13 юни – СПАСОВДЕН (Възнесение Господне). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. Имен ден празнуват Спас, Спаска.
14 юни – ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".
15 юни – ВИДОВДЕН (28 юни по нов стил). Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".
22 юни – ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").
23 юни – ПЕТДЕСЕТНИЦА. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя). Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.
24 юни – ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и имениците – Янко, Янка. Съвпада със Св. Дух – ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.
24 юни – 30 юни – РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони – дните от Спасовден до Петдесетница.
Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.
29 юни – Св. първовърховни апли Петър и Павел – ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Имен ден празнуват Петър, Петрана, Камен.
30 юни – ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели. Съвпада с НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни). Църквата празнува всички светци, разпространявали Евангелието на Спасението и се прекланя пред делата им, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Това е най-новият, подвижен празник в българския православен църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Имен ден на Асен, Аспарух, Ася, Десислава, Крум, Камен, Кремена, Панайот, Румен, Чавдар.
ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.
