лорд Рейли (12.11.1842–1919), английски физик, съоткривател на аргона.
• 40 г. от смъртта на Лилиан Хелман (20.06.1905–1984), американска писателка, сценаристка, драматург и преподавател.

Годишнини - юли 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 411
• 145 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Самюъл Голдуин (1879–31.01.1974), кинопродуцент.

01.07.
• 220 г. от рождението на Жорж Санд (Амандина Аврора Дюпен) (1804–08.06.1876), френска писателка.
• 140 г. от смъртта на Едуард Иванович Тотлебен (20.05.1818–1884), руски военен инженер, генерал-адютант, граф.
• 135 г. от рождението на Вера Игнатиевна Мухина (1889–06.10.1953), руска скулпторка и художничка.
• 105 г. от рождението на Ханс Бендер (1919–28.05.2015), германски писател и издател.
• 90 г. от рождението на Сидни Полак (1934–26.05.2008), американски филмов режисьор, продуцент и актьор.
• 80 г. от рождението на Стоян Райчевски (1944), български етнограф и политик.
• 50 г. от смъртта на Хуан Перон (08.10.1895–1974), президент на Аржентина.
• 30 г. от смъртта на Асен Иванов Хаджиолов (19.01.1903–1994), хистолог, емб¬риолог, академик.
• 20 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Тодор Скаловски (21.01.1909–01.07.2004), македоски композитор, диригент и педагог, автор на музиката на химна на Северна Македония.
• 20 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Марлон Брандо (03.04.1924–2004), американски актьор.

02.07.
• 310 г. от рождението на Кристоф Вилибалд Глук (1714–15.11.1787), германски композитор.
• 300 г. от рождението на Фридрих Готлиб Клопщок (1724–14.03.1803), германски поет и драматург.
• 145 г. от рождението на Тодор Паница (1879–08.05.1925), деец на македоно-одринското революционно движение.
• 120 г. от рождението на Борис Иванов (1904–1993), български художник.
• 75 г. от смъртта на Георги Димитров (18.06.1882–1949), български политик и държавник, ръководител на Българската комунистическа партия.
• 50 г. от рождението на Матю Райли (1974), австралийски писател.
• 25 г. от смъртта на Кръстю Димитров (06.02.1916–1999), български шахматист.
• 25 г. от смъртта на Марио Пузо (15.10.1920–1999), американски писател от италиански произход.

03.07.
• 170 г. от рождението на Леош Яначек (1854–12.08.1928), чешки композитор.
• 145 г. от рождението на граф Aлфред Кожибски (1879–01.03.1950), полско-американски философ и инженер.
• 100 г. от рождението на Славчо Чернишев (1924–30.06.2000), български писател.
• 80 г. от рождението на Александър Томов (1944–21.10.2020), български поет, писател и сценарист.
• 65 г. от изобретяването на микрочипа от американеца Робърт Нойс (1959).

04.07.
• 220 г. от рождението и 160 г. от смъртта на Натаниел Хоторн (1804–19.05.1864), американски писател.
• 95 г. от рождението на Тодор Рачински (1929–26.12.1980), български учен-агроном.
• 90 г. от смъртта на Мария Склодовска-Кюри (07.11.1867–1934), полска физичка и химичка, първата жена професор в Парижкия университет, откривател на радиоактивните елементи полоний и радий.
• 70 г. от рождението на Александър Николаев Хайтов (1954), български скулптор.
• 60 г. от смъртта на Самуил Маршак (03.11.1887–1964), руски писател.
• 60 г. от откриването във Варна на първия Международен балетен конкурс (1964).
• 35 г. от смъртта на Леда Тасева (рождено име Виолета Цветкова Тасева) (22.08.1926–1989), българска актриса.
• 20 г. от смъртта на Георги Джубрилов (07.02.1938–2004), български актьор.

05.07.
• 145 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Ванда Ляндовска (05.07.1879–16.08.1959), полска пианистка и композиторка.
• 135 г. от рождението на Жан Кокто (1889–11.10.1963), френски поет, белетрист, драматург; кинорежисьор и художник.
• 90 г. от рождението на Николай Бинев (1934–08.12.2003), български актьор.
• 35 г. от смъртта на Димитър Димитров (Факира Мити) (22.02.1910–1989), български илюзионист, баща на естрадния певец Емил Димитров.
• 30 г. от смъртта на Андрей Малчев (21.01.1915–1994), български шахматист и шахматен съдия.

06.07.
• 170 г. от създаването на Републиканската партия в САЩ (1854).
• 170 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Георг Симон Ом (16.03.1789–1854), немски физик.
• 165 г. от рождението на Карл фон Хейденстам (1859–20.05.1940), шведски писател.
• 95 г. от рождението на проф. Тончо Жечев (1929–23.02.2000), български литературен критик.
• 25 г. от смъртта на Хоакин Родриго Видре (22.11.1901–1999), испански композитор и виртуозен пианист.
• 5 г. от смъртта на Жуау Жилберту (10.06.1931–2019), бразилски певец и китарист, създател на стила боса нова.

07.07.
• 140 г. от рождението на Лион Фойхтвангер (1884–21.12.1958), германски писател.
• 125 г. от рождението на Джордж Кюкор (1899–24.01.1983), американски филмов режисьор.
• 105 г. от рождението на Димитър Пеев (1919–05.11.1996), български писател, основател и пръв главен редактор на списание „Космос“.
• 100 г. от рождението на Мирослав Миндов (1924–21.12.2018), български актьор.
• 95 г. от рождението на Райнхард Баумгарт (1929–02.07.2003), германски белетрист, есеист и литературен критик.

08.07.
• 185 г. от рождението на Джон Рокфелер (1839–23.05.1937), американски предприемач, един от основателите на Федералния резерв на САЩ.
• 145 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Франция (1879).

09.07.
• 260 г. от рождението на Ан Радклиф (1764– 07.02.1823), английска писателка и авторка на готически романи.
• 205 г. от рождението на Елиас Хоу (1819–03.10.1867), американски изобретател, създател на шевната машина.
• 190 г. от рождението на Ян Неруда (1834–22.08.1891), чешки поет, белетрист и фейлетонист.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Станка Пенчева (1929–27.05.2014), българска поетеса.
• 50 г. от смъртта на Яна Язова (рождено име Люба Тодорова Ганчева) (23.05.1912–1974), българска писателка.

10.07.
• 515 г. от рождението и 460 г. от смъртта на Жан Калвин (1509–27.05.1564), френски деец на Реформацията, основател на калвинизма.
• 145 г. от рождението на Никола Маринов (1879–16.12.1948), български живописец.
• 80 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Ивана (Ваня) Петкова (1944–26.04.2009), българска поетеса, писателка и преводач.
• 30 г. от смъртта на Иван Радоев (30.03.1927–1994), български писател и драматург.
11.07.
• 160 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Петър Константинов Дънов (наричан Беинса Дуно или Учителя Беинса Дуно) (1864–27.12.1944), български философ, основател на учението дъновизъм.
• 95 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Димитър Димитров (1929–05.02.1999), български диригент.
• 85 г. от рождението на проф. Марко Семов (1939–18.01.2007), български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог; професор и член кореспондент на БАН.
• 85 г. от смъртта на Стилиян Ковачев (26.02.1860–1939), български генерал.
• 50 г. от смъртта на Пер Лагерквист (23.05.1891–1974), шведски писател, драматург и есеист, Нобелов лауреат.
• 45 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Валтер Арнолд (27.08.1909–1979), германски скулптор.
• 35 г. от смъртта на сър Лорънс Оливие (22.05.1907–1989), британски актьор, режисьор и продуцент.

12.07.
• 145 г. от създаването на Националната гвардейска част в България (1879).
• 140 г. от рождението на Амедео Модиляни (1884–24.01.1920), италиански живописец.
• 125 г. от рождението на Саша (Александър) Попов (1899–12.08.1976), български цигулар и диригент.
• 120 г. от рождението на Пабло Неруда (1904–23.09.1973), чилийски поет и есеист, общественик и дипломат.
• 95 г. от рождението на проф. Димитър Тъпков (1929–07.05.2011), български композитор.
• 50 г. от смъртта на Христо Бръмбаров (15.10.1905–1974), български оперен певец и вокален педагог.

13.07.
• 175 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Херман Хелмер (13.07.1849–1919), германски архитект.
• 130 г. от рождението на Исак Емануилович Бабел (1894–27.01.1940), руски писател.
• 100 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Нейчо Попов (1924–20.03.1974), български актьор.
• 80 г. от рождението на Ерньо Рубик (1944), унгарски изобретател, скулптор и професор по архитектура.
• 70 г. от смъртта на Фрида Кало (06.07.1907–1954), мексиканска художничка.
• 10 г. от смъртта на Надин Гордимър (20.11.1923–2014), южноафриканска писателка, Нобелов лауреат.

14.07.
• 235 г. от превземането на Бастилията в Париж. Начало на Френската революция (1789).
• 135 г. от рождението на Петър Динев (1889–02.07.1980), български музиковед и композитор.
• 105 г. от рождението на Лино Вентура (1919–22.10.1987), френски филмов актьор от италиански произход.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Карел Гот (1939–01.10.2019), чешки певец.
• 85 г. от смъртта на Георги Бакалов (27.11.1873–1939), български публицист, литературен критик и историк, издател.
• 85 г. от смъртта на Алфонс Муха (24.07.1860–1939), чешки живописец, един от най–видните представители на ар нуво.
• 70 г. от смъртта на Хасинто Бенавенте-и-Мартинес (12.08.1866–1954), испански драматург.
• 45 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Димитър Атанасов Страгачев (23.02.1894–1979), български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България.

15.07.
• 415 г. от смъртта на Анибале Карачи (03.11.1560–1609), италиански бароков художник.
• 170 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Васил Христов Радославов (1854–21.10.1929), български политик и държавник, юрист, член на Българското книжовно дружество.
• 120 г. от смъртта на Антон Павлович Чехов (29.01.1860–1904), руски белетрист и драматург.
• 110 г. от бр. 1 на литературното списание “Отечество” (1914).
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Айрис Мърдок (1919–08.02.1999), ирландска писателка.
• 95 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Хуго фон Хофманстал (01.02.1874–1929), австрийски поет, белетрист, есеист и драматург.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Дойно Дойнов (16.07.1929–18.01.2014), български историк и общественик.

16.07.
• 360 г. от смъртта на Андреас Грифиус (02.10.1616–1664), германски драматург и поет.
• 135 г. от рождението на Сава Чукалов (1889–26.08.1971), български лексикограф, езиковед и преводач.
• 35 г. от смъртта на Херберт фон Караян (05.04.1908–1989), австрийски диригент.
• 30 г. от смъртта на Джулиан Швингър (12.02.1918–1994), американски физик, Нобелов лауреат.

17.07.
• 145 г. от създаването на Министерството на отбраната (1879).
• 135 г. от рождението на Ърл Стенли Гарднър (1889–11.03.1970), американски автор на детективски романи.
• 90 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Димитър Манчев (1934–14.01.2009), български актьор.
• 70 г. от рождението на Ангела Меркел (1954), германски политик, канцлер на Германия.
• 65 г. от смъртта на Били Холидей (родена като Елианора Фейгън) (07.04.1915–1959), американска джаз певица.
• 55 г. от смъртта на Нестор Алексиев Мирчев (25.03.1878–1969), български дърворезбар.

18.07.
• 160 г. от рождението на Рикарда Хух (1864–17.11.1947), германска поетеса, романистка и историчка.
• 140 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Фердинанд Ритер фон Хохщетер (30.04.1829–1884), австрийски геолог.
• 130 г. от смъртта на Шарл Мари Льоконт дьо Лил (22.10.1818–1894), френски поет.
• 125 г. от рождението на Никола Попов (1899–23.12.1963), български актьор.
• 125 г. от смъртта на Хорейшо Алджър (13.01.1832–1899), американски писател.
• 120 г. от рождението на Драган Прокопиев (18.07.1904–1988), български хоров диригент и музикален педагог.

19.07.
• 650 г. от смъртта и 720 г. от рождението на Франческо Петрарка (20.07.1304–1374), италиански учен, дипломат, поет, един от основоположниците на Ренесанса.
• 235 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Джон Мартин (1789–17.02.1854), английски художник, гравьор и илюстратор.
• 210 г. от рождението на Самюъл Колт (1814–10.01.1862), американски оръжеен конструктор, патентовал едноименния револвер.
• 205 г. от рождението на Готфрид Келер (1819–16.07.1890), швейцарски писател.
• 190 г. от рождението на Едгар Дега (1834–27.09.1917), френски живописец, скулптор и график.
• 75 г. от рождението на Богдана Карадочева(1949), българска певица.
• 60 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Борис Чернев (1964–06.04.2009), български актьор и дубльор на филми и реклами.
• 5 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Рютгер Хауер (23.01.1944–2019), нидерландски актьор.

20.07.
• 720 г. от рождението и 650 г. от смъртта на Франческо Петрарка (1304–20.07.1374), италиански ренесансов поет.
• 105 г. от рождението на сър Едмънд Хилари (1919–11.01.2008), новозеландски изследовател, първия алпинист изкачил връх Еверест.
• 85 г. от рождението на Георги Г. Георгиев (1939–13.10.2008), български актьор и режисьор.
• 55 г. от първото стъпване на повърхността на Луната на американците Н. Армстронг и Е. Олдрин с “Аполо-11” (1969).

21.07.
• 235 г. от рождението на Васил Евстатиевич Априлов (1789–02.10.1847), български възрожденски просветен и обществен деец, основател на първото светско училище в България (Габрово, 1835).
• 170 г. от рождението на Алберт Еделфелт (1854–18.08.1905), финландско-шведски художник.
• 125 г. от рождението на Ърнест Милър Хемингуей (1899–02.07.1961), писател и журналист.
• 75 г. от рождението на Анри Кулев (1949), български художник-аниматор.
• 45 г. от смъртта на Васил Чертовенски (14.01.1910–1979), български писател-хуморист и журналист.
• 20 г. от смъртта на Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) (23.04.1922–2004), български писател и сатирик.
• 20 г. от смъртта на Едуард Б. Люис (20.05.1918–2004), американски генетик, Нобелов лауреат.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Джери Голдсмит (10.02.1929–2004), американски композитор на филмова музика.

22.07.
• 240 г. от рождението на Фридрих Вилхелм Бесел (1784–17.03.1846), германски астроном и математик.
• 160 г. от смъртта на Михаил Достоевски (25.10.1820–1864), руски писател.
• 135 г. от смъртта на Иван Калпазанов (1835–1889), български индустриалец и общественик, собственик на първата фабрика за текстил в България.
• 130 г. от рождението на Оскар Мария Граф (1894–28.06.1967), германски писател.
• 90 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Тодор Цонев (1934–23.10.2004), български художник.
• 45 г. от смъртта на Любомир Шарланджиев (Шарлето) (18.04.1931–1979), български театрален и кинорежисьор.
• 5 г. от смъртта на Бригите Кронауер (29.12.1940–2019), германска писателка.

23.07.
• 350 г. от смъртта на Петър Михайлов Парчевич (ок. 1612–1674), български католически епископ, дипломат и деец на освободителното движение през 17 век.
• 145 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Великобритания (1879).
• 90 г. от установяването на дипломатически отношения между България и СССР (1934).

24.07.
• 170 г. от рождението на Константин Иречек (1854–10.01.1918), чешки историк, славист, българист и б¬иб¬лиограф; професор, почетен член на Българското книжовно дружество; об¬щественик и деец на българската култура и просвета.
• 110 г. от рождението на проф. Филип Филипов (1914–02.08.1983), български театрален режисьор.
• 105 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Тодор Динов Георгиев (1919–17.06.2004), български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино.
• 90 г. от рождението на Христо Мермерски (1934–20.12.2022), български агробиолог и политик.
• 75 г. от рождението на Асен Гаргов (1949–07.08.2017), български поп певец, музикант и композитор.
• 65 г. от рождението на Здравка Евтимова (1959), българска писателка и преводач.
• 55 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Витолд Гомбрович (04.08.1904–1969), полски романист, драматург и есеист.

25.07.
• 230 г. от смъртта на Андре Шение (30.10.1762–1794), френски поет и публицист.
• 190 г. от смъртта на Самюъл Тейлър Колридж (21.10.1772–1834), английски поет, философ и литературен критик.
• 145 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Италия. (1879).
• 120 г. от смъртта на Харалан Ангелов (10.02.1845–1904), български поет и общественик.
• 95 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Василий Шукшин (1929–02.10.1974), руски писател, кинорежисьор и актьор.
• 90 г. от рождението на Георги Кордов (1934–16.01.2006), български певец и музикален педагог.

26.07.
• 130 г. от смъртта на Цани Шкипърнев Гинчев (авг. 1835–1894), български писател, учител, обществен деец, редовен член на Българското книжовно дружество.
• 130 г. от рождението на Олдъс Хъксли (1894–22.11.1963), ирландски писател.
• 120 г. от смъртта на Тодор Пеев (Стоянов) (1842–1904), български революционер, учител, журналист, драматург, автор на първата оригинална българска трагедия.

27.07.
• 200 г. от рождението на Александър Дюма-син (1824–27.11.1895), френски писател.
• 180 г. от смъртта на Джон Далтон (06.09.1766–1844), английски физик и химик.
• 100 г. от рождението на Милка Янакиева (1924–02.2015), българска певица и актриса.
• 65 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Александър Цанков (29.06.1879–1959), български икономист, политик и държавник.
• 55 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Стефан Гъдуларов (13.04.1899–1969), български актьор и режисьор.

28.07.
• 230 г. от смъртта на Максимилиан Мари Изидор Робеспиер (06.05.1758–1794), деец на Френската буржоазна революция, адвокат.
• 230 г. от смъртта на Огюстен Робеспиер (21.01.1763–1794), деец на Френската буржоазна революция, юрист и политик.
• 220 г. от рождението на Лудвиг Фойербах (1804–13.09.1872), германски философ.
• 150 г. от рождението на Ернст Касирер (1874–13.04.1945), германски философ и историк.
• 145 г. от излизането на брой първи на “Държавен вестник”, официален орган на Народното събрание (София, 1879).
• 115 г. от рождението на Ане Бурда (1909–03.11.2005), германска издателка на модни, кулинарни и светски списания.
• 110 г. от началото на Първата световна война (1914).
• 100 г. от рождението на Георги Раданов (1924–24.12.1991), български актьор.
• 70 г. от рождението на Уго Чавес (1954–05.03.2013), президент на Венецуела от 1999 до 2013 г.

29.07.
• 105 г. от рождението на Емил Манов (1919–30.08.1982), български писател.
• 50 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Ерих Кестнер (23.02.1899–1974), германски писател.
• 65 г. от рождението на Мартина Вачкова (1959), българска актриса.
• 5 г. от смъртта на Васил Методиев (Шпайдела) (05.01.1935–2019), български футболист и треньор.

30.07.
• 240 г. от рождението на Леополд Шефер (1784–16.02.1862), германски поет, романист и композитор.
• 135 г. от рождението на Франс Мазарел (1889–03.01.1972), белгийски художник.
• 75 г. от смъртта на Стоян Данев (28.01.1858–1949), български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия.

31.07.
• 240 г. от смъртта на Дени Дидро (05.10.1713–1784), френски философ и мислител, писател и теоретик на изкуството, енциклопедист.
• 175 г. от смъртта на Шандор Петьофи (01.01.1823–1849), унгарски поет и революционер.
• 110 г. от рождението на Камен Калчев (Петър Митев Калчев) (1914–14.01.1988), български писател.
• 110 г. от рождението на Луи дьо Фюнес (1914–27.01.1983), френски актьор.
• 110 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Жан Жорес (03.09.1859–1914), френски политик и общественик.
• 105 г. от рождението на Примо Леви (1919–11.04.1987), италиански химик и писател.
• 80 г. от смъртта на Антоан дьо Сент-Екзюпери (29.06.1900–1944), френски писател и летец.

Годишнини - август 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 386
• 530 г. от рождението и 490 г. от смъртта на Антонио Алегри да Кореджо (1494–05.03.1534), италиански художник.

01.08.
• 560 г. от смъртта и 635 г. от рождението на Козимо ди Джовани де Медичи (27.09.1389–1464), италиански политик и банкер, основоположник на династията на Медичите.
• 310 г. от смъртта на Анна Стюарт (06.02.1665–1714), кралица на Англия, Ирландия и Шотландия, последният монарх от династията на Стюартите.
• 280 г. от рождението и 195 г. от смъртта на Жан-Батист Ламарк (1744–18.12.1829), френски естествоизпитател.
• 205 г. от рождението на Херман Мелвил (1819–28.09.1891), американски писател.
• 165 г. от рождението на проф. Стефан Георгиев (1859–10.05.1900), български ботаник, създател на Ботаническата градина при Софийския университет.
• 165 г. от смъртта на княз Стефан Богориди (1775–1859), висш турски сановник, внук на Софроний Врачански.
• 100 г. от бр. 1 на в. “Работничка” под редакцията на Ана Маймункова (София, 1924–).

02.08.
• 195 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Феликс Филип Каниц (02.08.1829–08.01.1904), унгарски географ, археолог, етнограф, член на Българското книжовно дружество. (”Дунавска България и Балканът”).
• 15 г. от смъртта на Адолф Ендлер (20.09.1930–2009), германски поет, есеист, драматург и преводач.

03.08.
• 120 г. от рождението на Клифърд Саймък (1904–25.04.1988), американски автор на научна фантастика.
• 100 г. от смъртта на Джоузеф Конрад (03.12.1857–1924), британски писател .
• 95 г. от смъртта на Емил Берлинер (20.05.1851–1929), немско-американски изобретател, изобретил грамофонната плоча, грамофона и микрофона.
• 70 г. от смъртта на Колет (Сидони-Габриел Колет) (28.01.1873–1954), френска писателка и журналистка.
• 45 г. от смъртта на Василка (Васка) Попова-Баларева (07.04.1902–1979), българска художничка.

04.08.
• 165 г. от рождението на Кнут Хамсун (1859–19.02.1952), норвежки писател.
• 120 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Витолд Гомбрович (1904–24.07.1969), полски романист, драматург и есеист.
• 100 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Иван Ангелов (18.04.1864–1924), български художник.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Ясер Арафат (1929–11.11.2004), палестински политически лидер.
• 35 г. от смъртта и 110 г. от рождението на проф. Люба Енчева (09.08.1914–1989), българска пианистка и музикална педагожка.

05.08.
• 180 г. от рождението на Иля Ефимович Репин (1844–29.09.1930), руски художник.
• 100 г. от рождението на Емил Петров (1924–06.11.2002), български литературен и кинокритик.
• 40 г. от смъртта на Ричард Бъртън (10.11.1925–1984), британски актьор.
• 5 г. от смъртта на Тони Морисън (18.02.1931–2019), американска писателка, Нобелов лауреат.

06.08.
• 405 г. от рождението на Барбара Строци (1619–11.11.1677), италианска барокова композиторка и певица.
• 215 г. от рождението на барон Алфред Тенисън (1809–06.10.1892), английски поет.
• 90 г. от рождението на Петър Крумов Атанасов (1934–20.12.2021), български хоров диригент, композитор и аранжор.
• 90 г. от рождението на Пиърс Антъни (1934), американски писател.
• 75 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Георги Найденов (Гого) (1949–10.01.2014), български поп-певец, член на музикалната формация „Тоника“.
• 15 г. от смъртта на Джон Хюз (18.02.1950–2009), американски филмов режисьор, продуцент и писател.
• 15 г. от смъртта на Петър Василев (09.10.1911–2009), български актьор.

07.08.
• 190 г. от смъртта на Жозеф Мари Жакард (07.07.1752–1834), френски инженер, изобретил тъкачния стан.
• 105 г. от рождението на Дако Георгиев Даковски (1919–28.01.1962), български кинорежисьор.
• 75 г. от смъртта на кап. Камен Луков Пейнски (26.11.1875–1949), български офицер, военен диригент и композитор.
• 55 г. от смъртта на проф. Димитър Йоцов (03.08.1875–1969), български историк, дипломат и политик.
• 25 г. от смъртта на Паун Генов (29.06.1915–1999), български писател, поет и документалист.

08.08.
• 350 г. от смъртта на Филип Станиславов (ок. 1608–1674), български книжовник и просветител католически епископ, съставител на първата българска печатна книга “Абагар” (1651).
• 30 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Леонид Леонов (31.05.1899–1994), руски писател.

09.08.
• 125 г. от рождението на Памела Травърз (псевдоним на Хелен Линдън Гоф) (1899–23.04.1996), австралийска писателка, автор на „Мери Попинз”.
• 115 г. от смъртта и 170 г. от рождението на акад. Георги Златарски (25.01.1854–1909), първият български геолог, основател на Геоложкия институт при Софийския университет; действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор.
• 110 г. от рождението на Петър Бобев (1914–27.04.1997), български писател.
• 110 г. от рождението на Туве Марика Янсон (1914–27.06.2001), финландска шведскоезична писателка и илюстратор.
• 110 г. от рождението и 35 г. от смъртта на проф. Люба Енчева (1914–04.08.1989), българска пианистка и музикална педагожка.
• 105 г. от смъртта на Руджеро Леонкавало (23.04.1857–1919), италиански композитор и либретист.
• 105 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Ернст Хекел (16.02.1834–1919), немски естественик и философ.
• 85 г. от смъртта на акад. Стоян Стоянов Аргиров (10.02.1870–1939), български библиотековед, първият преподавател по библиотекознание в Софийския университет.
• 75 г. от смъртта на Дончо Костов Стоянов (19.06.1897–1949), български агроном и генетик.

10.08.
• 210 г. от рождението на Хайнрих (Анри) Нестле (1814–07.07.1890), германски индустриалец и изобретател, основател на компанията „Нестле” и един от създателите на млечния шоколад.

11.08.
• 210 г. от рождението на Иван Мажуранич (1814–04.08.1890), хърватски поет и общественик.
• 170 г. от рождението на Михалаки Георгиев (1854–14.02.1916), български писател белетрист.
• 100 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Борис Карлов (1924–14.12.1964), български акордеонист, основоположник на акордеонното свирене в българската и в сръбската народна музика.
• 80 г. от рождението на Христо Калчев (1944–22.03.2006), български писател.

12.08.
• 185 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Иван Кършовски (1839–01.03.1914), български революционер, книжовник и общественик.
• 145 г. от основаването на българския военен флот (1879).
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на проф. Васил Димитров Георгиев (1934–21.11.2019), български актьор и театрален педагог.
• 65 г. от рождението на Стенли (рождено име на Станислав Йорданов Сланев) (1959), български певец и композитор.
• 60 г. от рождението на Пламен Антов (1964), български литературен историк, поет и драматург.
• 60 г. от смъртта на Йън Флеминг (28.05.1908–1964), английски писател, автор на поредица книги за британския разузнавач Джеймс Бонд.
• 35 г. от смъртта на Уилям Шокли (13.02.1910–1989), американски физик, Нобелов лауреат, един от изобретателите на транзистора.
• 15 г. от смъртта на Лес Пол (рождено име Лестър Полсфус) (09.06.1915–2009), американски музикант и изобретател.

13.08.
• 210 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Андерс Йонас Ангстрьом (1814–21.06.1874), шведски физик.
• 205 г. от рождението на Джордж Гейбриъл Стокс (1819–01.02.1903), ирландски физик и математик, с принос в областта на механиката на флуидите, оптиката и математическата физика.
• 195 г. от рождението на Иван Михайлович Сеченов (1829–15.11.1905), руски лекар физиолог, академик.
• 125 г. от рождението на сър Алфред Хичкок (1899–29.04.1980), английски кинорежисьор, продуцент и сценарист.
• 90 г. от смъртта на ген.-лейт. Георги Минчев Вазов (05.01.1860–1934), български военен и държавен деец.
• 80 г. от рождението на Димитър Върбанов Бочев (1944), български писател и журналист.

14.08.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Исак Бродски (06.01.1884–1939), руски живописец и график.
• 40 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Джон Пристли (13.09.1894–1984), английски поет.
• 30 г. от смъртта на Елиас Канети (25.07.1905–1994), немскоезичен писател, роден в Русе.
• 20 г. от смъртта на Чеслав Милош (30.06.1911–2004), полски писател, преводач и дипломат, Нобелов лауреат.
• 15 г. от смъртта на Илия Конев (06.02.1928–2009), български литературовед и политик.

15.08.
• 255 г. от рождението на Наполеон Бонапарт (1769–05.05.1821), френски пълководец и император.
• 155 г. от основаването на читалище “Напредък” в Шумен (1869).
• 140 г. от рождението на Страшимир Кринчев (1884–15.07.1913), български писател, литературен и театрален критик.
• 135 г. от смъртта на Иван Доспевски (14.02.1840–1889), български художник-живописец.
• 120 г. от рождението на Антон Гьошев-Югов (1904–06.07.1991), български политик и държавник.
• 120 г. от смъртта на Димитър Душанов (23.02.1837–1904), български просветен и театрален деец, книжовник и преводач.
• 100 г. от рождението на Робърт Болт (1924–20.02.1995), английски сценарист и драматург.
• 80 г. от рождението на Силви Вартан (1944), френска певица от унгаро-българо-арменски произход.
• 75 г. от смъртта на Растко Петрович (03.03.1898–1949), сръбски писател и критик.

16.08.
• 135 г. от рождението на Крум Дрончилов (1889–12.11.1925), български антропогеограф и етнограф.
• 125 г. от смъртта на Роберт Бунзен (31.03.1811–1899), немски химик, съоткривател на спектралния анализ.
• 110 г. от рождението на проф. Тянко Йорданов (1914–06.07.2003), български географ, основател и водещ на телевизионното предаване “Атлас”.
• 75 г. от рождението на Рада Панчовска (1949–27.04.2022), българска поетеса, преводач и издател.
• 75 г. от смъртта на Маргарет Мичъл (08.11.1900–1949), американска писателка.
• 70 г. от рождението на Джеймс Камерън (1954), канадски режисьор, сценарист и продуцент.
• 65 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Ванда Ляндовска (05.07.1879–1959), полска пианистка и композиторка.

17.08.
• 395 г. от рождението на Ян III Собиески (1629–17.06.1696), крал на Полша.
• 55 г. от смъртта на Ото Щерн (17.02.1888–1969), американски физик от немски произход, Нобелов лауреат.
• 55 г. от смъртта на Лудвиг Мис ван дер Рое (27.03.1886–1969), германски архитект, модернист.

18.08.
• 130 г. от излизането на бр. 1 на в. “Знаме”, орган на Демократическата партия (1894–1898).
• 45 г. от смъртта на Иван Кръстев Маринов (06.01.1896–1979), български генерал-лейтенант, военен министър на войната и главнокомандващ на Българската армия от 9 септември 1944 г. до 2 юли 1945 г.
• 20 г. от смъртта на Елмър Бърнстийн (04.04.1922–2004), американски композитор.

19.08.
• 2010 г. от смъртта на Гай Октавиан Август (63 г. пр. н. е.–14 г. от н. е.), римски император.
• 135 г. от смъртта на Огюст Виле де Лил-Адан (07.11.1838–1889), френски писател.
• 125 г. от основаването на Българския пчеларски съюз (1899).
• 125 г. от рождението на Боян Дановски (1899–09.03.1976), български режисьор, театрален педагог и драматург.
• 100 г. от смъртта на Михаил Мирчев Иванов (19.08.1866–1924), български лекар, бактериолог.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Жорж Ганчев (29.08. 1939–2019), български политик.

20.08.
• 245 г. от рождението на Йонс Якоб Берцелиус (1779–07.08.1848), шведски химик, един от основоположниците на съвременната химия.
• 170 г. от смъртта на Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (27.01.1775–1854), германски философ.
• 25 г. от смъртта на Стоян Тодоров Стоянов (01.07.1922–1999), български учен, лекар и психиатър.

21.08.
• 235 г. от рождението на барон Огюстен Луи Коши (1789–23.05.1857), френски математик, пионер в математическия анализ.
• 210 г. от смъртта на Бенджамин Томпсън (граф Ръмфорд) (26.03.1753–1814), британски физик и изобретател.
• 120 г. от рождението и 40 г. от смъртта и на Уилям „Каунт“ Бейзи (1904–26.04.1984), американски джаз пианист и композитор.
• 115 г. от рождението на Боян Василев Атанасов (1909–24.11.1997), български юрист, дипломат и преводач.
• 45 г. от смъртта на Димитър Петров Станков (16.03.1925–1979), български художник и изкуствовед.
• 45 г. от смъртта на Иван Унджиев (15.03.1902–1979), български историк.

22.08.
• 440 г. от смъртта на Ян Кохановски (1530–1584), полски поет.
• 150 г. от рождението на Макс Шелер (1874–19.05.1928), германски философ.
• 115 г. от рождението на Стоян Ц. Даскалов (1909–18.05.1985), български писател.
• 35 г. от смъртта на Марин Върбанов (20.09.1932–1989), български художник по съвременен текстил.

23.08.
• 270 г. от рождението на Луи XVI (1754–21.01.1793), крал на Франция.
• 255 г. от рождението на Жорж Кювие (1769–13.05.1832), френски естествоизпитател.
• 170 г. от рождението на Атанас Стоянов (1854–06.10.1930), български композитор и музикален педагог.
• 45 г. от смъртта на Стефан Пейчев (03.03.1905–1979), български актьор.

24.08.
• 125 г. от рождението на Хорхе Луис Борхес (1899–14.06.1986), аржентински писател и преводач.
• 75 г. от влизането в сила на Основополагащия пакт на НАТО, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон от 12 страни.
• 55 г. от откриването на курортния комплекс “Албена” (1969).

25.08.
• 280 г. от рождението на Йохан Готфрид Хердер (1744–18.12.1803), германски философ и просветител.
• 205 г. от смъртта на Джеймс Уат (19.01.1736–1819), английски изобретател, създател на парната машина.
• 105 г. от смъртта на Георги Кирков (15.08.1867–1919), български публицист и политик.
• 45 г. от смъртта на проф. Димитър Гюдженов (26.01.1891–1979), български художник.
• 40 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Труман Капоти (30.09.1924–1984), американски писател.
• 25 г. от смъртта на Андрей Чапразов (16.02.1920–1999), български театрален и филмов актьор.

26.08.
• 165 г. от рождението на Джеймс Уилърд Шулц (1859–11.06.1947), американски писател, автор на книги за американските индианци.
• 110 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Хулио Кортасар (1914–12.02.1984), аржентински писател и поет.
• 95 г. от смъртта на Иван Николаевич Вулпе (01.09.1876–1929), български оперен певец и вокален педагог.
• 90 г. от осветяването на Паметника на свободата на връх Шипка (1934).
• 85 г. от рождението на Тодор Колев (1939–15.02.2013), български актьор и театрален педагог.
• 65 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Ивайло Джамбазов (1959–20.05.2009), български актьор и режисьор.
• 50 г. от смъртта на Чарлз Линдберг (04.02.1902–1974), американски пилот, прелетял за пръв път без кацане Атлантическия океан.

27.08.
• 115 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Валтер Арнолд (1909–11.07.1979), германски скулптор.
• 70 г. от рождението на Петър Величков Петров (1954), български литературен историк, журналист и поет.
• 10 г. от смъртта на Валери Нисимов Петров (роден като Валери Нисим Меворах) (22.04.1920–2014), български поет, сценарист, драматург и преводач.

28.08.
• 275 г. от рождението на Йохан Волфганг Гьоте (1749–22.03.1832), германски поет и мислител.
• 210 г. от рождението на Шеридан Ле Фаню (1814–07.02.1873), ирландски писател.
• 110 г. от смъртта на Анатолий Лядов (11.05.1855–1914), руски композитор, диригент, музикален педагог и фолклорист.
• 70 г. от рождението на Кристиян Бояджиев (1954), български композитор, аранжор, музикален продуцент.

29.08
• 200 г. от рождението на Пьотър Алабин (16.09.1824–10.05.1896), руски генерал и обществен деец, първи граждански губернатор на София след Освобождението.
• 150 г. от рождението на Мануел Мачадо (1874–19.01.1947), испански поет, драматург и журналист.
• 105 г. от рождението на Пеньо Русев (1919–17.01.1982), български писател, литературен историк и критик.
• 100 г. от рождението на Димитър Андонов Бойчев (1924–1993), български скулптор.
• 85 г. от рождението на Мариана Евстатиева-Биолчева (1939), българска режисьорка и преподавател.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Жорж Ганчев (1939–19.08.2019), български политик.
• 80 г. от рождението на Лукас Хартман (1944), швейцарски писател.
• 30 г. от смъртта на Боян Балабанов (05.11.1912–1994), български писател, поет и драматург.

30.08.
• 105 г. от рождението на Александър Вутимски (Александър Коцев Вутов) (1919–23.09.1943), български поет.
• 100 г. от освещаването на храм “Свети Александър Невски” в София (1924).
• 65 г. от рождението на Димитър Костов Цонев (1959–23.08.2016), български журналист и телевизионен водещ.

31.08.
• 275 г. от рождението на Александър Николаевич Радишчев (1749–24.09.1802), руски писател, родоначалник на революционната мисъл в Русия, философ-материалист.
• 190 г. от рождението на Амилкаре Понкиели (1834–17.01.1886), италиански оперен композитор.
• 160 г. от смъртта на Фердинант Ласал (11.04.1825–1864), германски философ.
• 155 г. от рождението на ген.-майор Константин Кирков (1869–01.09.1920), родоначалник на българската военна педагогика.
• 110 г. от рождението на Лидия Ковачева (1914–05.10.2002), българска природолечителка, създател на система за лечение с глад.
• 100 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Харолд Хаубенщок, известен с псевдонима си Хари Майен (1924–15.04.1979), германски актьор, режисьор и драматург.
• 100 г. от смъртта на Тодор Александров (04.03.1881–1924), водач на ВМОРО.
• 85 г. от рождението на Милен Николов (1939–10.09.1998), български режисьор.
• 75 г. от рождението на Ричард Гиър (1949), американски актьор.

Годишнини - септември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 333
01.09.
• 350 г. от смъртта на Петър Богдан (1601–1674), български книжовник и политически деец.
• 125 г. от рождението на Анастас Петров Дачов (1899–26.12.1978), български балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет.
• 120 г. от началото на работата на Телеграфната агенция на Русия – ИТАР–ТАСС (1904).
• 85 г. от нахлуването на германските войски в Полша – началото на Втората световна война (1939).
• 75 г. от началото на работата на германската информационна агенция ДПА (1949).

02.09.
• 230 г. от основаването на гр. Одеса, Украйна (1794).
• 135 г. от смъртта на Захари Стоянов (1850–1889), български писател, публицист, революционер и общественик.
• 60 г. от рождението на Киану Рийвс (1964), канадско-американски актьор.

03.09.
• 165 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Жан Жорес (1859–31.07.1914), френски политик и общественик.
• 50 г. от рождението на Мария Донева (1974), българска поетеса.

04.09.
• 215 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Юлиуш Словацки (1809–03.04.1849), полски поет и драматург.
• 200 г. от рождението на Антон Брукнер (1824–11.10.1896), австрийски композитор.
• 60 г. от смъртта на Вернер Бергенгрюн (16.09.1892–1964), немско-балтийски писател.
• 55 г. от откриването на ТЕЦ “Марица-изток 2” (1969).
• 50 г. от откриването на АЕЦ “Козлодуй” (1974).
• 35 г. от смъртта на Жорж Сименон (13.02.1903–1989), френски писател от белгийски произход.
• 25 г. от смъртта на Янаки Петров (Чичо Чичопей) (28.02.1947–1999), български поет, автор на книги за деца.
• 15 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Кийт Уотърхаус (06.02.1929–2009), британски колумнист, романист и автор на многобройни телевизионни новели.

05.09.
• 250 г. от рождението на Каспар Давид Фридрих (1774–07.05.1840), германски художник от епохата на романтизма.
• 115 г. от рождението на Атанас Смирнов (1909–26.02.1976), български поет и читалищен деец.
• 105 г. от смъртта на Василий Чапаев (09.02.1887–1919). Герой от Гражданската война в Русия, командир на дивизия в Червената армия.

06.09.
• 215 г. от рождението на Бруно Бауер (1809–15.04.1882), германски историк, теолог, журналист и философ.
• 160 г. от рождението на Никола Христов Габровски (1864–11.06.1925), български публицист, политик и общественик, един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
• 145 г. от рождението на генерал–майор Атанас Христов (Молткето) (1879–?), военен теоретик и историк; автор на книги и статии за войните 1912 – 1918 г., учебници за Военното училище и Военната академия, в които е преподавател.
• 120 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Любомир Панайотов Пипков (1904–09.05.1974), български композитор.
• 95 г. от рождението на проф. Димитър Аврамов (1929–01.05.2008), български изкуствовед.
• 85 г. от смъртта на Артър Ракъм (19.09.1867–1939), английски художник и илюстратор.
• 50 г. от смъртта на Стефан Воронов (03.07.1945–1974), български естраден певец и актьор.
• 30 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Джеймс Клавел (10.10.1924–1994), английски писател и филмов режисьор.

07.09.
• 405 г. от смъртта на Свети Понгарц (1582–1619), унгарски католически светец, българин по произход; канонизиран през 1995 г. от папа Йоан Павел ІІ.
• 115 г. от рождението на Елия Казан (1909–28.09.2003), американски театрален и кино режисьор, сценарист и писател от гръцки произход.
• 70 г. от откриването на паметника на Съветската армия в центъра на София (1954).
• 60 г. от откриването на Архитектурно-етнографският музей „Етър“ край гр. Габрово (1964).

08.09.
• 550 г. от рождението на Людовико Ариосто (1474–06.07.1533), италиански поет.
• 220 г. от рождението на Едуард Мьорике (1804–04.06.1875), германски поет и белетрист.
• 80 г. откакто Германската армия изстрелва (1944) първата в света балистична ракета – немската “Фау-2”. Британската столица Лондон е обстрелвана от Хага.
• 75 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Рихард Щраус (11.06.1864–1949), германски композитор и диригент.
• 70 г. от смъртта на Андре Дерен (10.06.1880–1954), френски художник и илюстратор, един от основоположниците на фовизма.
• 60 г. откакто Президиумът на Народното събрание утвърждава с указ "Горда Стара планина" за химн на Народна република България (1964). Автор на текста и мелодията на националния химн на България е Цветан Цветков Радославов.
• 20 г. от смъртта на Иван Кондов (18.07.1925–2004), български филмов и драматичен актьор.
• 15 г. от смъртта на Оге Нилс Бор (19.06.1922–2009), датски физик, Нобелов лауреат.

09.09.
• 80 г. от извършването на преврат в България от Отечествения фронт (1944).
• 80 г. от рождението на проф. Цанко Яблански (1944), български политик и зооинженер.
• 70 г. от рождението на Волен Николаев (1954–15.03.2011), български поет, автор на текстове на песни.
• 65 г. от рождението на Ерик Сера (1959), френски композитор на филмова музика.
• 50 г. от началото на излъчванията на 24-часовата програма “Хоризонт” по Българското национално радио (1974).

10.09.
• 365 г. от рождението на Хенри Пърсел (1659–21.11.1695), английски композитор.
• 185 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Чарлс Пърс (1839–19.04.1914), американски философ и учен, основател на философското течение прагматизъм.
• 100 г. от подписването на българо-гръцката спогодба Калфов-Политис за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България (1924).
• 100 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Йордан Маринополски (07.05.1874–1924), български литературен критик.
• 90 г. от рождението на Васил Казанджиев (1934), български композитор и диригент. Диригент в Софийската национална опера, преподавател в Музикална академия “П. Владигеров”, съосновател и главен диригент на камерен оркестър “Софийски солисти”.
• 80 г. от смъртта на Мария Каменова Димова (23.12.1901–1944), българска балерина.
• 80 г. от смъртта на Данаил Крапчев (15.12.1880–1944), български журналист, общественик и революционер.
• 75 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Виктор Пасков (1949–16.04.2009), български писател и музикант.

11.09.
• 500 г. от рождението на Пиер дьо Ронсар (1524–27.12.1585), френски поет.
• 155 г. от смъртта на Томас Греъм (20.12.1805–1869), британски химик, наричан „баща на колоидната химия“.
• 80 г. от рождението на Кеворк Кеворкян (1944), български журналист и публицист.
• 70 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Димитър Попиванов Арсениев (29.10.1874–1954), български български оперен певец, тенор и вокален педагог, един от основателите на Софийската опера и на Музикалната академия.
• 45 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Алексей Яковлевич Каплер (01.10.1904–1979), руски сценарист.
• 20 г. от смъртта на Томас Циглер (рождено име Райнер Фридхелм Цубайл) (18.12.1956–2004), литературното име на германски писател на фентъзи и научна фантастика.

12.09.
• 480 г. от смъртта на Клеман Маро (1496–1544), френски поет, една от най-значителните фигури на ранното Възраждане във Франция.
• 260 г. от смъртта на Жан-Филип Рамо (25.09.1683–1764), френски композитор и музикален теоретик.
• 170 г. от смъртта на Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел (27.03.1776–1854), френски ботаник, основоположник на растителната цитология и физиология.
• 105 г. от смъртта на Леонид Николаевич Андреев (21.08.1871–1919), руски писател, драматург.
• 90 г. от рождението на проф. Михаил Протич (1934–11.02.2013), български лекар, ендокринолог и андролог.
• 80 г. от рождението на Бари Уайт (1944–04.07.2003), американски певец, автор на песни и продуцент.
• 75 г. от смъртта на Климент Кузманов Шапкарев (30.01.1875–1949), български революционер и просветен деец.

13.09.
• 205 г. от рождението на Клара Шуман (1819–20.05.1896), германска музикантка и композиторка.
• 150 г. от рождението на Арнолд Шонберг (1874–13.07.1951), австрийски композитор.
• 135 г. от рождението на Пиер Рьоверди (1889–17.06.1960), френски поет.
• 130 г. от рождението на Юлиан Тувим (1894–27.12.1953), полски поет и писател.
• 130 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Джон Пристли (1894–14.08.1984), английски поет.
• 125 г. от рождението на Владимир Русалиев (1899–14.06.1973), български поет и писател.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Морис Жар (1924–28.03.2009), френски филмов композитор и диригент, баща на Жан Мишел Жар.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Николай Георгиев Гяуров (1929–02.06.2004), български оперен певец.
• 95 г. от рождението на Евгений Аврамов (1929–25.10.2021), български композитор и педагог, музикален теоретик.
• 75 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Аугуст Крог (15.11.1874–1949), датски учен и физиолог.
• 15 г. от смъртта на Иван Пунчев (09.06.1942–2009), български философ.

14.09.
• 255 г. от рождението и 165 г. от смъртта на Александър фон Хумболт (1769–06.05.1859), германски естествоизпитател, географ и пътешественик.
• 165 г. от смъртта на Добри Петков (1859–01.01.1932), български офицер, полковник и държавен деец.
• 40 г. от смъртта на Рада Балевска (19.03.1903–1984), български учен и зооинженер.
• 15 г. от смъртта на Патрик Суейзи (18.08.1952–2009), американски актьор, танцьор и певец.

15.09.
• 770 г. от рождението и 700 г. от смъртта на Марко Поло (1254–08.01.1324), италиански пътешественик, изследовател на Източна и Южна Азия.
• 235 г. от рождението на Джеймс Фенимор Купър (1789–14.09.1851), американски писател.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Жан Реноар (1894–12.02.1979), френски кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 105 г. от рождението на Николай Хайтов (1919–30.06.2002), български писател.
• 35 г. от смъртта на Робърт Пен Уорън (24.04.1905–1989), американски поет, романист и литературен критик.

16.09.
• 120 г. от рождението на проф. Александър Милев (1904–16.04.1980), български филолог и лексикограф.
• 120 г. от рождението на Николай Алексеевич Островски (1904–22.12.1936), руски писател.
• 105 г. от рождението на Атанас Ганчев Атанасов (1919–30.01.1970), български ботаник, дендролог.
• 100 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Станислав Сивриев (1924–24.03.1989), български писател и общественик.

17.09.
• 115 г. от рождението на Макс Верли (1909–18.12.1998), швейцарски литературовед, германист и преводач.
• 30 г. от смъртта на Карл Попър (28.07.1902–1994), австрийско-британски философ и общественик.

18.09.
• 340 г. от рождението на Йохан Готфрид Валтер (1684–23.03.1748), германски музикален теоретик, органист, композитор и лексикограф.
• 315 г. от рождението и 240 г. от смъртта на д-р Самюел Джонсън (1709–13.12.1784), английски поет, есеист, литературен критик, редактор и лексикограф.
• 205 г. от рождението на Леон Фуко (1819–11.02.1868), френски физик.
• 85 г. от смъртта на Станислав Виткевич (Виткаци) (24.02.1885–1939), полски художник, писател и философ.
• 60 г. от смъртта на Шон О’Кейси (30.03.1880–1964), ирландски драматург.

20.09.
• 165 г. от рождението на акад. Никола Енев Начов (1859–29.09.1940), български писател и историограф, етнограф и библиограф.
• 145 г. от рождението на Виктор Шьострьом (1879–03.01.1960), шведски режисьор, актьор и сценарист, основател на шведската класическа киношкола.
• 110 г. от рождението на Магда Михайлова Колчакова (1914–27.08.1982), българска актриса.
• 90 г. от рождението на София Лорен (рождено име София Вилани Шиколоне) (1934), италианската актриса.
• 80 г. от смъртта на Йордан Бадев (Брусников) (25.02.1888–1944), български литературен критик, публицист и журналист.

21. 09.
• 150 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Густав Холст (1874–25.05.1934), английски композитор и преподавател.
• 125 г. от рождението на Михаил Христов Попов (1899–15.08.1978), български оперен певец.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Стоян Венев (1904–20.03.1989), български живописец и карикатурист.
• 90 г. от рождението на Ленард Коен (1934–07.11.2016), канадски поет и музикант.

22.09.
• 105 г. от рождението на Венелин Кръстев (1919–30.05.2015), български музиковед.
• 100 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Розамънд Пилчър (1924–06.02.2019), английска писателка. В България е издавана с немското име Розамунде Пилхер.
• 35 г. от смъртта на Ървинг Бърлин (11.05.1888–1989), американски композитор.
• 5 г. от смъртта на Юлиан Вучков (31.01.1936–2019), български публицист, критик и телевизионен водещ.

23. 09.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Уилки Колинс (08.01.1824–1889), английски писател, написал първия криминален роман на англ. език.
• 120 г. от смъртта на Емил Гале (08.05.1846–1904), френски художник.
• 90 г. от рождението на Пер Улув Енквист (1934–25.04.2020), шведски писател, драматург, сценарист и журналист.
• 85 г. от смъртта на Зигмунд Фройд (06.05.1856–1939), австрийски невропатолог и психиатър.
• 75 г. от рождението на Брус Спрингстийн (1949), американски певец, китарист и автор на песни.
• 30 г. от смъртта на Робърт Блох (05.04.1917–1994), американски писател на научна фантастика.

24.09.
• 165 г. от рождението на Радко Димитриев (1859–18.10.1918), български военен деец, генерал от пехотата, дипломат.
• 145 г. от рождението на Атанас Михов (1879–22.01.1975), български художник.
• 115 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Васил Берон (1824–1909), български лекар, философ, общественик и книжовник.
• 20 г. от смъртта на Франсоаз Саган (21.06.1935–2004), френска писателка.

25.09.
• 425 г. от рождението на Франческо Боромини (1599–02.08.1667), италиански бароков архитект.
• 175 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Йохан Щраус-баща (14.03.1804–1849), австрийски композитор, цигулар и диригент.
• 80 г. от рождението на Майкъл Дъглас (1944), американски киноактьор и продуцент.
• 75 г. от рождението на Педро Алмодовар (1949), испански филмов режисьор, сценарист и продуцент.
• 75 г. от смъртта на Ганчо Ценов (19.06.1870–1949), български историк, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ.
• 20 г. от смъртта на Петко Москов (26.08.1953–2004), български скулптор.
• 5 г. от смъртта на Любомир Левчев (27.04.1935–2019), български поет и писател.

26.09.
• 270 г. от рождението на Жозеф Луи Пруст (1754–05.07.1826), френски химик.
• 190 г. от рождението на Димитър Павлович (1834–13.09.1911), български лекар и общественик.
• 175 г. от рождението на Иван Петрович Павлов (1849–27.02.1936), руски физиолог и психолог, откривател на т. нар. условен рефлекс.
• 165 г. от рождението на Луи Мажорел (1859–15.01.1926), френски декоратор и дизайнер на мебели.
• 145 г. от рождението на Петко Ю. Тодоров (1879–14.02.1916), български писател, драматург и общественик.
• 135 г. от рождението на Мартин Хайдегер (1889–26.05.1976), германски философ.
• 85 г. от смъртта на Христо Силянов (24.05.1880–1939), български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на ВМОРО.
• 20 г. от смъртта на Димитър Въндев (04.04.1945–2004), български математик, специалист по теория на вероятностите и статистика.
• 5 г. от смъртта на Жак Ширак (29.11.1932–2019), президент на Франция.

27.09.
• 635 г. от рождението и 560 г. от смъртта на Козимо ди Джовани де Медичи (1389–01.08.1464), италиански политик и банкер, основоположник на династията на Медичите.
• 130 г. от рождението на Ото Нагел (1894–12.07.1967), германски художник.
• 120 г. от рождението на Димитър Стоянов Ангелов (1904–27.12.1977), български учител и писател.
• 85 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Стефан Лазаров Костов (30.03.1879–1939), български драматург и учен етнограф.
• 80 г. от смъртта на Аристид Майол (08.12.1861–1944), френски художник и скулптор.
• 25 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Драган Тенев (12.04.1919–1999), български юрист, историк и публицист.

28.09.
• 105 г. от рождението на Никола Ганчев (1919–04.11.2001), български кавалджия и музикален педагог.
• 100 г. от рождението на Марчело Мастрояни (1924–19.12.1996), италиански филмов актьор.
• 90 г. от рождението на Брижит Бардо (1934), френска актриса, певица и манекенка, активист за правата на животните.
• 70 г. от рождението на Максим Генчев (1954), български актьор, режисьор и политик.
• 55 г. от смъртта на Кимон Георгиев (11.08.1882–1969), български офицер и политик.

29.09.
• 160 г. от рождението на Мигел де Унамуно и Хуго (1864–31.12.1936), испански философ и писател.
• 155 г. от приемането на първия Устав на Българското Книжовно Дружество в град Браила (1869) в къщата на Варвара хаджи Велева.
• 150 г. от смъртта на Никола Карастоянов (ок.1778–1874), един от пионерите на българското книгопечатане.
• 55 г. от смъртта на Андрей Стоянов (23.03.1890–1969), български композитор, пианист, педагог и музикален теоретик.

30.09.
• 155 г. от подписването на учредителния протокол за основаването на Българското Книжовно Дружество в Браила (1869), провъзгласено през 1911 г. за Българска академия на науките.
• 120 г. от рождението на Енчо Тагаров (1904–14.09.1967), български актьор и режисьор.
• 100 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Труман Капоти (1924–25.08.1984), американски писател.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Удо Юргенс (1934–21.12.2014), австрийски певец, композитор и пианист.
• 80 г. от създаването на агенция Франс прес (1944).
• 70 г. от рождението на Владимир Андреев (1954), български продуцент, режисьор и сценарист.
• 60 г. от рождението на Моника Белучи (1964), италианска актриса и модел.
• 55 г. от смъртта на Никола Атанасов Китанов (25.10.1886–1969), български композитор и музикален педагог, автор на първата българска симфония.
• 25 г. от смъртта на Дмитрий Лихачов (15.11.1906–1999), руски филолог и културолог.

Годишнини - октомври 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 374
01.10.
• 525 г. от смъртта на Марсилио Фичино (19.10.1433–1499), италиански философ, теолог и астролог.
• 340 г. от смъртта на Пиер Корней (06.06.1606–1684), френски писател и драматург.
• 165 г. от рождението на Марин Бъчeваров (1859–23.11.1926), български астроном, основател на Астрономическото дружество в София и на Метеорологичната служба в България.
• 135 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Чавдар Петров Мутафов (1889–10.03.1954), български белетрист, художествен критик и есеист.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Алексей Яковлевич Каплер (1904–11.09.1979), руски сценарист.
• 95 г. от рождението на Дечо Таралежков (1929–14.01.2002) , български композитор и аранжьор.
• 95 г. от смъртта Антоан Бурдел (30.10.1861–1929), френски скулптор и художник.
• 60 г. от смрътта на Стефан Ангелов Хаджидобрев (28.02.1878–1964), български лекар, един от основателите на микробиологията в България.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Карел Гот (14.07.1939–2019), чешки певец.

02.10.
• 220 г. от смъртта на Никола Жозеф Кюно (25.09.1725–1804), френски изобретател, създател на първия в света автомобил.
• 160 г. от рождението на Петко Иванов Момчилов (1864–18.01.1923), български архитект.
• 155 г. от рождението на Махатма Ганди (роождено име Мохандас Карамчанд Ганди) (1869–30.01.1948), индийски политик и ръководител на националноосвободителното движение на Индия.
• 135 г. от рождението на акад. Иван Стефанов Лазаров (1889–04.11.1952), български скулптор.
• 120 г. от рождението на Греъм Грийн (1904–03.04.1991), английски писател.
• 90 г. от рождението на Лальо Аврамов (1934–21.06.1995), български музикант, цигулар и композитор.
• 75 г. от рождението на проф. Мечислав Домарадски (1949–26.06.1998), български археолог от полски произход.
• 50 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Василий Шукшин (25.07.1929–1974), руски писател, кинорежисьор и актьор.

03.10.
• 210 г. от рождението на Михаил Юриевич Лермонтов (1814–15.07.1841), руски поет и писател.
• 205 г. от рождението на Евлоги Георгиев (Недев) (1819–05.07.1897), български политически деец, търговец и банкер; завещал огромна сума за построяване на Висше училище в България (днес СУ “Св. Св. Кирил и Методий).
• 70 г. от рождението на Стиви Рей Вон (1954–27.08.1990), американски блус китарист и певец.
• 60 г. от смъртта на Стоян Атанасов Хаджистоянов (06.07.1881–1964), български книгоиздател.
• 50 г. от смъртта на Михаил Лъкатник (псевдоним на Михаил Георгиев Арнаудов) (20.11.1920–1974), български поет и белетрист.

04.10.
• 355 г. от смъртта на Рембранд Харменсон ван Рейн (15.07.1606–1669), холандски живописец и график.
• 210 г. от рождението на Жан Франсоа Миле (1814–20.01.1875), френски художник и график.
• 150 г. от рождението на Гаврил Илиев Кацаров (1874–01.06.1958), български историк и археолог; съосновател на българското Историческо и българското Археологическо дружество.
• 145 г. от смъртта на Сергей Соловьов (05.05.1820–04.10.1879), руски историк.
• 100 г. от рождението на проф. Иван Иванов Митев (1924–15.04.2006), български педиатър-кардиоревматолог, откривател на шестия сърдечен тон.
• 85 г. от рождението на Ангел Михайлов (1939–07.07.1998), български композитор.
• 80 г. от смъртта на Иван Хаджийски (13.10.1907–1944), български социолог и есеист.
• 75 г. от рождението на Луис Сепулведа (1949–16.04.2020), чилийски писател, режисьор, журналист и политически деец.

05.10.
• 415 г. от рождението на Паул Флеминг (1609–02.04.1640), германски лекар и поет.
• 160 г. от рождението на Луи Жан Люмиер (1864–06.06.1948), френски изобретател и кинорежисьор, родоначалник на киното.
• 160 г. от смъртта на Имре Мадач (21.01.1823–1864), унгарски поет, писател, юрист и политик.

06.10.
• 1010 г. от смъртта на Самуил (неизв.– 1014), български цар, син на комит Никола.
• 565 г. от рождението на Мартин Бехаим (1459–29.07.1507), германски картограф, създал през 1492 г. първия глобус в света.
• 135 г. от рождението на Мария Домбровска (1889–19.05.1965), полска писателка.
• 125 г. от рождението на полковник Христо Бърдаров (1899–17.02.1976), български офицер, адютант на царското семейство.
• 110 г. от рождението на Тур Хейердал (1914–18.04.2002), норвежки етнограф, археолог и пътешественик.
• 105 г. от рождението на Мохамед Сиад Баре (1919–02.01.1995), най-дълго управлявалият държавен глава на Сомалия (1969–1991).
• 95 г. от рождението на Катя Христова Динева (1929–09.04.2011), българска актриса.
• 25 г. от смъртта на Амалия Родригеш (23.07.1920–1999), португалска певица, наричана „Кралицата на фадо“.
• 25 г. от смъртта на Бригита Чолакова (12.10.1933–1999), българска телевизионна водеща и журналистка.

07.10.
• 175 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Едгар Алън По (19.01.1809–1849), писател, белетрист и критик.
• 110 г. от рождението на Александър Цветков (1914–29.05.1990), български шахматист.
• 105 г. от основаването на първата в света авиокомпания – холандската КЛМ (1919).
• 65 г. от рождението на Стивън Ериксън (1959), канадски писател.
• 15 г. от смъртта на Ървинг Пен (16.06.1917–2009), американски фотограф.

08.10.
• 555 г. от смъртта на Филипо Липи (ок.1406–1469), италиански художник.
• 270 г. от смъртта на Хенри Филдинг (22.04.1707–1754), английски писател.
• 160 г. от рождението на Бранислав Нушич (1864–19.01.1938), сръбски писател и драматург.
• 85 г. от рождението на Пол Хоган (1939), австралийски актьор и сценарист, комик, добил световна популярност с ролята на Дънди Крокодила.
• 75 г. от рождението на Сигорни Уийвър (1949), американска актриса.
• 70 г. от рождението на Майкъл Дудикоф (1954), американски актьор.
• 20 г. от смъртта на Жак Дерида (15.07.1930–2004), френски философ.

09.10.
• 190 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Захарий Доспевски (Захарий Самоковец) (1834–1889), български художник и иконописец.
• 150 г. от рождението на Николай Рьорих (1874–13.12.1947), руски художник и археолог, философ и поет, пътешественик.
• 145 г. от рождението Макс фон Лауе (1879–23.04.1960), германски физик, Нобелов лауреат.
• 100 г. от смъртта на Валерий Яковлевич Брюсов (13.12.1873–1924), руски поет.
• 90 г. от рождението на Димитрина Гюрова-Савова (1934–09.08.2020), български режисьор, театрален педагог.
• 90 г. от рождението на Георги Стоянов Георгиев (1934–05.01.1995), български актьор.
• 85 г. от рождението Мария Александрова Стефанова (1939), българска актриса.
• 50 г. от смъртта на Оскар Шиндлер (28.04.1908–1974), германски индустриалец, спасил живота на близо 1200 евреи по време на Втората световна война.
• 30 г. от смъртта на Николай Соколов (рождено име Никола Иванов Давидов) (22.03.1927–1994), български писател и поет.

10.10.
• 340 г. от рождението на Жан-Антоан Вато (1684–18.07.1721), френски живописец и график.
• 115 г. от рождението на Атанас Душков (1909–03.06.2000), български поет, белетрист и журналист.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Карол I (20.04.1839–1914), крал на Румъния от 1866 до 1914 г.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Джеймс Клавел (1924–06.09.1994), английски писател и филмов режисьор.

11.10.
• 600 г. от смъртта на Ян Жижка (ок. 1370–1424), чешки национален герой, бележит пълководец.
• 135 г. от смъртта на Джеймс Джаул (24.12.1818–1889), английски физик.
• 105 г. от смъртта на Карл Гелеруп (02.06.1857–1919), датски поет, драматург и писател, Нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Хиндо Касимов (рождено име Хулиси Мухаремов Касимов) (1934–24.07.1986), български актьор.
• 85 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Никола Тихов Обретенов (28.05.1849–1939), български обществен и политически деец, участник в националноосвободителното движение.

12.10.
• 120 г. от рождението на проф. Георги Брадистилов (1904–18.07.1977), български математик.
• 100 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Анатол Франс (16.04.1844–1924), френски литературен критик, романист и поет.
• 5 г. от смъртта на Милчо Левиев (19.12.1937–2019), български джаз музикант и композитор.

13.10.
• 155 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Шарл Огюстен Сент-Бьоф (23.12.1804–1869), френски писател и литературен критик.
• 130 г. от рождението на проф. Димитър Иванов Попов (1894–25.10.1975), български химик-органик.
• 125 г. от смъртта на Аристид Кавайе-Кол (04.02.1811–1899), френски строител на органи.
• 95 г. от рождението на проф. Недялко Делков (1929–26.08.1998), български дендролог.

14.10.
• 160 г. от рождението на Стефан Жеромски (1864–20.11.1925), полски писател.
• 130 г. от рождението на Едуард Е. Къмингс (1894–03.09.1962), авангарден американски поет, художник, есеист и драматург.
• 85 г. от рождението на Ралф Лорен (рождено име Ралф Лифшиц) (1939), американски моден дизайнер.
• 65 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Ерол Флин (20.06.1909–1959), австралийски актьор, режисьор и сценарист.
• 15 г. от смъртта на Жана Николова-Гълъбова (22.02.1908–2009), български учен-филолог, преводач и редактор; първата жена преподавател в Софийския университет и е носител на отличието доктор хонорис кауза.

15.10.
• 195 г. от рождението на Асаф Хал (1829–22.11.1907), американски астроном, открил двата естествени спътника на Марс – Фобос и Деймос през 1877 г.
• 190 г. от рождението на Петър Василев Оджаков (1834–31.07.1916), български юрист, фолклорист и публицист, член на Българското книжовно дружество.
• 180 г. от рождението на Фридрих Ницше (1844–25.08.1900), германски философ, филолог, професор.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Милорад Павич (1929–30.11.2009), сръбски писател и драматург.
• 70 г. от рождението на Бони Петрунова (1954), българска археоложка, директор на Националния исторически музей.
• 55 г. от рождението на Мариус Куркински (1969), български актьор и режисьор.
• 35 г. от смъртта на Данило Киш (22.02.1935–1989), сръбски писател, преводач и литературен критик.

16.10.
• 170 г. от рождението на Оскар Уайлд (1854–30.11.1900), ирландски писател.
• 155 г. от рождението на Цанко Бакалов Церковски (1869–02.05.1926), български поет, писател и общественик.
• 55 г. от рождението на Стефка Янорова (1969), българска актриса.
• 20 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Йосиф Петров (14.05.1909–2004), български поет земеделски деец и политик.

17.10.
• 175 г. от смъртта на Фредерик Шопен (01.03.1810–1849), полски композитор и пианист.
• 90 г. от смъртта на Сантяго Рамон и Кахал (01.05.1852–1934), испански лекар–патолог и хистолог, илюстратор и Нобелов лауреат.
• 10 г. от смъртта на Масару Емото (22.07.1943–2014), японски писател.
• 5 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Александър Янков (22.06.1924–2019), български юрист, учен, дипломат и политик.

18.10.
• 390 г. от рождението на Лука Джордано (1634–03.01.1705), италиански художник.
• 165 г. от рождението на Анри Бергсон (1859–04.01.1941), френски философ.
• 30 г. от смъртта на Петър Димитров (Рудар) (рождено име Петър Димитров Келов) (02.07.1906–1994), български детски писател и публицист.

19.10.
• 205 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Иван Момчилов (1819–08.12.1869), български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и учебни помагала.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Мигел Анхел Астуриас Росалес (1899–09.06.1974), гватемалски писател и дипломат, Нобелов лауреат.
• 115 г. от смъртта на Чезаре Ломброзо (06.11.1835–1909), италиански лекар и криминолог.
• 95 г. от смъртта на Александру Давила (12.02.1862–1929), румънски драматург, режисьор, театрален деец.
• 40 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Анри Мишо (24.05.1899–1984), белгийски и френски поет, белетрист и художник.

20.10.
• 170 г. от рождението на Жан Никола Артюр Рембо (1854–10.11.1891), френски поет.
• 165 г. от рождението на Джон Дюи (1859–01.06.1952), философ и педагог, автор на библиотечната класификационна система.
• 145 г. от възстановяването на Сръбската православна църква (1879).
• 130 г. от смъртта на Александър III (26.02.1845–1894), руски император.
• 120 г. от рождението на Методи Кецкаров (1904–26.07.1981), български скулптор и художник.
• 105 г. от рождението Костадин Дурев (1919–14.08.2011), български лекар и народен певец.
• 90 г. от рождението на Димитър Езекиев (1934–13.04.2008), български журналист.
• 80 г. от смъртта на Стоил Стоилов (30.05.1893–1944), български актьор и режисьор.
• 35 г. от смъртта на Стефан Савов Попов (24.01.1906–1989), български писател, философ и общественик.
• 30 г. от смъртта на Бърт Ланкастър (02.11.1913–1994), американски актьор.

21.10.
• 120 г. от смъртта на поп Минчо Кънчев Стоянов (06.08.1836–1904), български свещеник, писател и революционер.
• 115 г. от рождението на проф. Димитър Атанасов Яранов (1909–14.08.1962), български географ и геоморфолог.
• 105 г. от рождението на Петър Димитров Петров (1919 – 2003), български инженер и изобретател.
• 95 г. от рождението на Урсула Ле Гуин (1929–22.01.2018), американска писателка.
• 95 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Васил Христов Радославов (27.07.1854–1929), български политик, юрист, член на Българското книжовно дружество.
• 55 г. от смъртта на Джак Керуак (12.03.1922–1969), американски писател и художник.
• 40 г. от смъртта на Франсоа Ролан Трюфо (06.02.1932–1984), френски режисьор, сценарист, продуцент, актьор и филмов критик, един от създателите на френската Нова вълна.
• 15 г. от смъртта на Хайнц Чеховски (07.02.1935–2009), германски поет, есеист, драматург и преводач.

22.10.
• 180 г. от рождението на Сара Бернар (1844–26.03.1923), френска актриса.
• 125 г. от смъртта на Ернст Милк (24.10.1877–1899), финландски композитор и пианист.
• 105 г. от рождението на Дорис Лесинг (1919–17.11.2013), британска писателка, Нобелов лауреат.
• 100 г. от рождението на Димитър Петров Димитров (1924–16.10.2018), български режисьор и сценарист.
• 80 г. от учредителния конгрес на културно-просветната организация на арменците в България “Ереван” (1944).

23.10.
• 95 г. от рождението и 25 г. от смъртта на проф. Христо Нейков (1929–1999), български художник.
• 25 г. от смъртта на Веселин Калчев (05.02.1930–1999), български музикант, хоров диригент и учител.
• 20 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Тодор Цонев (22.07.1934–2004), български художник.

24.10.
• 220 г. от рождението на Вилхелм Вебер (1804–23.06.1891), германски физик.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Йордан Радичков (1929–21.01.2004), български писател и драматург.
• 60 г. от смъртта на Георги Ефремов (30.03.1893–1964), български лекар, публицист, преводач и общественик.

25.10.
• 160 г. от рождението на Евтим Дабев (1864–02.03.1946), журналист, издател, един от първите български социалисти.
• 105 г. от бр. 1 на литературно–хумористичното сп. “Червен смях” под редакцията на Христо Ясенов и Крум Кюлявков (1919).
• 95 г. от рождението на Петер Рюмкорф (1929–08.06.2008), германски поет, белетрист, публицист, есеист и драматург.
• 95 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Здравко Милев (25.10.1929–1984), български шахматист.

26.10.
• 275 г. от смъртта на Луи-Никола Клерамбо (19.12.1676–1749), френски органист и композитор.
• 265 г. от рождението и 230 г. от смъртта на Жорж Жак Дантон (26.10.1759–1794), деец на Френската буржоазна революция.
• 260 г. от смъртта на Уилям Хогарт (10.11.1697–1764), английски художник, гравьор и карикатурист.
• 200 г. от откриването на Малий театър в Москва, най-старият руски драматичен театър (1824).
• 175 г. от рождението на Димитър Агура (1849–11.10.1911), български историк и преподавател.
• 150 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Петер Корнелиус (24.12.1824–1874), германски композитор и поет.
• 95 г. от смъртта на Арно Холц (26.04.1863–1929), германски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик.
• 35 г. от смъртта на проф. Боню Ангелов Стоянов (06.01.1915–1989), български филолог и литературовед.

27.10.
• 165 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Александър Теодоров-Балан (1859–12.02.1959), български езиковед, литературен историк и библиограф, академик.
• 125 г. от рождението на проф. Алберт Луканов (1899–24.05.1982), български хирург, създател на Института за спешна медицинска помощ “Н. И. Пирогов”.
• 110 г. от рождението на Дилън Томас (1914–09.11.1953), уелски поет, драматург и публицист.
• 90 г. от обявяването на планината Витоша за народен парк (1934).
• 70 г. от смъртта на Франко Алфано (08.03.1875–1954), италиански композитор и пианист, братовчед на Джакомо Пучини.

28.10.
• 320 г. от смъртта на Джон Лок (29.08.1632–1704), английски философ.
• 115 г. от рождението на Френсис Бейкън (1909–28.04.1992), английски художник.
• 105 г. от рождението на Генчо Узунов (28.10.1919–01.02.2003), български писател, сатирик и публицист.
• 80 г. от рождението на Колюш (рождено име Мишел Жерар Жозеф Колучи) (1944–19.06.1986), френския хуморист и комик.
• 70 г. от рождението на Кирил Варийски (1954–21.06.1996), български актьор.
• 70 г. от смъртта на Лайош Наги (05.02.1883–1954), унгарски писател.
• 55 г. от смъртта на Корней Чуковски (31.03.1882–1969), руски поет и писател.
• 25 г. от смъртта на Рафаел Алберти (16.12.1902–1999), испански поет и драматург.
• 5 г. от смъртта на Йосиф Шамли (02.01.1972–2019), български актьор.

29.10.
• 150 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Димитър Попиванов Арсениев (1874–11.09.1954), български български оперен певец, тенор и вокален педагог, един от основателите на Софийската опера и на Музикалната академия.
• 135 г. от смъртта на Николай Гаврилович Чернишевски (24.07.1828–1889), руски писател, философ, демократ, мислител и учен.
• 110 г. от рождението на Максим I (светско име Марин Найденов Минков) (1914–06.11.2012), патриарх Български и митрополит Софийски.
• 110 г. от смъртта на Пейо Крачолов Яворов (01.01.1878–29.10.1914), български поет и драматург.
• 100 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Франсис Бърнет (24.11.1849–1924), британско-американска писателка, автор на „Тайната градина”.
• 75 г. от смъртта на Георги Гурджиев (13.01.1866–1949), руски философ, мистик и духовен учител.
• 80 г. от рождението на Христина Ангелакова (1944–20.05.2018), българска оперна певица.
• 60 г. от смъртта на Георги (Поп) Христов Марков (Драшката) (18.01.1876–1964), български революционер, деец на ВМОРО, общественик и краевед.

30.10.
• 185 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Алфред Сисле (1839–29.01.1899), френски живописец.
• 120 г. от рождението на Хайнц Клос (1904–13.06.1987), германски езиковед.
• 80 г. от създаването в София на Съюза на научните работници в България (1944).
• 80 г. от рождението на Кирил Маричков (1944), български музикант и композитор.
• 65 г. от рождението на Силвия Чолева (1959), българска поетеса, журналист и книгоиздател.
• 15 г. от смъртта на Клод Леви-Строс (28.11.1908–2009), френски антрополог и етнолог.

31.10.
• 600 г. от рождението и 580 г. от смъртта на Владислав III Варненчик (1424–10.11.1444), крал на Полша в периода (1434–1444), върховен княз на Литва в периода (1434–1440) и крал на Унгария в периода (1440–1444).
• 95 г. от рождението на Бъд Спенсър (рождено име Карло Педерсоли) (1929–27.06.2016), италиански актьор.
• 90 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Йоан Левиев (1934–11.03.1994), български художник.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Ото Ранк (22.04.1884–1939), австрийски психолог.
• 50 г. от смъртта на проф. Георги Богданов (02.04.1910–1974), български живописец.
• 40 г. от смъртта на Индира Ганди (19.11.1917–1984), индийски политик, министър-председател на Индия.
• 35 г. от смъртта на Георги Парцалев (16.06.1925–1989), български театрален и киноактьор.

Годишнини - ноември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 378
• 95 г. от излъчването на първото българско радиопредаване в София от група ентусиасти – радиотехници и инженери (1929).

01. 11.
• 115 г. откакто за първи път е честван Денят на народните будители (в гр. Пловдив, 1909).
• 100 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Янко Захариев Янков (1924–05.01.1989), български кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 95 г. от рождението на Дечо Таралежков (1929–14.01.2002), български композитор.
• 80 г. от създаването на Българска хорова капела “Светослав Обретенов” (1944).
• 75 г. от смъртта на Никола Тодоров Жеков (06.01.1865–1949), български генерал и военен министър.
• 15 г. от смъртта на полковник Петко Йотов (02.09.1947–2009), български офицер, военен историк и директор на Националния военноисторически музей в София (1989 – 2009).

02.11.
• 325 г. от рождението и 245 г. от смъртта на Жан-Батист-Симеон Шарден (1699–06.12.1779), френски художник.
• 120 г. от рождението на Никола Мавродинов (1904–28.02.1958), български историк на изкуството, археолог.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Иван Руж (псевдоним на Хрисим Коеджиков) (1909–2004), български писател и литературен критик.
• 105 г. от създаването на Съюза на артистите в България (1919).
• 20 г. от смъртта на Тео ван Гог (23.07.1957–2004), холандски филмов режисьор, телевизионен продуцент, публицист и актьор.

03.11.
• 275 г. от рождението и 205 г. от смъртта на Даниъл Ръдърфорд (1749–15.11.1819), шотландски химик и лекар, известен с откриването на азота през 1772 г.
• 185 г. откакто в Цариград е провъзгласен „Гюлханският хатишериф“ (1839).
• 155 г. от рождението на полковник Васил Златаров (1869–17.05.1932), български офицер, основател и пръв командир на въздухоплаването в България.
• 110 г. от смъртта на Георг Тракъл (03.02.1887–1914), австрийски поет и драматург.
• 80 г. от рождението на Надежда Захариева (1944), българска поетеса, зам. министър на културата.
• 70 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Анри Матис (31.12.1869–1954), френски живописец, график и скулптор.
• 65 г. от смъртта на акад. Андрей Протич (08.11.1875–1959), български историк на изкуството, критик, писател.
• 10 г. от смъртта на Димитър Коклин (03.09.1938–2014), български художник и гримьор.
• 5 г. от смъртта на Ернст Аугустин (31.10.1927–2019), германски писател.

04.11.
• 160 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Георги Колушки (1864–23.02.1944), български химик и икономист.

05.11.
• 530 г. от рождението на Ханс Закс (1494–19.01.1576), германски поет и драматург.
• 145 г. от смъртта на Джеймс Кларк Максуел (13.06.1831–1879), шотландски физик и математик.
• 110 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Аугуст Вайсман (17.01.1834–1914), германски биолог.
• 65 г. от рождението на Брайън Адамс (1959), канадски музикант и текстописец.
• 35 г. от смъртта на Владимир Хоровиц (01.10.1903–1989), американски пианист и композитор.

06.11.
• 530 г. от рождението на Сюлейман I Великолепни (1494–06.09.1566), най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 1520 до 1566 г.
• 210 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Антоан Жозеф Адолф Сакс (1814–07.02.1894), белгийски майстор на музикални инструменти, изобретил саксофона.
• 105 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Кръсто Янков (Яков) Петров Фишегоновски (1854–1919), български зограф.
• 75 г. от смъртта на Никола Петков Хаджипетков (28.01.1891–1949), български офицер, генерал-лейтенант.

07.11.
• 610 г. от рождението на Джами (рождено име Нур ал-Дин Абд ал-Рахман Джами) (1414–09.11.1492), персийски поет и суфист.
• 190 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Любен Каравелов (1834–21.01.1879), български писател, публицист, фолклорист, революционер-демократ.
• 155 г. от излизането на бр. 1 на в. “Свобода“, орган на революционната българска емиграция, редактиран от Любен Каравелов. (Букурещ, 1869).
• 145 г. от рождението на Александър Паскалев (1879–31.10.1946), български книгоиздател.
• 80 г. от смъртта на Кирил Христов (24.06.1875–1944), български поет, белетрист и драматург.
• 80 г. от смъртта на Матвей Вълев (Димитър Христов Вълев) (21.10.1902–1944), български белетрист и публицист.
• 75 г. от първата сесия на Съвета на Европа (1949).
• 65 г. от смъртта на Алберто Гереро (06.02.1886–1959), чилийско-канадски композитор, пианист и преподавател.

08.11.
• 350 г. от смъртта на Джон Милтън (09.12.1608–1674), английски поет.
• 140 г. от рождението на Херман Роршах (1884–02.04.1922), швейцарски психоаналитик, известен с разработването на „Тест на Роршах с мастилени петна“.
• 130 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Антон Григориевич Рубинщайн (20.11.1829–1894), руски пианист, композитор, диригент и обществен деец.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Димчо Рошманов (29.01.1934–2019), български оперетен и читалищен деятел.
• 5 г. от смъртта на проф. Манол Тодоров (07.01.1925–2019), български цигулар и гъдулар, музиколог, фолклорист и преподавател в НМА.
• 5 г. от смъртта на Павел Васев (15.04.1951–2019), български актьор и режисьор.

09.11.
• 370 г. от рождението на Йохан Вайгел (1654–05.02.1725), германски гравьор, картограф, издател и печатар.
• 180 г. от смъртта и 255 г. от рождението на Иван Андреевич Крилов (02.02.1769–1844), руски писател, баснописец.
• 110 г. от рождението на Павел Вежинов (1914–02.12.1983), български белетрист.
• 100 г. от рождението на Георги Баев (1924–18.02.2007), български художник.
• 95 г. от рождението на Имре Кертес (1929–31.03.2016), унгарски писател, Нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Карл Сейгън (1934–20.12.1996), американски астроном.
• 35 г. от падането на Берлинската стена (1989).
• 30 г. от смъртта на Кирил Илинчев (12.08.1921–1994), български актьор, сценарист и режисьор.
• 25 г. от смъртта на Александър Баров (08.08.1931–1999), български архитект.

10.11.
• 580 г. от смъртта и 600 г. от рождението на Владислав III Варненчик (31.10.1424–1444), крал на Полша в периода (1434–1444), върховен княз на Литва в периода (1434–1440) и крал на Унгария в периода (1440–1444).
• 265 г. от рождението на Йохан Фридрих Шилер (1759–09.05.1805), германски поет и драматург.
• 105 г. от рождението на Михаил Калашников (1919–23.12.2013), руски инженер и оръжеен конструктор.
• 100 г. от рождението на Иван Обретенов (1924–23.12.1988), български актьор.
• 85 г. от рождението на Антон Горчев (1939–19.06.2000), български актьор.
• 35 години от т. нар. „Нежна революция” в България и падането на комунистическия режим в страната (1989).

11.11.
• 150 г. от рождението на Георги Стоянов Вътев-Пейчовски (1874–05.12.1917), български поет, писател, учител и общественик.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Ясер Арафат (04.08.1929–2004), палестински политически лидер.

12.11.
• 120 г. от рождението на Петър Драгоев (1904–1990), български преводач.
• 95 г. от рождението на Михаел Енде (1929–28.08.1995), германски детски писател.
• 95 г. от рождението на Грейс Кели (1929–14.09.1982), американска филмова актриса, принцеса на Монако.
• 40 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Петър Пондев (11.06.1914–1984), български литературен историк и критик.

13.11.
• 1670 г. от рождението на Аврелий Августин (Августин Блажени) (354–28.08.430), християнски теолог и духовник, един от основоположниците на патристиката.
• 405 г. от смъртта на Лудовико Карачи (21.04.1555–1619), италиански бароков художник.
• 90 г. от рождението на проф. Стефан Кожухаров (1934–25.01.2000), български изследовател на старобългарската книжнина.
• 50 г. от смъртта на Виторио де Сика (07.07.1901–1974), италиански режисьор и актьор.

14.11.
• 245 г. от рождението на Адам Готлоб Йоленшлегер (1779–20.01.1850), датски поет, автор на националния химн на Дания.
• 135 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Джавахарлал Неру (1889–27.05.1964), индийски държавник и политик.
• 120 г. от рождението на Ричард (Дик) Пауъл (1904–02.01.1963), американски актьор, музикант, продуцент и режисьор.
• 115 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Джошуа Слокъм (20.02.1844–1909), канадско-американски мореплавател, изследовател и писател.
• 90 г. от рождението на проф. Георги Робев (1934–25.05.2002), български хоров диригент.
• 30 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Александър Муратов (рождено име Христо Мотов Мишев) (15.06.1914–1994), български поет и преводач.

15.11.
• 205 г. от смъртта и 275 г. от рождението на Даниъл Ръдърфорд (03.11.1749–1819), шотландски химик и лекар, известен с откриването на азота през 1772 г.
• 150 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Аугуст Крог (1874–13.09.1949), датски учен и физиолог.
• 105 г. от смъртта на Алфред Вернер (12.12.1866–1919), швейцарски химик, поставил основите на съвременната координационна химия.
• 80 г. от рождението на Ставри Калинов (1944–13.09.2023), български скулптор и художник.
• 65 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Чарлс Уилсън (14.02.1869–1959), шотландски физик, Нобелов лауреат.

16.11.
• 100 г. от рождението на Димо Коларов (1924–23.02.1997), български кинооператор.

17.11.
• 530 г. от смъртта на Джовани Пико дела Мирандола (24.02.1463–1494), италиански философ, ренесансов хуманист.
• 155 г. от откриването на Суецкия канал, свързващ Средиземно с Червено море (1869).
• 80 г. от рождението на Дани де Вито (1944), американски актьор, продуцент и режисьор.

18.11.
• 185 г. от рождението на Емил Шкода (1839–08.08.1900), чешки инженер и индустриалец.
• 90 г. от рождението на Василис Василикос (1934), гръцки писател и дипломат.
• 85 г. от рождението на Маргарет Атууд (1939), канадска писателка, поетеса и литературен критик.
• 80 г. от смъртта на Райко Алексиев (Фра Дяволо) (07.03.1893–1944), български художник, карикатурист и фейлетонист.

19.11.
• 135 г. от рождението на Димитър Иванов Шишманов (1889–01.02.1945), български белетрист, журналист, публицист, държавен деец.
• 135 г. от рождението на Петко Енев (1889–27.04.1925), деец на революционното работническо движение в България.
• 115 г. от рождението на Питър Дракър (1909–11.11.2005), американски икономист, теоретик по теория на управлението и бизнес мениджмънт.
• 75 г. от смъртта на Джеймс Енсор (13.04.1860–1949), белгийски художник.
• 60 г. от рождението на Любен Дилов-син (1964), български писател и политик.

20.11.
• 195 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Антон Григориевич Рубинщайн (1829–08.11.1894), руски пианист, композитор, диригент и обществен деец.
• 135 г. от рождението на Едуин Хъбъл (1889–28.09.1953), американски астроном.
• 120 г. от рождението на Орлин Василев (1904–02.04.1977), български писател и драматург.
• 65 г. от провъзгласяването с резолюция 1386 на Декларацията за правата на детето от Общото събрание на ООН (1959).

21.11.
• 330 г. от рождението на Волтер (Франсоа Мари Аруе) (1694–30.05.1778), френски писател, философ и историк от епохата на Просвещението.
• 180 г. от смъртта и 255 г. от рождението на Иван Андреевич Крилов (13.02.1769–1844), руски писател, сатирик и баснописец.
• 145 г. от рождението на Димитър Табаков (1879–1973), български математик.
• 110 г. от рождението на Сотир Костов (Графа) (1914–10.1992), български художник.
• 100 г. от рождението на Кристофър Толкин (1924–16.01.2020), английски писател и редактор, син на писателя Дж. Р. Р. Толкин.
• 80 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Харолд Реймис (1944–24.02.2014), американски актьор, режисьор и сценарист.
• 35 г. от смъртта на Иван Аржентински (12.08.1910–1989), български писател.
• 20 г. от смъртта на Морис Жак Аладжем (18.08.1932–2004), български композитор.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на проф. Васил Димитров Георгиев (12.08.1934–2019), български актьор и театрален педагог.

22.11.
• 205 г. от рождението на Джордж Елиът (псевдоним на Мери Ан Евънс) (1819–22.12.1880), английска писателка.
• 155 г. от рождението на Андре Жид (1869–19.02.1951), френски писател.
• 40 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Евстати Стратев (11.02.1934–22.11.1984), български актьор.

23.11.
• 50 г. от смъртта на Корнелиъс Райън (05.06.1920–1974), ирландски журналист и писател.
• 25 г. от смъртта на Сидер Флорин (12.06.1912–1999), български преводач, учредител на Съюза на преводачите в България.

24.11.
• 630 г. от рождението на Шарл Орлеански (1394–04.01.1465), френски поет.
• 295 г. от рождението на Александър Василиевич Суворов (1729–18.05.1800), руски пълководец.
• 175 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Франсис Бърнет (1849–29.10.1924), британско-американска писателка, автор на „Тайната градина”.
• 165 г. от публикуването на "Произход на видовете" от Чарлз Дарвин(1859).
• 160 г. от рождението на Анри Мари Раймон дьо Тулуз-Лотрек (1864–09.09.1901), френски художник.
• 130 г. от рождението на Атанас Попов (1894–1980), български художник и театрален деец.
• 115 г. от рождението на Никола Йонков Вапцаров (1909–23.07.1942), български поет революционер.
• 100 г. от рождението на Цветан Цеков-Карандаш (1924–02.02.2010), български художник, карикатурист, един от основателите на в. “Стършел”.
• 95 г. от смъртта на Жорж Бенжамен Клемансо (28.09.1841–1929), френски политик и държавник.
• 90 г. от рождението на Алфред Шнитке (1934–03.08.1998), руски композитор.
• 70 г. от рождението на Емир Кустурица (1954), сръбски режисьор и музикант.
• 20 г. от смъртта на Артър Хейли (05.04.1920–2004), британско-канадски писател.

25.11.
• 210 г. от рождението Юлиус Роберт фон Майер (1814–20.03.1878), германски физик, един от основоположниците на термодинамиката.
• 180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Карл Фридрих Бенц (1844–04.04.1929), германски изобретател и автомобилен инженер, създател на първия автомобил с бензинов двигател.
• 135 г. от рождението на Решат Нури Гюнтекин (1889–07.12.1956), турски писател.
• 115 г. от рождението на Светослав Обретенов (1909–16.05.1955), български композитор и хоров диригент.
• 80 г. от рождението на Тодор Балкански (1944–27.11.2020), български езиковед.
• 65 г. от смъртта на Жерар Филип (04.12.1922–1959), френски актьор.
• 50 г. от смъртта и 115 г. от рождението на У Тан (22.01.1909–1974), бирмански политик и дипломат, генерален секретар на ООН от 1961 до 1971 г.
• 45 г. от смъртта на проф. Христо Вакарелски (15.12.1896–1979), български етнограф и фолклорист.
• 10 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Георги Стоянов–Бигор (30.11.1924–2014), български кинодеец, сценарист и режисьор.

26.11.
• 520 г. от смъртта на Исабела I Кастилска (22.04.1451–1504), кралица на Кастилия, Арагон и Леон.
• 130 г. от рождението на Иван Дмитриевич Папанин (1894–30.01.1986), руски изследовател на Арктика.
• 130 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Норберт Винер (1894–18.03.1964), американски математик, смятан за баща на кибернетиката.
• 115 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994), румънско-френски драматург и писател.
• 95 г. от рождението на Борис Янакиев (1929–11.10.1995), български кинооператор.
• 85 г. от рождението на Тина Търнър (рождено име Анна Мей Бълок) (1939–24.05.2023), американска певица.
• 45 г. от смъртта на Марсел Л'Ербие (23.04.1888–1979), френски режисьор, сценарист и продуцент.

27.11.
• 270 г. от смъртта на Абрахам дьо Моавър (26.05.1667–1754), френски математик.
• 105 г. от подписването на Ньойския мирен договор в Париж (1919).
• 100 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Стефан Тошев (18.12.1859–1924), военен деец, генерал от пехотата; автор на “Писма от войната”, “Освободителната война 1877–1878”, син на Анастасия Тошева.
• 90 г. от рождението на Александрина Милчева (1934), българска оперна певица, музикален педагог.
• 75 г. от откриването на Народна опера – Русе (1949).
• 5 г. от смъртта на Стефан Данаилов (09.12.1942–2019), български актьор.

28.11.
• 330 от смъртта и 380 г. от рождението на Мацуо Башо (1644–1694), японски поет.
• 165 г. от смъртта на Уошингтън Ървинг (03.04.1783–1859), американски писател, наричан „Баща на американския разказ”.
• 130 г. от рождението на Аркади Фидлер (1894–07.03.1985), полски писател и пътешественик.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Влади Киров (1949–28.03.2019), български сценарист и писател.
• 70 г. от смъртта на Енрико Ферми (29.09.1901–1954), италиански физик, създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция.

29.11.
• 280 г. от смъртта на Бартоломео Карло Растрели (29.11.1675–1744), скулптор от италиански произход, работил във Франция и Русия.
• 185 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Лудвиг Анценгрубер (1839–10.12.1889), австрийски драматург и белетрист.
• 175 г. от рождението на сър Джон Флеминг (1849–18.04.1945), английски учен и изобретател.
• 100 г. от смъртта на Джакомо Пучини (22.12.1858–1924), италиански композитор.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на епископ Йоан Главиницки (1949–22.02.2019), български православен духовник.
• 45 г. от смъртта на Валтер Матиас Дигелман (05.07.1927–1979), швейцарски белетрист.
• 5 г. от смъртта на Йордан Милев (15.01.1933–2019) , български преводач, поет и писател.

30.11.
• 330 г. от смъртта на Марчело Малпиги (10.03.1628–1694), италиански лекар, открил капилярите.
• 155 г. от рождението Нилс Дален (1869–09.12.1937), шведски инженер и изобретател, Нобелов лауреат.
• 150 г. от рождението на Уинстън Ленърд Спенсър Чърчил (1874–24.01.1965), сър, английски политик и държавник.
• 110 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Димитър Грива (1914–24.02.1994), български композитор, автор на филмова музика.
• 100 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Георги Стоянов – Бигор (1924–25.11.2014), български кинодеец, сценарист и режисьор.
• 40 г. от смъртта на Дико Илиев Диков (15.02.1898–1984), български композитор, музикант и диригент.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Милорад Павич (15.10.1929–2009), сръбски писател и драматург.

Годишнини - декември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 344
01.12.
• 430 г. от смъртта на Герардус Меркатор (05.03.1512–1594), фламандски картограф.
• 295 г. от рождението на Джузепе Сарти (1729–28.07.1802), италиански композитор, диригент и педагог.
• 140 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Михаил Кремен (Михаил Икономов-Грозев) (1884–22.12.1964), български писател.
• 125 г. от рождението на Бончо Бочев (1899–22.05.1975), български хоров диригент и музикален педагог, основател на хор "Бодра смяна".

02.12.
• 165 г. от рождението на Жорж Сьора (1859–29.03.1891), френски художник и теоретик, разработил и създал поантилизма.
• 80 г. от рождението на Атанас Стоев (1944), български музикант, композитор, текстописец, аранжор и певец. Създател и ръководител на оркестър „Канарите“.
• 80 г. от смъртта на Филипо Томазо Маринети (22.12.1876–1944), италиански писател, журналист, издател и основател на футуризма.
• 70 г. от рождението на Славка Калчева (1954), българска народна певица.
• 65 г. от смъртта на проф. Иван Георгиев Кръстев (03.12.1897–1959), български учен, агроном, специалист по лозарство и винарство.
• 40 г. от смъртта на Константин Димитров Димчев (22.04.1933–1984), български актьор.

03.12.
• 340 г. от рождението и 270 г. от смъртта на Лудвиг Холберг (с псевдоним Ханс Микелсен) (1684–28.01.1754), норвежко-датски философ, историк, драматург и писател.
• 130 г. от смъртта на Робърт Луис Стивънсън (13.11.1850–1894), английски писател от шотландски произход.
• 115 г. от рождението на проф. Владимир Аврамов (1909–22.03.2007), български цигулар.
• 105 г. от смъртта на Пиер-Огюст Реноар (25.02.1841–1919), френски художник, един от основоположниците на импресионизма.
• 75 г. от смъртта на Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) (18.07.1877–1949), български писател, майстор на късия разказ; академик.

04. 12.
• 345 г. от смъртта на Томас Хобс (05.04.1588–1679), английски философ-материалист.
• 125 г. от създаването на Славянското дружество от Васил Друмев, Иван Вазов, Марин Дринов, Христо Г. Данов, Тодор Влайков и др. (1899).
• 110 г. от рождението на Георги Чилингиров (1914–09.08.2000), български народен певец.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Любен Николов Станев (1924–18.12.2009), български лекар, писател и редактор.
• 45 г. от смъртта на Петя Дубарова (25.04.1962–1979), българска поетеса.

05.12.
• 80 г. от рождението на Бойка Присадова (1944–27.01.2017), българска народна певица.

06. 12.
• 245 г. от смъртта и 325 г. от рождението на Жан-Батист-Симеон Шарден (02.11.1699–1779), френски художник.
• 180 г. от рождението на Петко Войвода (Петко Киряков Калоянов) (1844–07.02.1900), български революционер.
• 160 г. от рождението на Пенчо Николов Райков (1864–24.06.1940), български химик.
• 165 г. от рождението на Никола Димков (1859–30.03.1937), български инженер и общественик.
• 135 г. от рождението на Робърт Удръф (1889–07.03.1985), американски бизнесмен и филантроп, президент на компанията „Кока Кола“ от 1923 до 1954 г.
• 120 г. от рождението на Зорка Янкова Йорданова (1904–01.09.1970), българска драматична актриса.
• 100 г. от рождението на Павел Матев (1924–04.02.2006), български поет.
• 100 г. от смъртта на Антон Стериов (06.01.1882–1924), български революционер, битолски войвода на ВМОРО.
• 80 г. от смъртта на Елена Кирчева Снежина (14.03.1881–1944), българска драматична актриса.
• 5 г. от смъртта на Стоянка Мутафова (02.02.1922–2019), българска актриса.

07.12.
• 70 г. от рождението на Румяна Коцева (Румяна Златкова Коцева-Апостолова) (1954) , българска поп и джаз певица, вокален педагог.
• 45 г. от смъртта на Николас Борн (31.12.1937–1979), германски писател и преводач.

08.12.
• 160 г. от рождението на Камий Клодел (1864–19.10.1943), френска скулпторка.
• 160 г. от смъртта на Джордж Бул (02.11.1815–1864), британски математик и философ, изобретател на булевата алгебра.
• 155 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Иван Момчилов (19.10.1819–1869), български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и помагала.
• 90 г. от рождението на Вили Казасян (1934–12.07.2008), български композитор и диригент.
• 75 г. от откриването на Панагюрското златно съкровище.
• 35 г. от основаването на Съюза на демократичните сили (1989).

09.12.
• 380 г. от смъртта и 425 г. от рождението на Антонис ван Дайк (22.03.1599–1644), фламандски живописец.
• 170 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Алмейда Гарет (04.02.1799–09.12.1854), португалски писател.
• 150 г. от излизането на бр. 1 на в. “Знаме”, редактиран от Христо Ботев (Букурещ, 1874–1875).
• 115 г. от рождението на Владимир Аврамов (1909–22.03.2007), български цигулар и музикален педагог.
• 90 г. от рождението на Джудит Оливия Денч (1934), английска актриса.
• 80 г. от смъртта на Пол Отле (23.08.1868–1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905, заедно с Анри Лафонтен, той създава Универсалната десетична класификация, използвана и днес в библиотеките по света – най-вече в Европа.
• 80 г. от смъртта на Тодор Чипев (05.07.1867–1944), български книгоиздател.
• 55 г. от смъртта на проф. Стойко Стойков (26.10.1912–1969), български езиковед, основоположник на българската диалектология.

10.12.
• 220 г. от рождението на Карл Густав Якоб Якоби (1804–18.02.1851), германски математик.
• 135 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Лудвиг Анценгрубер (29.11.1839–1889), австрийски драматург и белетрист.
• 10 г. от смъртта на Димитър Атанасов (23.09.1953–2014), български писател, драматург и журналист.

11.12.
• 160 г. от рождението на Морис Льоблан (1864–06.11.1941), френски писател.
• 80 г. от рождението на Джани Моранди (1944), италиански певец.
• 60 г. от смъртта на Самуел (Сам) Кук (22.01.1931–1964), американски певец, автор на песни, продуцент и общественик, един от основоположниците на стила соул.
• 40 г. от смъртта на Димитър Симидов (21.11.1898–1984), български преводач и писател.

12.12.
• 255 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Марк Брюнел (25.04.1769–1849), френски инженер, изобретател и предприемач.
• 160 г. от рождението на Георги Янакиев Стрезов (1864–05.10.1938), български учен, историк и юрист.
• 150 г. от рождението на Панчо (Панче) Хаджимишев (1874–07.08.1957), български общественик и дипломат.
• 110 г. от рождението на Патрик О`Брайън (1914–02.01.2000), английски писател и преводач.
• 85 г. от смъртта на Дъглас Феърбанкс (23.05.1883–1939), американски актьор, една от най-големите звезди от епохата на нямото кино.
• 45 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Борис Стефанов Попов (08.06.1894–1979), български ботаник-дендролог.
• 25 г. от смъртта на Джоузеф Хелър (01.05.1923–1999), американски писател, автор на романа „Параграф 22”.

13.12.
• 240 г. от смъртта и 315 г. от рождението на д-р Самюел Джонсън (18.09.1709–1784), английски поет, есеист, литературен критик, редактор и лексикограф.
• 170 г. от рождението на Томислав Маретич (1854–15.01.1938), хърватски езиковед-славист, чуждестранен член на БАН.
• 95 г. от рождението на Кристофър Плъмър (1929–05.02.2021), канадски актьор.
• 80 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Михаил Константинов Сарафов (26.02.1854–1924), български общественик, политически и държавен деец.
• 80 г. от смъртта на Василий Василиевич Кандински (16.12.1866–1944), руски художник, теоретик на изкуството и поет.
• 70 г. от рождението на Росица Ганева (1954), българска певица.

14.12.
• 225 г. от смъртта на Джордж Вашингтон (22.02.1732–1799), първи президент на САЩ.
• 150 г. от рождението на Никола Пушкаров (1874–18.02.1943), български учен почвовед, основоположник на почвознанието в България.
• 100 г. от рождението на Радж Капур (1924–02.06.1988), индийски филмов актьор, продуцент и режисьор.
• 95 г. от смъртта на Фридрих Грюнангер (25.01.1856–1929) , австрийски архитект, живял и работил в България.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Иван Вуцов (1939–18.01.2019), български футболист и треньор.
• 60 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Борис Карлов (11.08.1924–1964), български акордеонист,основоположник на акордеонното свирене в българската и в сръбската народна музика.
• 40 г. от смъртта на Висенте Алейксандре (26.04.1898–1984), испански писател, Нобелов лауреат.
• 35 г. от смъртта на Андрей Сахаров (21.05.1921–1989), руски ядрен физик, дисидент и общественик.
• 15 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Крикор Азарян (15.03.1934–14.12.2009), български режисьор.

15.12.
• 165 г. от рождението на Людвик Заменхоф (1859–14.04.1917), полски лекар, създател на есперанто.
• 90 г. от рождението на Райна Кабаиванска (1934), българска оперна певица.

16.12.
• 250 г. от смъртта и 330 г. от рождението на Франсоа Кене (04.06.1694–1774), френски учен и икономист, основател на школата на физиократите.
• 165 г. от смъртта на Вилхелм Грим (24.02.1786–1859), германски филолог и литератор, автор на приказки и поговорки.
• 130 г. от рождението на Николай Радев Хрелков (1894–27.08.1950), български поет.
• 125 г. от рождението на Сергей Токарев (1899–19.04.1985), руски етнограф и историк.
• 110 г. от смъртта на Иван Зайц (03.08.1832–1914), хърватски композитор, диригент, режисьор, музиковед и преподавател.
• 110 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Цветана Романска-Вранска (1914–04.03.1969), българскиа фолклористка и етнограф.
• 80 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Глен Милър (01.03.1904–1944), американски джазов музикант.
• 50 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Костас Варналис (26.02.1884–1974), гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.

17.12.
• 275 г. от рождението на Доменико Чимароза (1749–11.01.1801), италиански композитор.
• 80 г. от рождението на Джак Чокър (1944–11.02.2005), американски писател на научна фантастика.
• 65 г. от смъртта на Андрей Николов (29.04.1878–1959), български скулптор.
• 60 г. от смъртта на Виктор Франц Хес (24.06.1883–1964), американски физик от австрийски произход, Нобелов лауреат, откривател на космическите лъчи.
• 15 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Евгений Босяцки (21.05.1929–2009), български художник.

18.12
• 195 г. от смъртта и 280 г. от рождението на Жан Батист Пиер дьо Моне дьо Ламарк (01.08.1744–1829), френски естествоизпитател.
• 165 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Стефан Тошев (1859–27.11.1924), военен деец, генерал от пехотата; автор на “Писма от войната”, “Освободителната война 1877–1878”, син на Анастасия Тошева.
• 145 г. от рождението на Паул Клее (1879–29.06.1940), швейцарски художник и теоретик на изкуството.
• 125 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Руска Цветанова Маринова (1899–1994), българска художничка.
• 90 г. от смъртта на Царевна Миладинова (01.01.1856–1934), българска просветна деятелка, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия.
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Любен Николов Станев (04.12.1924–2009), български лекар, писател и редактор.

19.12.
• 135 г. от рождението на Константин Сагаев (Константин Димитров Стаматов) (1889–27.08.1963), български писател и театрален деец.
• 115 г. от смъртта на Янко Забунов (12.06.1868–1909), български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България.
• 100 г. от рождението на Мишел Турние (1924–18.01.2016), френски писател.
• 85 г. от рождението на Николай Ангелов (Микей) (1939–29.08.2008), български актьор.
• 20 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Стефан Савов (12.05.1924–2004), български художник и сценограф.

20.12.
• 175 г. от смъртта на Уилям Милър (15.02.1782–1849), американски баптистки проповедник, основател на адвентисткото движение.

21. 12.
• 220 г. от рождението на Бенджамин Дизраели (лорд Биконсфилд Дизраели) (1804–19.04.1881), английски държавник и писател.
• 200 г. от смъртта на Джеймс Паркинсон (11.04.1755–1824), британски лекар и палеонтолог.
• 145 г. от рождението на Йосиф Висарионович Сталин (1879–05.03.1953), съветски политик и държавник.
• 10 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Удо Юргенс (30.09.1934–2014), австрийски певец, композитор и пианист.

22.12.
• 385 г. от рождението и 325 г. от смъртта на Жан Расин (1639–21.04.1699), френски поет и драматург, виден представител на трагедията от епохата на класицизма.
• 125 г. от рождението на Жана Гендова (1899–14.02.1976), българска актриса.
• 105 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Весела Григорова Василева (1919–06.01.1944), българска поетеса.
• 60 г. от смъртта и 140 г. от рождението и на Михаил Кремен (Михаил Икономов-Грозев) (01.12.1884–1964), български писател.
• 35 г. от смъртта на Самюъл Бекет (13.04.1906–1989), ирландски писател и драматург, Нобелов лауреат.
• 10 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Джон Робърт „Джо“ Кокър (20.05.1944–2014), британски певец.

23.12.
• 225 г. от рождението на Карл Павлович Брюлов (1799–23.06.1852), руски художник.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Шарл Огюстен Сент-Бьоф (1804–13.10.1869), френски писател и литературен критик.
• 155 г. от рождението на Иван Гарванов (23.12.1869–28.11.1907), деец на ВМРО.
• 75 г. от рождението на Иван Костов (1949), български политик и държавник, министър-председател.
• 70 г. от рождението на Владимир Шомов (Шомето) (1954), български режисьор, художник и аниматор.
• 10 г. от смъртта на Владимир Гиновски (04.06.1927–2014), български скулптор.

24.12.
• 225 г. от рождението на Иван Селимински (хаджи Йордан Георгиев Христов) (1799–21.07.1867), български възрожденски лекар и общественик.
• 200 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Петер Корнелиус (1824–26.10.1874), германски композитор и поет.
• 135 г. от рождението на Христо Ясенов (1889–апр. 1925), български поет.
• 10 г. от смъртта на Джаклин Брискин (18.12.1927–2014), британско-американска писателка.

25.12.
• 315 г. от рождението на Жулиен дьо Ламетри (1709–11.11.1751), френски философ.
• 125 г. от рождението на Хъмфри Богарт (1899–14.01.1957), американски актьор.
• 95 г. от рождението на Кръстьо Хаджииванов (1929–27.06.1952), български поет.

26.12.
• 120 г. от рождението на Алехо Карпентиер (1904–24.04.1980), кубински писател, поет и публицист.
• 120 г. от смъртта на Стоян Маринов (1838–1904), български книжар и книгоиздател.
• 115 г. от рождението на Галина Сергеевна Уланова (1909–21.03.1998), руска балетна актриса.
• 105 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Иван Нивянин (1919–29.05.1944), български поет.
• 90 г. от смъртта на Жозеф-Елиезер Берние (01.01.1852–1934), канадски арктически изследовател.
• 85 г. от рождението на Райнер Малковски (1939–01.09.2003), немски поет.
• 65 г. от официалното откриване на Българската телевизия (1959).

27.12.
• 80 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Петър Константинов Дънов (наричан Беинса Дуно или Учителя Беинса Дуно) (11.07.1864–1944), български философ, основател на учението дъновизъм.
• 55 г. от смъртта на Богомир Лазов (15.02.1906–1969), български художник.

28.12.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Юрдан Трифонов (1864–16.04.1949), български филолог, езиковед, историк.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Никола Ферманджиев (1929–20.02.1979), български икономист и историк.
• 80 г. от рождението на Ангел Георгиев Николов-Ачо (1944–06.02.2012), български актьор.
• 70 г. от рождението на Дензъл Уошингтън (1954), американски актьор и режисьор.
• 20 г. от смъртта на Сюзън Зонтаг (16.01.1933–2004), американска писателка.

29.12.
• 315 г. от рождението на Елисавета Петровна (1709–05.01.1762), руска императрица.
• 215 г. от рождението на Уилям Гладстон (1809–19.05.1898), английски политик и държавник.
• 190 г. от смъртта на Томас Робърт Малтус (14.02.1766–1834), английски икономист и социолог.
• 145 г. от създаването на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив (1879).
• 95 г. от смъртта на Вилхелм Майбах (09.02.1846–1929), германски машинен инженер, автоконструктор и индустриалец.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Милан Асадуров (1949–07.06.2019), български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика.

30.12.
• 205 г. от рождението на Теодор Фонтане (1819–20.09.1898), германски белетрист и поет.
• 120 г. от формирането на Осма пехотна тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора (1904).
• 120 г. от рождението на Дмитрий Кабалевски (1904–14.02.1987), руски композитор.
• 80 г. от смъртта на Ромен Ролан (29.01.1866–1944), френски писател, музиковед и обществен деец.

31.12.
• 155 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Анри Матис (1869–03.11.1954), френски живописец, график и скулптор.
• 130 г. от рождението на Анна Каменова (1894–01.08.1982), българска писателка.
• 85 г. от смъртта на Чичо Стоян (Стоян Михайлов Попов) (21.06.1866–1939), български детски писател и хуморист.
• 55 г. от смъртта на Борис Денев (07.02.1883–1969), български художник.

Фолклорен - януари 2024

Детайли
Последна редакция - 7 февруари 2024 г.
Посещения: 314
1 януари – Св. Василий Велики (Васильовден) – СУРВА. Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.
2 януари – Св. Силвестър – МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.
5 януари – ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа). Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.
6 януари – Св. Богоявление (Йордановден) – ВОДИЦИ. Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).
7 януари – Св. Йоан Кръстител – ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.
8 януари – БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.
17 януари – Преп. Антоний Велики – АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.
18 януари – Св. Атанасий – АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.
20 януари – Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.
31 януари – СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Фолклорен - февруари 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 317
1 февруари – Св. мчк Трифон – ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

2 февруари – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари – СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари – Св. Харалампи – ЧУМИНДЕН. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари – Свщмчк Власий – ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

Фолклорен - март 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 349
1 март – МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

9 март – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост за източноправославните християни.

10 март – НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

17 март – НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

18 март – Начало на Великия пост – КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

18 – 20 март – ТРИМИРО – Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

23 март – Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март – БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28 – 31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - април 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 469
27 април – ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

28 април – ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

Фолклорен - май 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 331
1 май – ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май – Св. цар Борис-Михаил. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена. Имен ден празнуват Борис, Борислав, Борислава.

2 май – ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

3 май – Велики петък (РАЗПЕТИ ПЕТЪК). Православен християнски църковен празник.

5 май – Възкресение Христово (ВЕЛИКДЕН). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце. Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан.

6 май – Св. вмчк Георги Победоносец – ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

11 май – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

12 май – ТОМИНА НЕДЕЛЯ. Празник на Източноправославната християнска църква. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус. Именици: Тома, Томислав/а.

12 май – ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май – Св. велики царе равноапостоли КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

Фолклорен - юни 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 730
11 юни – Св. апли Вартоломей – ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

13 юни – СПАСОВДЕН (Възнесение Господне). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. Имен ден празнуват Спас, Спаска.

14 юни – ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

15 юни – ВИДОВДЕН (28 юни по нов стил). Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".


22 юни – ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

23 юни – ПЕТДЕСЕТНИЦА. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя). Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

24 юни – ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и имениците – Янко, Янка. Съвпада със Св. Дух – ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.


24 юни – 30 юни – РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони – дните от Спасовден до Петдесетница.
Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.


29 юни – Св. първовърховни апли Петър и Павел – ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Имен ден празнуват Петър, Петрана, Камен.

30 юни – ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели. Съвпада с НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни). Църквата празнува всички светци, разпространявали Евангелието на Спасението и се прекланя пред делата им, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Това е най-новият, подвижен празник в българския православен църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Имен ден на Асен, Аспарух, Ася, Десислава, Крум, Камен, Кремена, Панайот, Румен, Чавдар.


ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен - юли 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 301
1 юли – Св. безсребреници Козма и Дамян – СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли – Св. вмчца НЕДЕЛЯ. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората. Имен ден празнуват Недялко, Недялка.

8 юли – Св. вмчк ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли – ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

20 юли – Св. пророк Илия – ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Имен ден празнуват Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли – Св. вмчк Пантелеймон – ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон – Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

30 юли – БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ.

Предлагаме Ви

Търсене

Електронна библиотека

Разширено търсене
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора